Регистрация    Влез    Форум    Въпроси/Отговори

Начало форум » ПФК ЦСКА - раздел само за ПРИВЪРЖЕНИЦИ на ЦСКА » История




Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Юли 31, 2013 15:48 
Offline
Пазител на славата
Аватар

Регистриран на: Пон Юли 31, 2006 10:21
Мнения: 1865
Местоположение: sofia
След което още 3-4 години продължи да си свири съвсем спокойно - нямаше смяна на СК, нямаше вой на линейки, счупени прозорци на БФФ - нищо! Какъв гаден комунистически отбор бяхме само, а? :lol:

Такива като него и покойните Дудин и Жежов са примера колко куха е митологията на добитъка...

_________________
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. — Атанас Буров


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Юли 31, 2013 16:11 
Offline
легенда
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 16:55
Мнения: 13933
Местоположение: The Spion Kop
А помниш ли говеждото нападение-ко4ев,го4ев и богдан до4ев :evil: Това и обяснявам на малките...колко дербита сме били по-добри и сме губили поради говеждите съдии.Затова сега в А група сме 43 на 51 с тях,а реалното е то4но обратното 51 на 43 за нас. :evil:

_________________
Walk on, walk on with hope in your heart, And you'll never walk alone, You'll never walk alone


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Юли 31, 2013 18:46 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 06, 2006 23:29
Мнения: 2927
:thmbup: Задължително трябва да споменем Страшников и Матеев, и майките им, разбира се! Няма друг отбор толкова безскрупулно обиран, като нашия. И всичко се правеше в името на подуянците.
КЗЛ!

_________________
Само ЦСКА!®
"ЦСКА е в „А“ група и е по-чист от всякога!"


Последна промяна rora на Чет Авг 01, 2013 06:46, променена общо 1 път

Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Юли 31, 2013 18:52 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 06, 2006 23:29
Мнения: 2927
mecho puh написа:
След което още 3-4 години продължи да си свири съвсем спокойно - нямаше смяна на СК, нямаше вой на линейки, счупени прозорци на БФФ - нищо! Какъв гаден комунистически отбор бяхме само, а? :lol:

По-късно го направиха и шеф на съдийската комисия.
Наистина не съм виждал такова съдийско мародерство. Дори сталинските тричленки са били по-справедливи.

_________________
Само ЦСКА!®
"ЦСКА е в „А“ група и е по-чист от всякога!"


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Юли 31, 2013 23:13 
Offline
Пазител на славата
Аватар

Регистриран на: Пон Юли 31, 2006 10:21
Мнения: 1865
Местоположение: sofia
Той и тогава беше - 71-78 и 83-89!

_________________
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. — Атанас Буров


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Яну 27, 2014 01:00 
Offline
ветеран
ветеран
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 23, 2013 13:10
Мнения: 7331
Местоположение: София
rora написа:
Свидетел съм на изключителни мигове с любимия отбор. Върхът беше на 17 март 1982 година. Изумително беше!
На 25 септември 1976 година престъпникът Димитър Пармаков, да гори в ада, разстреля 11-те на терена, плюс пълен "Г" сектор. Датата отлично помня(приятелят ми, армеец - Петко Слона има тогава рожден ден и заедно бяхме в сектора). Говедата ни биха с 3:2 след като водехме с 2:0. Неописуеми съдийски тесли!


Rora,
преди няколко дни ти се заяде нещо с мене във форума /паметлив съм просто/ и аз се избъзиках с тебе, а ти си замълча...
Sorry пич... Няма да се повтори... Ти си от мойта порода...

Винаги съм мразел сганта, но тоя мач от 76-та ме е направил това, което съм...
Тоя мач е като да изчетеш 500 книги, в които се говори за борбата между доброто и злото...
След тоя мач си мислех, че никога не може да се случи нещо, което да ме накара да мразя животните още повече...
Мислех, че "повече" не може изобщо да съществува...

