Стиви е гений и вси4ки лаици да мъл4ат с ръце долепени до шевовете на панталона. Но кво да искаш от пубери,които дори не са и служили..А единственото щракане,което са 4ували е по телевизията или от собствените им клавиатури.

Реферът на съботното дерби между Евертън и Ливърпул, завършил 2:1 в полза на червените, Марк Клатенбърг бе наказан заради слабото си съдийство в двубоя на Гудисън Парк. Правата на арбитъра са временно спрени и той няма да получи наряд за следващия кръг във Висшата лига
Клатенбърг изгони двама играчи на Евертън - Тони Хибърт и Фил Невил и даде две дузпи в полза на Ливърпул, едната от които в 90-ата минута и на практика предреши изхода от мача.
Изтъкват се три основни мотиви за наказанието на съдията. Първият е неизгонването на авторът на двата гола за Ливърпул Дирк Кайт за зверско влизане в краката на единия изгонен - Фил Невил.
Вторият за допуснат натиск от страна на Стивън Джерард, който доведе до изгонването на Тони Хибърт, след като съдията се беше приготвил да покаже само жълт картон на играча на Ливърпул.
Третият най-спорен момент в на дербито на Ливърпул бе в заключителните секунди, когато при финалния щурм на Евертън Марк Клатенбърг не отсъди дузпа за задържане на Джолиън Лескът от страна на Джейми Карахър.

20 години по-късно Евертън отново е в топ 5 на Англия благодарение на Дейвид Мойс

Случвало ли ви се е да отлагате нещо с дни и накрая да останете с убеждението, че всъщност сте го свършили? Сигурно. Но аз преди няколко дни бях шокиран. Оказа се, че от началото на съществуването на този сайт, или дори от началото на моите текстове в официалната страница на Диема (www.diema.bg), нито веднъж не съм говорил в детайли за Евертън. Признавам си, че имах пълното убеждение, че съм го правил поне на три пъти. Но явно съм бъркал, защото когато прегледах материалите назад във времето се оказа, че няма такъв, посветен на „карамелите”. А трябваше да има! Всъщност аз все си мисля, че написах един малко след дербито на града срещу Ливърпул, другият пък сякаш трябваше да бъде, след поражението от Ман.Ю на „Олд Трафорд”, но явно само съм имал намерение да напиша нещо. Сега съм в доста изгодна позиция, защото имам богата информация след изиграването на 26 кръга.

В последните 30 години от историята на английския футбол може би няма друг клуб, който да е толкова онеправдан, колкото бе Евертън. Тимът бе безспорно един от най-силните на континента, а дори и на Острова в края на 80-те години на ХХ век. Първите признаци на този възход дойдоха през 1984 „карамелите“ печелят КНК. За тяхно нещастие най-хубавите години на онзи отбор бяха във втората половина на 80-те, когато не можеха да играят в Европа. Евертън спечели титли и уважение в Англия, но и до днес онзи тим не е признат в света. И постепенно отборът се срина, стигна дори до битката за оцеляване в Премиършип. И изглеждаше, че пътят до върха на английския футбол е сякаш затворен за „карамелите“.

Спомням си една вечер (след проверка в статистиката се оказа, че е събота, 12 януари), когато Стоян Янков и аз се прибрахме в стаята на спортния ни екип в телевизията, след края на поредното съботно студио. И тогава той каза нещо, което ме накара да се замисля. Стоян беше щастлив, че още в началото на календарната 2008 Евертън има 39 точки. Погледнах го изумен, но после той добави, че е имало сезони, когато е искал просто да види числото 40 в актива на „карамелите” във Висшата лига. Имаше и такива моменти наистина. Но най-големият успех на шотландския наставник на тима е именно това.

Дейвид Мойс върна Евертън сред топ 6 на Лигата.

А мястото на „карамелите” е точно там. Всъщност ето малко история. Предполагам, че всички си спомнят, че създаването на Висшата Лига е съпътствано с подписването на нов договор за телевизионните права. Тогава Скай Спортс изисква да се установят петте най-силни тима в Англия, чиито мачове да се излъчват повече през първия сезон. След първия сезон това подреждане е щяло автоматично да се пренесе от крайното класиране. Но в онзи момент списъкът е следния – Ливърпул, Арсенал, Евертън, Манчестър Ю и Тотнъм. През 1992 „карамелите” бяха сред топ 5 на Лигата. Десет години по-късно, когато трябваше да бъде назначен Дейвид Мойс, съставът е на 15-то място, само на точка от зоната на изпадащите. Шотландецът беше наставник на Престън, с когото за 4 години бе спечелил почти 50 процента от мачовете на клуба. Спомням си много ясно онова назначение, защото бях в първия си сезон в Диема. И се учудих, че бордът на директорите искаше от Мойс не да класира отбора веднага в Европа, а да го върне постепенно в елита на Англия. Срок нямаше. И ето какво стана за почти 6 години.