До есента на 1981г. - 2:2

Теслите на Пламен Николов, червения картон на Спас, гола на Краси Безински с човек по-малко... И накрая Богдан Дочев - ДА ГОРИ В АДА - и дузпата на Мишо Вълчев в 90мин.


За мене това е мача на мачовете...

"Доброто" срещу "Злото" в най-чист вид
...

Омразата не е хубаво чувство, но е страшно силно чувство...
И не се срамувам от ОМРАЗАТА ми КЪМ ЗЛОТО...

Жив и здрав... :drunk:

КЗЛ

_________________
Je suis Моторола...
F.A.V.R.


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Яну 27, 2014 07:36 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 06, 2006 23:29
Мнения: 2927
:thmbup: :drunk:
Уточнявам - съдията беше Йордан Жежов. Това беше изключителен мач на Майкъла. Дузпата я вкара джуджето Барзов, защото Майкъла беше погледнал накриво Мишо Вълчев.
Богдан Дочев ни кла през 1986 това. Тогава Жоро Славков ги развинти, вечна Му памет! Много добре си спомням как скандирахме "Гочев, Кочев, Богдан Дочев".

_________________
Само ЦСКА!®
"ЦСКА е в „А“ група и е по-чист от всякога!"


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Яну 27, 2014 11:28 
Offline
легенда
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 16:55
Мнения: 13933
Местоположение: The Spion Kop
то4но...нападателното трио на лефски-ко4ев,го4ев&б.до4ев. :kzltabela: :evil:

_________________
Walk on, walk on with hope in your heart, And you'll never walk alone, You'll never walk alone


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Яну 27, 2014 14:24 
Offline
ветеран
ветеран
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 23, 2013 13:10
Мнения: 7331
Местоположение: София
rora написа:
:thmbup: :drunk:
Уточнявам - съдията беше Йордан Жежов...


:thmbup:
:drunk:
Така е... ЕГН+алкохол+емоции... И човек не мисли като говори и става за резил...

Еххх... Ама па Спас как само ги носеше джуджетата по трима на гръб... А като рече да се оттръска и те се разхвърчаваха по тревата...

_________________
Je suis Моторола...
F.A.V.R.


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Нед Юни 29, 2014 10:12 
Offline
гледа мача
гледа мача
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 14, 2008 11:45
Мнения: 1033
Местоположение: Oranjestad,Aruba
Най-болезнения ми момент като привърженик на ЦСКА беше уникалния резил срещу Мура,такъв срам и позор никога не сме брали.Още по-ужасното беше,че бях и на самия мач.Не искам да си спомням нищо от него,това е истината.

_________________
На италианска земя,14 юли 2016г.:
234 милиона € - ЦСКА 1-2.


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Вто Юли 01, 2014 19:22 
Offline
просто минава
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 09, 2005 11:37
Мнения: 294
Най велик, отстраняването на Леверкузен насред Армията, най болезнен лятото на 2013.


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Яну 28, 2015 19:19 
Offline
гледа мача
гледа мача
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 14, 2008 11:45
Мнения: 1033
Местоположение: Oranjestad,Aruba
Преживяхме и Зимбру...за съжаление...От Мура и Зимбру по-болезнени едва ли има...и ще има...

_________________
На италианска земя,14 юли 2016г.:
234 милиона € - ЦСКА 1-2.


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Съб Ное 21, 2015 14:37 
Offline
Официално отстранен
Официално отстранен

Регистриран на: Чет Окт 16, 2008 08:46
Мнения: 1180
Значи си на около 21-22 години щом това са най-срамните отпадания.
Ама иначе не беше срамно как няколко дни след Зимбру изнасилихме говедата брутално, нали?

_________________
Искаме титли и купи!


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Нед Ное 22, 2015 09:32 
Offline
Плеймейкър на форума
Плеймейкър на форума
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 07, 2007 14:59
Мнения: 2424
Абе то и аз съм на 24, логично е да не съм бил на по- голяма част от мачовете, за които говорят колегите по- горе. Лично за мен най- болезнено беше срещу Тулуза, защото това ми беше първия мач на Армията, и като се сетя колко минорно стана настроението в тая пуста 96-та минута... ми се приплаква. Срещу Бешикташ мача в София също ми беше много тегав, макар да го гледах по телевизията- с баща ми хвърчахме от кеф, защото се виждаше, че можем да направим чудото и да ги отстраним. За жалост късметът ни изневери...
Що се отнася до най- велик момент... трудно е да определя, но най- много съм се радвал на гола на Крачунов в последната минута срещу синята сган. Да им го забиеш до топките в самия край на мача е безценно. Едвам ни удържаха долу в ядрото (тогава ходех долу при Офанзива) да не нахлуем на пистата от кеф, макар след последния сигнал да понаизлязоха някои. Тия моменти ми липсват- всеобщата радост срещу гаден или корав съперник. Във В група такива неща няма, затова се надявам час по- скоро да се махнем оттам. :cska01:

_________________
Samito: Винаги ми е носило радост да гледам насрани говеда. Помня на 8 декември ли или 9, като играха с литекс и рефрешнах, гледам 3-0, изпих 2 ракии на екс и се качих на масата!


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Ное 23, 2015 02:27 
Offline
ветеран
ветеран
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 23, 2013 13:10
Мнения: 7331
Местоположение: София
:arrow_u:

Тулуза беше антична "трагедия"... много Загуби съм преживял по стадионите... но такава внезапна 7-8-секундна "тишина" никога не съм Чувал...
Всички бяхме "мъртви"... целия стадион...
Погледнах синО ми - а той гледаше празно и му течаха сълзите...
ГушнАх го - а той си плачеше без да издава и звук...

Такъв мач - се помни доживот...

_________________
Je suis Моторола...
F.A.V.R.


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Ное 23, 2015 10:55 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Пон Сеп 10, 2007 19:29
Мнения: 3956
Няма миг, в който да се сетя за тулуза, и да не чувствам примка около врата ми.

Незабравима мъка,
целия стадион беше започнал да празнува и изведнъж, като от нищото топкта влезе бавно във вратата и се оплете в мрежата,
бях на линията на аута в Г от към А и точно срещу мен на отсрещната страна от ляво на вратаря в станицата на вратата се оплете топката, ТИШИНА...

_________________
Няма туитър, няма фейсбук, САМО форум ЦСКА! :grin:


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Пон Ное 23, 2015 12:32 
Offline
ще си купи билет
ще си купи билет
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 05, 2013 20:12
Мнения: 668
Кофти момент наистина, доста кофти.

Почти цял мач бях на един крак в Г, беше зверска бутаница.

Тишината ще я помня. Имаше няколко десетки секунди, в които нито един човек не посмя да си поеме дъх, пък камо ли мърда.

_________________
В България и по света само ЦСКА !


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Ное 25, 2015 09:44 
Offline
ветеран
ветеран
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 21:43
Мнения: 12100
Местоположение: Благоевград
Аз бях в Б и в последните минути се опитвах да вразумя хората около мен, които викаха "Се ла ви".
Виках им да млъкнат и ... млъкнаха. Съдбата си им го върна. Лошото е, че и на мен, и на ЦСКА ...

_________________
The real wolf never attacks from behind. Be a wolf!


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Дек 30, 2015 23:31 
Offline
разпява агитката
разпява агитката
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 23, 2008 20:39
Мнения: 2082
С тулуза и аз бях в Б сектор. Но това е странен мач за мен. Едновременно страшно тежък момент, но и много силен и положителен в личен план - при техния гол паднах от седалката, по която скачах. Но не можах дори да извикам от болка, а ме болеше много. 5 секунди по-късно бях прав и скандирах ЦСКА ЦСКА. Сам, със свито гърло. А скандирането дойде спонтанно, без аз да го осъзнавам и чак след това си дадох сметка, че съм стърчал там и съм викал. Един личен велик миг на пълно осъзнаване на любовта ти!