Евертън е на четвърто място след изиграване на 26 кръга във ВЛ.

Веднага се връщам назад във времето, за да проверя дали това изобщо се е случвало. През миналата година отборът бе на осмо място с 39 точки. Сега е на четвърто с 47. Математиката показва прогрес от 8 точки. През февруари 2006, тимът е имал 36 точки. Това най-просто означава, че в последните 3 сезона Евертън постоянно прогресира и върви напред.

Но интересното сякаш е друго. Направете си едно класиране от 28 октомври до днес! И сега вижте името на втория в него! Изненадахте ли се? Това е Евертън. Активът на отбора е от 34 точки. Толкова има и Челси, а Манчестър Ю е с 2 точки по-малко. Хората на Дейвид Мойс имат второ постижение за последните три и половина месеца. При това в този период е и турнира за купата на Африка, заради който тимът изгуби титулярни централен защитник, крило и нападател. Но по-важното е, че не загуби стила си.

Стилът на игра

Всъщност най-голямата изненада е именно в начина, по който „карамелите“ играят. Дълго време най-важният футболист в отбора бе Дънкан Фъргюсън. Сега него го няма, а и липсват безразборно изсипаните топки в наказателното поле. С подобна стратегия тимът стигна до Шампионската Лига и се провали в ІІІ предварителен кръг, въпреки че пострада от поредния гаф на Пиерлуиджи Колина. Но след онзи мач Мойс промени стратегията си и бавно създаде съвсем друг отбор. Топката се разиграва уверено, подава се по земята и атаките се изграждат търпеливо. Вярно е, че все още не могат да се сравняват с най-техничните състави, но процесът е явен. И тъкмо поради тази причини ми се иска в края на сезона Евертън да постигне сериозен успех. Защото това ще докаже, че стратегията за плавно развитие на един клуб е далеч по-удачна от наливането на пари за нови играчи в рамките на един сезон.

Битката с отборите от топ 4

От началото на сезона непрекъснато говорим, че на Евертън не му достига нещо важно, за да се бори за място в Шампионската Лига. Сякаш е нещо неопределено. Към днешна дата обаче тази теза е доста рискована, защото „класирането не лъже”. Най-лесното нещо е да кажем, че проблемът на Евертън е в слабите резултати срещу отборите от топ 4. Добре, нека за момент я приемем за вярна и проверим фактите.

През 2005-2006 Евертън има едва 5 точки от мачовете с тимовете в топ 4. В една изкуствено направена класация между съставите, завършили на челните 4 позиции и „карамелите”, тимът на Дейвид Мойс е на последно място.
През 2006-2007 има вече 9 точки и е предпоследен, като изпреварва Ливърпул. След 26 кръга обаче, тимът е на осмо място на цели 7 точки от четвъртия Арсенал.
През 2007-2008 съставът има 5 от общо 8 мача с лидерите, включително всяко едно от домакинствата и е взел едва 1 точка. Всъщност нека кажем, че ако не беше Марк Клатенбург, сигурно точките щяха да са две, но това е дълга тема. Ако не бяха и допуснатите голове в края на срещите с Манчестър Ю може би дори щяха да са 4, а защо не и 7, ако не беше ужасното второ полувреме срещу Арсенал. Но фактът е, че тимът има 1 точка от тези срещи.
Това сравнение обаче само показва, че позицията в класирането не зависи от формата срещу топотборите, а напротив – зависи от представянето срещу останалите състави. И ако изхождаме от позицията, че Евертън има за основни съперници играчите на Ливърпул, нека проверим как би изглеждало подреждането, ако не се зачитаха резултатите срещу Арсенал, Ман.Ю и Челси. Ето го:

Отбор М ГР Т
1. Евертън 22 +23 46
2. Ливърпул 21 +24 41
3. Астън Вила 22 +16 40
4. Портсмут 20 +15 38
5. Манчестър С 21 +12 38


Ако приемем това представяне за тенденция, а не разбирам защо да не е така, то Евертън се превръща във фаворит за място в Шампионската Лига. Като добавим и факта, че отборът ще играе в първенството и купата на УЕФА, което означава максимум 20 мача за 3 месеца (1 на всеки 4 дни), то не виждам защо „карамелите” да не се преборят за четворката. Но дори и това да не се случи, Дейвид Мойс постигна един сериозен успех – накара всички да гледат на състава като на кандидат за Шампионската Лига