_________________
Манол Манолов СИМОЛИЯТА: Едно време обличахме фланелките върху сърцата си!
СИМОЛИЯТА: Аз много се радвах когато биехме Левски. И понеже винаги ги биехме, беше все радост!
"Ма ни мъ интирисувъ бе, чуек..."


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Сря Дек 30, 2015 23:39 
Offline
гледа мача
гледа мача
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 05, 2008 11:08
Мнения: 870
Местоположение: Sofia
Има ли по-болезнено нещо от това, което се случва с ЦСКА в момента и през последните години? Има ли по-болезнен момент от това да сме във В група?
Няма.

_________________
Да развеем всички знамена, алени са те като кръвта, нека всички разберат сега, че отбор сме най-велик в света!


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Нед Яну 03, 2016 02:57 
Offline
легенда
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 16:55
Мнения: 13933
Местоположение: The Spion Kop
С Краси и още неколцина бехме у ядрото на агитката-центъра на Г.Све пак имах помощ...бех яко къркан и не усетих голема мъка.Тя дойде по-късно :frusty:

_________________
Walk on, walk on with hope in your heart, And you'll never walk alone, You'll never walk alone


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Вто Юли 12, 2016 09:35 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 06, 2006 23:29
Мнения: 2927
:flag: :nomer1: :flag:

Изображение

_________________
Само ЦСКА!®
"ЦСКА е в „А“ група и е по-чист от всякога!"


Върнете се в началото 
 Заглавие: Re: Най-великите и най-болезнените моменти..
 Мнение Публикувано на: Чет Юли 14, 2016 14:29 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Пон Сеп 10, 2007 19:29
Мнения: 3956
Отново голям ГА.

През пролетта на 1967 г. съдиите и епохата не позволиха на ЦСКА да елиминира „Интер“ и да стигне финала за КЕШ

Рулетката на живота се върти по своя невидима логика като в определен момент повтаря своите спирки. Понякога това се случва веднъж на половин век, но едва ли е случайно. Тази ирационална, донякъде мистична реалност ни спохожда и днес в навечерието на контролата между ЦСКА и италианския гигант „Интер“. А под пластовете на времето отново изникват спомени, емоции, ликуване и болка, белязали тези пет десетилетия. Наред със знаците на Съдбата, която пожела „нерадзурите“ да бъдат спътници в кръстопътни мигове от историята на великия отбор от Парка на свободата. Преди към славата, а сега към възраждането…

Докосване
до митовете

Предстои една лятна, тренировъчна игра, макар че всяка среща с „Интер“ е грандиозно събитие. А през април 1967 г. цялата родина и немалка част от света трепетно следяха полуфиналния двубой в турнира за КЕШ между двукратния носител на отличието плюс Междуконтиненталната купа (1964 и 1965) и българския първенец ЦСКА. По онова време информацията и комуникацията бяха твърде ограничени, по технически и политически причини, но независимо от това „Интер“ бе в устата на всички привърженици на футбола у нас. Като мит, който се превърна в реалност благодарение на армейците от София.

Изминал е близо половин век, но и до днес кристално ясно пазя спомените от онези събития. В момента, когато „Гранде Интер“ ни връхлетя с цялото си величие бях на десетина години. За разлика от съвременните дигитални поколения децата на социализма, по правило влюбени в спорта, ненаситно четяхме и търсехме знание за света. Буквално гълтахме всяка дума във вестниците, всяко съобщение по радиото, всеки кадър от кинохрониката, прожектирана преди филмите, всеки сигнал от младата телевизия. Директните предавания на международни мачове по малкия екран бяха рядко и уникално щастие, което за първи път преживяхме по време на Мондиала в Англия през 1966 г. А дребните колонки в „Народен спорт“ с резултати и факти от евротурнирите бяха находка, вълнение и трескаво очакване.

Но да се върнем към нашия стар познайник от „Сан Сиро“. През 60- те години на миналия век без никакво съмнение най-актуалните отбори на планетата бяха „Реал“ (Мадрид), „Интер“ и „Сантос“.

Кралският клуб заради шестте КЕШ, италианците заради Мацола, Фекети, Суарес и наставника Херера, а бразилците заради Пеле. И никак не бе случайно, че армейската агитка бе измислила крилатия рефрен „Интер, Сантос, ЦСКА – най-добрите на света!“.

Вероятно звучи наивно и малко пресилено, но животът показа, че червените от София наистина са равностойни на най-силните тимове по онова време. Тук е моментът да напомня как отборът от „Народна армия“ изкачваше стъпалата към върха на Европа.

Първите уроци
от Библията

Нямам лични спомени от самото начало на пробива, в зората на КЕШ, но за сметка на това баща ми широко отвори пред мен началните страници от червената Библия. И така преди още да вляза в първи клас вече бях запомнил отправните точки на гордостта. Много добре знаех, както и хиляди други деца като мен, че при дебюта си в турнира за КЕШ през 1956 г. ЦСКА, тогава ЦДНА, разгромява „Динамо“ (Букурещ) с 8:1. След това идва ред на драмата срещу „Цървена звезда“ през пролетта на 1957-ма, когато след 1:3 в Белград капитанът Стефан Божков пропуска дузпа при 2:1 за българския първенец на реванша. По-нататък в тази балканска поредица се нареди и победата с 4:1 над „Партизан“ на стадион „ЮНА“ в югославската столица.

Постепенно стигнахме до кулминацията срещу „Атлетико“ (Мадрид) през 1958 г. – 1:2 в Испания и 1:0 в София, но по онова време не важи правилото за головете на чужд терен и така ЦСКА отпада след трети мач от 120 минути в Женева – 1:3 (в редовното време 1:1). Естествено научих и за тежката загуба от „Барселона“ – 2:2 и 2:6 пред 120 000 на „Камп ноу“. А после изгря елиминирането на „Ювентус“ през 1960-та след 0:2 и 4:1! Признавам чистосърдечно, в детските си представи за футбола не съм си давал сметка какво означава един отбор от България, създаден само преди 12 години, да отстрани Старата госпожа от Торино с величия като Бониперти, Сивори, Чарлз?! По-късно осъзнах, че подобни „чудеса“ се сбъдват, когато на терена е „убиецът на шампиони“ - ЦСКА от София…

Първият ми собствен спомен от европейската епопея на армейците датира от есента на 1965-та, когато в турнира за КНК ЦСКА за една бройка да прескочи бъдещия носител на отличието „Борусия“ (Дортмунд) – 0:3 и 4:2 на реванша в София. Тогава цяла Българя произнасяше с възхищение името на Васко Романов, реализирал хеттрик във вратата на Тилковски, който няколко месеца по-късно бе титуляр в състава на ФРГ, стигнал до финала на световното първенство в Англия. Национали на Западна Германия бяха още играчи на „жълто-черните“ от Рурската област – Хелд, Емерих, Либуда.

През снежния
ад на Полша

Позволих си да върна лентата преди мачовете с „Интер“ през 1967 г., за да очертая историческия фон, а младите поколения да разберат как ЦСКА постъпателно се изкачваше към върха на европейската футболна пирамида. С допинга на амбицията и страстта и най-вече с таланта на големите армейски играчи. Почти без опит, с една твърде скромна българска традиция и въпреки … Студената война. Преди половин век блоковото противопоставяне между Запада и Изтока слагаше силен политически отпечатък върху спорта. Ето защо всеки наш успех бе идеологически пробив, но в същото време от другата страна на Стената контрираха с всички средства. Това пролича и на полуфинала между българските „червени“ и италианските „черно-сини“…

В трети клас вече имах собствен футболен стаж. В захлас гледах по няколко пъти различни филми, защото преди прожекцията кинохрониката показваше умопомрачителния гол на гениалния армейски виртуоз Никола Цанев, който на финала за купата през 1965 г. три пъти финтира „а ла Марадона“ цялата защита и вратаря на „Левски“ преди да влезе с топката в мрежата…

Истинският ми дебют на стадиона бе през пролетта на 1966 г., когато ЦСКА победи „сините“ с 3:0 в адски дъжд пред 70 000 зрители. Заради Мондиал-66 това бе второто издание на „вечното дерби“ в рамките на двайсетина дни, като червените вече бяха победили с 1:0 отново с попадение на Цанев. Ето това бе моят преход към „Интер“. Преди това обаче бяха „Олимпиакос“ и полският „Гурник“…

По онова време вече имахме европейско самочувствие и доста високомерно смятахме гръцкия тим за лесно препятствие. Добре все пак, че вечният Цанев вкара на „Армията“ в 90-тата минута за 3:1, защото после дойде загубата в Пирея с 0:1. Предстоеше двубой с „миньорите“ от Забже, абсолютни хегемони в Полша с национали като Любански, Шолтишик, Пол, Костка, Ошлизло и т.н. Всичко изглеждаше решено след 4:0 на препълнения „Народна армия“, но към края на 1966-та преживяхме истински кошмар сред ледения полски пейзаж.

Телевизията излъчи пряко реванша с „Гурник“, но по обяд, тъй като домакините бяха съобразили часовете с работните смени на миньорите от региона. Върнах се от училище и седнах пред черно- белия екран. Само за едно полувреме поляците поведоха с 3:0, а в средата на второто изпуснаха дузпа! В крайна сметка опълчението издържа и след рутинна победа на четвъртфинала срещу „Линфийлд“ (Северна Ирландия), ЦСКА се изправи по волята на жребия срещу самия „Интер“…

Безгранична
лудост…

За по-малко от 20 години след своето рождение през 1948 г. отборът на ЦСКА бе натрупал огромен капитал у нас и в Европа, но „Интер“ бе наистина от друга планета. Във въздуха се носеха митичните имена на Магьосника от пейката Хеленио Херера, на Сандро Мацола, Джачинто Факети, Армандо Пики, Луис Суарес…

Пренесете ги към днешна дата в мащаба на Пеп Гуардиола, Меси, Роналдо, Ибрахимович, Иниеста, Грийзман, „канибала“ Суарес… и ще разберете за какво става дума. Даже „вторият ешелон“ на италианския колос се състоеше от международни звезди – Бургнич, Доменгини, Гуарнери, Капелини, Корсо, Жаир. Моделът бе нещо подобно на днешните „Манчестър сити“ или „Пари Сен Жермен“…

В интерес на истината никой не си е представял, че ЦСКА ще бъде толкова близо до елиминиране на „Интер“ и класиране на финала за КЕШ. Първото действие бе в Италия. Спомням си много добре момента, защото сестра ми имаше рожден ден, но семейният празник премина под знака на трепетното очакване на картина от далечния и приказен „Сан Сиро“, гнездо на прочути световни футболисти. В априлската вечер София бе като град, очакващ бомбардировка.

По улиците нямаше никакви хора, а цели етажи и махали се бяха събрали пред все още скъпоценните телевизори. ЦСКА излезе в бяло, за да се различава на черно-белите екрани от „черно-сините“ аристократи. Струва си да си спомним онзи героичен армейски отбор: Ст. Йорданов, Ив. Василев, Б. Гаганелов, Хр. Маринчев, Д. Пенев, Б. Станков, К. Райков, Н. Цанев, Н. Радлев, Д. Якимов, Асп. Никодимов. Старши треньор – Стоян Орманджиев.

Политическият контекст в двубоя си каза думата, когато през първото полувреме гръцкият съдия изгони Кирил Райков след откровена симулация на първия Луис Суарес. После Факети вкара за 1:0, но безграничната лудост избухна в средата на второто полувреме след изпълнение на пряк свободен удар – Цанев стреля, топката се върна от стената, а българският капитан я заби в ъгъла при втория опит.

В този миг баща ми скочи от мястото си като изстрелян от пружина, а аз осъзнах какво се случва по тътена през отворените прозорци. Това бе взрив от хиляди гърла и сърца. Армейското опълчение с човек по-малко запази 1:1 до края на мача и така стигнахме до реванша, за който половин век се оказа недостатъчен.

Първата ми работа на следващия ден бе да измоля присъствие на реванша в София, но баща ми твърдо заяви, че това е невъзможно. И това беше самата истина. Дотогава влизах на стадионите покрай възрастните, но гостуването на „Интер“ предизвика военно положение. Заявките за билети бяха 200 000! Трябваше ни не „Васил Левски“, а „Маракана“ от финала на Мондиала през 1950 с рекорда от 214 000 зрители…

Билетчето струваше само 2 лева, но беше с цената на злато. Или поне на агне или прасе, предлагани в чували срещу една-едничка ценна хартийка. Така си останах пред екрана вкъщи. А докато дойде време за мача гледах от прозореца как по булевард „Георги Димитров“ (сега „Мария Луиза“) човешки потоци от цяла България прииждат от Централна гара към центъра. По онова време националният стадион бе една окръжност с пейки, която беше като женското сърце – винаги има място за още един.

По тази причина никой не знае колко точно са били зрителите – 70 000 както пише в статистиката, или 80 000?! Достъпът беше прекалено демократичен, а гратисът вървеше с пълна сила – кой през оградата, кой с левче на вратата, кой с лента на отрядник (б.а. – доброволен сътрудник на милицията)…

Стадионът представляваше тъмна чаша, никъде не се виждаше свободен въздух от човешки тела. Тогава нямаше организирани агитки с хореография и подготвена програма, а привържениците бяха понесли червени знамена от манифестации и агиттабла. Имаше и десетки специално приготвени плакати от различни региони на България. За мача бяха пристигнали и запалянковци от Югославия, които издигнаха лозунга „Вси словени за ЦСКА София!“…

В нашия тим единствената промяна бе Цецо Атанасов на мястото на изгонения в Милано Райков. Както можеше да се очаква „противникът от НАТО“ и този път се намеси срещу … армията от Варшавския договор. Испанският рефер не призна стопроцентов гол на Цанев, защото измисли непряк свободен удар след като топката спря в мрежата. Факети отново бе нашият зъл гений за 0:1, но драмата стигна апогей след изравнителния гол на Николай Радлев десетина минути преди края. На другия ден вестник „Народна армия“ публикува снимка, на която министърът на отбраната Добри Джуров поздравява редник Радлев със званието старшина, присъдено след историческото попадение във вратата на „Интер“…

Ако искате вярвайте, но грохотът след 1:1 се чу от Борисовата градина до Халите! А до финалната свирка италианците бяха в ролята на опълченци. Само можем да гадаем, но при сегашния регламент ЦСКА вероятно щеше да довърши ранения гигант след още 30 минути продължение и евентуално дузпи. Мечтата обаче приключи по време на третия мач на „неутрален терен“, странно защо в … Болоня и очевидно защо със съдия от Швейцария…

В незабравимата епопея от пролетта на 1967-ма армейците играха като равни, даже в София притиснаха до стената „сенаторите“ от Милано. Именно в онзи момент се роди легендата за ЦСКА, продължена в следващите години срещу „Аякс“, „Нотингам“, „Ливърпул“, „Байерн“… България се гордееше, а Европа за дълго запомни блестящите майстори Димитър Якимов, Никола Цанев, Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Стоян Йорданов и останалите герои наред с наставника Стоян Орманджиев.

Този спортен подвиг се превърна в родова памет и гордост за десет поколения армейци, които сега водят битката за бъдещето на своя единствен, неповторим и неделим червен отбор.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

_________________
Няма туитър, няма фейсбук, САМО форум ЦСКА! :grin:


Върнете се в началото 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 
 Страница 4 от 4 [ 113 мнения ] Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4




Начало форум » ПФК ЦСКА - раздел само за ПРИВЪРЖЕНИЦИ на ЦСКА » История


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

 
 

 
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на: