Регистрация    Влез    Форум    Въпроси/Отговори

Начало форум » ПФК ЦСКА - раздел само за ПРИВЪРЖЕНИЦИ на ЦСКА » История




Автор Съобщение
 Заглавие: ЦСКА и Говедо Юн.– сравнения
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:14 
 
Статии за фактите около ЦСКА и говедата


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:15 
 
Каква е разликата между ЦСКА и Лефски? ЦСКА е безспорно един футболен клуб , ни повече ни по-малко морален от всеки средностатистически клуб в Европа . ЦСКА безспорно е влизал понякога в уговорки и в миналото и сега , нещо съвсем нормално и независещо от нас феновете . Едва ли има привърженик на футболен отбор , който да желае това и да се радва на подобни победи . "Да , ама не" , както казваше в зората на демокрацията един журналист и политически анализатор. В последните 4-5 години сред подуенските привърженици се приема за съвсем нормално да се печели по подобен начин . Каква е причината за насладата от подобни успехи сред мнозинството сини фенове ?
Просто те самите осъзнаха , че техният отбор отдавна е излязъл извън границите на честната игра и то не в единични случаи , а като цяло . При нормалните футболни клубове да купуваш мачове или съдии е рядкост и изключение . При подуенци положението е точно обратното , рядкост е нещо в даден мач да не е уредено , дали съдии , уреден мач или хванати противникови футболисти . Изпадайки в подобно неловко положение относно тяхната организация донесла им титлите в последните години , сините драскачи от рода на Жаки и крякащия радио-дует В.Г.-Т.Р., а от там и подуенската маса от фенове започнаха акция по опорочаването на задаващата се титла за ЦСКА без да могат да изтъкнат сериозни факти или аргументи . Въпреки , че фактите не говорят в полза на подобни твърдения от рода , че ЦСКА е създал организация (просто на практика за ЦСКА не играе нито един клуб в родния шампионат) или съдийски аванти , на практика се вижда че тези неща липсват . ЦСКА загуби точки от отбори , които безпроблемно можеха да бъдат купени . В същото време подуенци са готови да раздават пари наляво и надясно на всеки съперник откраднал точки от ЦСКА . Съдиите режат отбора почти на всеки мач , отменят се голове , а за чистите несвирени дузпи се дават смехотворни обяснения по "каубойски" . Подуене обаче продължава да е галеното дете на федерация и съдии . Последните два сериозни мача срещу Славия и Литекс през тази пролет доказват ясно това . Въпреки , че Генов бе пощаден от критики , той безобразно поряза Славия и бе на път да предреши изхода на двубоя , свирейки смехотворна дузпа в полза на сините при 1:0 и отминавайки явна такава за славистите . Дори бе изкарано , че Генов свирил на висота , похвалиха го . За мача с Литекс и различния аршин проявен към двата тима в разстояние на 2 минути и предрешил мача нямам думи . А и сигашното ръководство на футболния съюз е съставено главно от правоверни привърженици и бивши футболисти на подуенци . Та това са фактите само от Пролетния дял на родното първенство и то приполовен , а какво ли да очакваме до края на първенството . Докато в предишни епохи и времена подуенци не можеха да действат с подобна широкомащабност и им се налагаше в поне половината мачове да играят сериозно , сега окрилени от анархията в родния футбол и закриляни от високопоставени политици , футболните средства останаха на заден план . И така се появиха хора, симпатизиращи на синята идея, които не могат да отрекат ставащото и решиха да изкарат ЦСКА не по малко черен от подуенския клуб . Когато стане въпрос за факти обаче се стига до положението да се говори за мачовете с Литекс от 99-та и до там . Един мач нищо не доказва , още повече когато става въпрос за интересите и на двата отбора . Реално ЦСКА се нуждаеше от загуба , а Литекс от победа . Понякога ситуацията изисква морала да остане на заден план . Не така обаче стоят нещата при Лефски, където се създава стройна организация още преди да е започнало първенството , а когато някой не желае да ляга се включват в употреба обаждания от най-високо ниво (напр. Бъкърджиев) и долнопробни заплахи . Лефскарите обаче изобщо не изпитват срам от подобни титли и в това е разликата между нас и тях . Затова и провалите и срамните отпадания в ЕКТ са повече от победите им . Когато стане въпрос за международното поле , фактите отново сочат , че ЦСКА има тотално превъзходство над подуенския тим . Там се вижда ясно кой как е печелил своите отличия . ЦСКА има десетократно повече и по престижни успехи в Европа и то на фона на само двукратно повече титли в България (преди 89-а) . Провалите са достигали всеки отбор в Европа , но при Лефски те вземат тотален връх . На всичко отгоре повечето са от времето след 89-та година най-вече , точно по времето на синята хегемония на родна земя . И веднага се стига до смешния плач срещу световния империализам и до призивите за саморазправа със съдиите отправен от телевизионният екран . Разбира се те не сте свикнали да им се свири 50 на 50% . Те не са свикнали да печелят срещу сериозни отбори с честна игра и без възможност за хващане на футболисти от страна на ръководството, Лефски загубва способността си да се бори , характера се изпарява мигновенно и истината се стоварва със страшна сила върху всеки мислещ човек . Затова и те се опитват да отричат нашите успехи и да ги омаловажават , без нужните факти . И в един момент дори и интелигентната синя част от обществото (колкото малко да е тя като по правило) неусетно започва да бръщолеви безсмислици , а понякога безобразно да мучи . Когато ЦСКА бе водещ отбор в България , защитаваше успехите си на родна сцена с невероятни за родните стандарти игри в Европа . Сега подуенци нямат повече успехи от нас в ЕКТ , а ако сложим провалите на кантара , техните са многобройни и унизителни . Техните звезди , които са сред 5-те най-велики в цялата им история , като Гонзо и Раев се провалят тотално в чужбина , а последните паралелни трансфери на Гонзо и Манчев са показателни за това кой как играе . Манчев не е дори сред 50-те най-велики футболисти в историята на ЦСКА но се представя достойно за класата си и доказва , че когато отборът ти играе футбол няма как да не станеш футболист поне френското първенство .
И накрая , ако ЦСКА не бе принуден от обстоятелствата насадени от подуенци да се развива в тая отровена среда , то на нас нямаше да ни пука особено и да се занимаваме с подуенци . Пародиийния шампионат обаче , който Лефски създадоха ни пречи да се развиваме и да гоним успехи на международното поле и не само на нас , пречи и на останалите. А те създадоха тази среда с една , единствена цел и тя е да ни догонят по титли и успехи . Е може някога и да ни разминат по успехи и титли , но това ще са стане само по тоя долен начин както Лефски са свикнали от край време . Успехите на международното поле обаче никога няма да постигнат , дори и ЦСКА да спре да съществува , дори и след 100 гидини . Така , че и след 100 и след 200 години и докато съществува футбол ЦСКА ще си остане винаги по-успял от Лефски , защото е футболен отбор и постига всеки свой успех и титла с футболни средства , а Лефски никога не е имал нищо общо с футбола . Точно борбата с най-мафиотския клуб в историята на футбола направиха от ЦСКА емблема на борбата за справедливост , а от нас червените фенове по-добрата част от България .


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:15 
 
Всичко започва от олимпиада-та в Мелбърн през декември 1956 г.

В Мелбърн България постига своя най-голям футболен успех в онези години – трето място. В повечето мачове в нашия състав играят 10 души от ЦСКА. “Ябълката на раздора” става полуфиналът срещу СССР. В него българският отбор е: Найденов, Ракаров, Манолов, Горанов, Божков, Ковачев, Миланов, Димитров, Панайотов, Колев, Янев. С изключение на левия бек на Славия Милчо Горанов, всички други са футболисти на “червените”. Отборът има двама треньори – “армейския” Крум Милев и Стоян Орманджиев.
Българите изиграват един чудесен мач срещу силния руски отбор, в който блестят имена като Яшин, Нето, В.Иванов, Стрелцов и др. Въпреки нашето надмощие редовните 90 минути завършват при 0:0. Предимството обаче е на страната на България. Руснакът Тишченко е със счупена ключица, а отборът няма право на смяна. В продълженията Иван Колев открива резултата и точно когато победата изглежда съвсем близо, идва драмата. При една от редките контри на руснаците Стрелцов стреля, топката рикошира в тялото на Манолов и Жоро Найденов пуска един лек гол заблуден от рикошета. Малко по-късно Ракаров не влиза твърдо "рамо в рамо” на играещия със счупена ключица Тишченко. Руснакът центрира и Татушкин прави резултата 2:1.
Докато в Австралия българите получават похвали и са определени за отбора, показал най-добър футбол на олимпиадата, у нас и досега тази загуба се приема много тежко. Често за нея се изтъкват и политически причини. Все пак победата срещу Левски с 4:0 през пролетта на 1957 г. отлага временно атаките срещу ЦСКА. Ударът е нанесен чак през лятото. България губи с 1:4 в Будапеща в квалификационен мач за световно първенство, но запазва шансовете си да се класира на финалите в Швеция, ако победи унгарците в София дори и само с един гол. След това уморените “армейци” губят от Славия с 1:3. И тогава идва атаката…

Уводна статия срещу ЦСКА и …декрет за далечни удари

Първо идва журналистическата атака. В органа на ЦС на БСФС “Народен спорт” е публикувана редакционна статия “Преди да се е обърнала колата”. В нея стилът на ЦСКА е определен като “стил, който се оказва в разрез с правилното развитие на футбола”. Същевременно се изтъкват “творческите търсения и разнообразие” на Левски, Локомотив (Сф), Славия, Ботев (Пд) и Спартак (Пд). След като се обръща внимание на загубите на националния отбор през 1952, 1953 и 1957 г., отново става въпрос за мача със СССР в Мелбърн. “При изключително благоприятни обстоятелства достигнахме до финала на олимпийския турнир и отново загубихме” – отбелязва вестникът.
Същевременно са забравени незавидните резултати на България преди “червените” футболисти да станат основа на националния отбор. След журналистиката в атаката се включва и “тежката артилерия”. На 18 юли 1957 г. отново в “Народен спорт” е публикувано “Решение на бюрото на ЦС на БСФС”. То е обявено като оздравителна мярка за “А” отбора. В него се твърди, че до представителния тим на страната не се допускат талантливи играчи от други отбори освен от ЦСКА. Решено е треньорите Милев и Орманджиев да бъдат заменени от Георги Пачеджиев (Левски) и Александър Попов (Локо Сф).
В решението се определя и съставът на националния отбор. От него освен виновниците за двата гола на СССР Найденов, Ракаров и Манолов са извадени и капитанът Божков, голмайсторът Миланов и Крум Янев. В същото време за национали са определени и спуснати с решение на БКП лефскарите Ив.Димитров, Ив.Георгиев, П.Манолов, Ст.Абаджиев, Хр.Илиев, Пърчанов, Д.Печеников, Б.Апастолов и др. Повечето от новите национали са играчи на Левски и Локо (Сф).
Спортните началници стигат дотам, че нареждат да се обърне специално внимание на …далечните удари. А каква е причината за това става ясно от едно изявление на новия помощник-треньор на националите – Попов. В него той, като обяснява тактиката на ЦСКА, казва, че “армейците” правят средно по 12 преминавания и 10 подавания, за да стигнат до вратата. Освен това Колев и Панайотов били играчи с беден тактически репертоар, а футболистите на ЦСКА не се “вълнуват от това, че носят на гърдите си герба на републиката”.
Моментът на атака срещу ЦСКА не е избран случайно. До решителния мач с Унгария има повече от месец, но само след няколко дни приемаме СССР в приятелски мач. Какъв по-добър начин да се демонстрира колко правилно е Решението на ЦС на БСФС, което е насочено против ЦСКА, от една победа срещу СССР. Отборът, който според спортните началници е трябвало да победим без проблеми в Мелбърн. За тяхно съжаление резултатът от мача показва нещо съвсем друго…

Без “лошите” от ЦСКА: България – СССР 0:4

На 21 юли 1957 г. пред 50 хиляди зрители на стадион “Васил Левски” България излиза с обновения си състав: Йосифов, Б.Апостолов, Ив.Димитров, Горанов, Ковачев (Ив.Георгиев), Стоянов, Дебърски (Печеников), Г.Димитров, Илиев, Панайотов, Колев. Играта на нашите футболисти в този мач няма нищо общо с тази, която накара австралийските вестници да определят България като най-добрия отбор на олимпиадата. В София нашият отбор е разбит с 4:0, без да се налага руснаците да се напрягат докрай. След два гола на Стрелцов и по един на Илин и Исаев, 30 минути преди края е фиксиран крайният резултат.
До края гостите проявяват великодушие към неравностойния си съперник. В българския отбор особено зле изглежда отбраната (съставена по поръчение на БКП от лефскари), където осезаемо липсват Найденов, Ракаров, Манолов и Божков. Треньорът на СССР Гаврил Качалин не крие изненадата си от това, че в нашия тим не играят поне 7-8 души от олимпийския състав. А препоръчаните от спорните шефове далечни удари срещу вратата на Яшин изглеждат само като проява на наивност.
Срещу унгарците губим с 1:2. Може би без “оздравителните мерки” на сините футболни началници, България щеше да се класира за световни финали още тогава…


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:16 
 
ЦСКА и “Левски – Спартак” в ЕКТ до 1990г.


След като “синята” журналистика не успя да лансира тезата, че ПФК “Левски 1914” е евробоецът на новата епоха, от известно време определени среди се опитват да пласират друга, още по-кощунствена теза. Че ЦСКА, в периода 1956-1990г., не е постигнал повече от “Левски – Спартак”, т.е. не е постигнал нищо. При всички положения този циничен опит се нуждае от адекватен отговор, защото историята убедително показа, че разумът на обществото е ленив и пасивен. И докато той очаква глупостта да се вразуми от самосебе си, тя неусетно превзема общественото пространство и започва да ни провокира отвсякъде.
Задачата да сравним стойностите на ЦСКА и “Левски – Спартак” в Европа до 1990г. съдържа два момента. Първият е да дадем обективна оценка на постигнатото и второто е да потърсим отговор на въпроса, можеше ли да се случи нещо повече?

Разсъждението, с което задължително следва да открием сериозният, задълбочен дебат по темата, е следното. В България, във времевите граници 1951 – 1990г., има две футболни величини. ЦСКА и останалите. Доказателството е елементарно. Единствено ЦСКА успява да акумилира сериозна класа, благодарение на която в определени, по-малки или по-големи периоди, придобива доминиращо положение в родното първенство, печели поредица от титли и тегли футболната игра напред. Успехите на останалите, конкуриращи се у нас, не зависят толкова от това, на което сами са способни, колкото от неизбежните кризи, които бележат смяната на поколенията в ЦСКА и опитите да се създават условия за значимо европейско присъствие. Превръщането на “Левски” в милиционерски отбор през януари 1969г. открива поле за аналогични резултати, но единственото реално постижение е, че “сините” изпреварват онези, с които дотогава са се конкурирали и започват да играят редовно в Европа.

Първата последица от този толкова експлицитно присъстващ в историята на футбола у нас момент, е, че отборът на ЦСКА има две ярко обособени състояния. Периоди на творчески подем, когато играе в най-силния европейски турнир, този на КЕШ и периоди на криза, в които участва в КНК и УЕФА. Това обстоятелство в значителна степен ограничава възножностите му да постигне нещо повече. Защото там, където това е преди всичко възможно и където другите източноевропейски отбори успяват, турнира на КНК, ЦСКА, по силата на особеностите на родния шампионат, влиза в моментите, когато е било налице отстъпление в неговата класа.

Следващият момент, който не следва да бъде изпускан, е, че в четирите участия на армейците в КНК, те са имали нещастието да срещнат победителя в турнира, като в три от случаите това е ставало в твърде ранна фаза. Обстоятелство, попречило им от една страна, евентуално, да достигнат нещо повече от полуфинал, а от друга, да успеят да се възползват от формата, в която постепенно са навлизали и благодарение на която са ставали шампиони.

Участия на ЦСКА в КНК:
1965/66 втори кръг Боруся Дортмунд 0-3 4-2 финал: Боруся Д – Ливърпул 2-1
1970/71 втори кръг Челси 0-1 0-1 финал: Челси – Реал М 1-1 втори м. 2-1
1974/75 първи кръг Динамо Киев 0-1 0-1 финал: Динамо К – Ференцварош 3-0
1988/89 полуфинал Барселона 2-4 1-2 финал: Барселона – Сампдория 2-0

Левски, респективно Левски – Спартак, има възможност да участва шест пъти в този предоставящ най-добри възможности за успешна изява турнир, позволил на четири отбора от източния блок да финишират пет пъти като победители в него. Независимо, че само веднъж срещат шампиона и нито веднъж финалиста, “сините” достигат единствено до три четвъртфинала.

Участия на Левски – Спартак в КНК:
1967/68 първи кръг Милан 5-1 1-1 финал: Милан – Хамбургер 2-0
1969/70 четвъртфинал Гурник Забже 3-2 1-2 полуфиналист
1971/72 първи кръг Спарта Ротердам 1-1 0-2 втори кръг
1976/77 четвъртфинал Атлетико Мадрид 2-1 0-2 полуфиналист
1986/87 четвъртфинал Реал Сарагоса 0-2 0-2 полуфиналист
1987/88 първи кръг Офи Крит 1-0 1-3 втори кръг


Неподкрепен с по-високата класа на родния шампионат, което би дало възможност на ЦСКА в силна година да се бори в по-слаб евротурнир, армейците през годините са устремени към успешна изява в най-престижното и значимо футболно събитие. КЕШ. Тук “червените” постигат забележителни успехи, които им отреждат водещо място всред големите на Изтока, а в редица случаи и всред големите на Европа.

Постижения на източноевропейски отбори в КЕШ:

Носител на купата:
1985/86 Стяуа
Финалисти:
1965/66 Реал М. – Партизан Белград 2:1
1988/89 Милан – Стяуа 4:0
Полуфиналисти:
1956/57 Цървена звезда – Фиорентина 0:1 0:0
1957/58 Реал М – Вашаш 4:0 0:2
1964/65 Вашаш Ето – Бенфика 0:1 0:4
1966/67 Интер – ЦСКА 1:1 1:1 в Болоня трети мач 1:0
1968/69 Аякс – Спартак Търнава 3:0 0:2
1969/70 Легия Варшава – Фейенорд 0:0 0:2
1970/71 Цървена звезда – Панатинайкос 4:1 0:3
1973/74 Дожа Уйпещ – Байерн 1:1 0:3
1976/77 Динамо Киев – Боруся М. 1:0 0:2
1981/82 ЦСКА – Байерн М 4:3 0:4
1982/83 Ювентус – Видзев Лодз 2:0 2:2
1983/84 Ливърпул – Динамо Бук. 1:0 2:1
1986/87 Порто – Динамо Киев 2:1 2:1
1987/88 Стяуа – Бенфика 0:0 0:2

Класация на източноевропейските отбори съобразно постигнатото:
Стяуа – една купа на КЕШ, един финал, един полуфинал
Партизан Белград – един финал
ЦСКА – два полуфинала, 4 т., 6:9
Цървена звезда – два полуфинала, 3 т., 4:5
Динамо Киев – два полуфинала, 2т., 3:6
Спартак Търнава – един полуфинал, 2т., 2:3
Вашаш – един полуфинал, 2т., 2-4
Видзев Лодз – един полуфинал, 1т., 2:4
Легия Варшава – един полуфинал, 1т., 0:2
Дожа Уйпещ – един полуфинал, 1т., 1:4
Динамо Бук – един полуфинал, 0 т, 1:3
Вашаш Ето – един полуфинал, 0 т., 0:5

По националности:
Румъния – два отбора, една купа, един финал, два полуфинала
Югославия – два отбора, един финал, два полуфинала
Унгария – два отбора, три полуфинала
България – един отбор, два полуфинала
СССР – един отбор, два полуфинала
Полша – два отбора, два полуфинала
Чехословакия – един отбор, един полуфинал

Особено силно в Европа оттекват успехите на армейците по отношение на отбори-епоха в играта. Отстраняването на трикратния еврошампион Аякс, двукратният еврошампион Нотингам и страшилището Ливърпул. Подобни постижения са невъзможни не само за отбор като “Левски – Спартак”, но с изключение на Реал Мадрид и за всички европейски величия. Тези успехи много повече от двата полуфинала в КЕШ отреждат на армейците почетно място в Европа и слава, чиито отзвуци продължават да се дочуват и днес. Заради тези мачове ЦСКА става един от малкото евроотбори, получили историческото право да се сдобият с прозвище – убиецът на гиганти. След отстраняването на Ливърпул един от най-големите спортни журналисти на Европа от онова време, Виктор Сине от френския вестник “Екип”, пише знаменитата си статия “Кралският палач”: “Аристократите имат привилегии дори и когато са на ешафода. Смъртните им присъди не се изпълняват от обикновени палачи. Една коронована глава може да бъде отделена от тялото само от кралски палач. В европейския футбол тази роля изпълнява ЦСКА.”

Класация на европейските отбори, отстранявали актуални шампиони в КЕШ до 1990г.:

Реал Мадрид
1963/64 – Милан 62/63 четвъртфинал 4:1 0:2
1965/66 – Интер 63/64, 64/65 полуфинал 1:0 1:1
1987/88 - Порто 86/87 ІІ кръг 2:1 2:1
1988/89 - ПСВ Айндховен 87/88 четвъртфинал 1:1 2:1
ЦСКА
1973/74 - Аякс 70/71, 71/72, 72/73 ІІ кръг 0:1 2:0
1980/81 - Нотингам 78/79, 79/80 І кръг 1:0 1:0
1981/82 - Ливърпул 1980/1981 четвъртфинал 0:1 2:0
Барселона
1960/61 - Реал М 55/56, 56/57, 57/58, 58/59, 59/60 І кръг 2:2 2:1
1985/86 - Ювентус 84/85 четвъртфинал 1:0 1:1
Милан
1962/63 - Бенфика 60/61, 61/62 финал 2:1
1968/69 - Манчестър Ю. 67/68 ІІ кръг 2:0 0:1
Ювентус
1982/83 - Астън Вила 81/82 четвъртфинал 2:1 3:1
1984/85 - Ливърпул 83/84 финал 1:0
Динамо Киев
1967/68 - Селтик 66/67 І кръг 2:1 1:1
1976/77 - Байерн 73/74, 74/75, 75/76 четвъртфинал 0:1 2:0
Интер
1966/67 - Реал М четвъртфинал 1:0 2:0
Фейенорд
1969/70 - Милан 68/69 ІІ кръг 0:1 2:0
Арад Рум.
1970/71 - Фейенорд 69/70 І кръг 1:1 0:0
Нотингам
1979/80 - Ливърпул 77/78, 79/80 І кръг 2:0 0:0
Динамо Бук.
1983/84 - Хамбургер 82/83 ІІ кръг 3:0 2:3
Андерлехт
1986/87 - Стяуа 85/86 ІІ кръг 3:0 0:1

Прави впечатление, че в тези 21 случая на отстранявания на еврошампиони, две от които на финала, само в още четири случая отборите успяват да завоюват титлата. Това са постигнали:

1965/66 Реал Мадрид, победил на финала Партизан с 2:1
1968/69 Милан, надделял на финала над Аякс с 4:1
1969/70 Фейенорд, наложил се на финала срещу Селтик с 2:1
1979/80 Нотингам, спечелил на финала срещу Хамбургер с 1:0

Този факт едва ли е случаен. Той е в състояние да илюстрира колосалността на усилието и огромното изчерпване на наличния ресурс, което не е било в състояние да бъде преодоляно от отбори като Реал, Барселона, Интер, Ювентус и Динамо Киев. Включително и от ЦСКА. Факт и обстоятелство, което най-вероятно също е изиграло своята роля, за да не успеем в нещо, за което, в определени исторически периоди, сме имали нужната класа и сили.

Анализът на евротурнирите и преди всичко този на КЕШ показва, че в играта могат да бъдат разграничени два стадия. Период на доминиране на един отбор или на отбори от едно първенство и период на вакуум, в който отсъства ярко изявен фаворит, в който в продължение на няколко години на европейския връх се редуват различни отбори, а играта акумулира възможности да насочи развитието в определена насока и в нова доминация. За съжаление на ЦСКА двата периода на вакуум съвпадат с периоди, в които той не се намира в най-високите фази от своето развитие. Това са периодите 65-69, в който ЦСКА играе полуфинал срещу Интер Милано, а Партизан Белград финал срещу Реал Мадрид и периода 86-88г., в който Стяуа постига единствената купа на КЕШ, печелена от източноевропейски отбор в епохата преди падането на Берлинската стена.

Очертавайки причините, които осуетяват възможността “червените” да стигнат и до по-престижно постижение, не следва да се изпуска и обстоятелството, че форматът на турнира през 1966/67г., след два равни мача срещу Интер, вторият в София, изпраща армейците в трети двубой и то на “неутралния” терен в Болоня. Едно евентуално продължение в София или евентуални дузпи, можеха да доведат до друго.

Срещу трите елиминирани еврошампиона и множество други отстранявания на отбори от силни първенства, два полуфинала и четири четвъртфинала, имащият, според някои, еднакъв европейски статут с този на ЦСКА отбор на Левски – Спартак, може да се похвали с три отстранени отбора при седем участия и три достигания до ІІ кръг на турнира. Отстранените от “сините” са: Шльонск Вроцлав, Щутгарт (десети в първенството на Германия за 1984/85) и Юргорден Стокхолм.

Такива са контрастите между постигнатото от ЦСКА и Левски-Спартак в най-силния турнир, този на КЕШ и в най-слабия, и най-успешен за отборите от Изтока, този на КНК. Остава УЕФА, турнирът, в който са се състезавали по-малко стойностните отбори от нашата черга, но и не само от нея. Въпросът дали той може да промени нещо в оценката за участията на “сини” и “червени” по европейските терени е до голяма степен риторичен. Защото може да бъде потърсен и в престижа, който е имал ЦСКА и благодарение на който е бил търсен за участие в много силни предсезонни турнири и престижа, на който се е радвал Левски – Спартак. Все пак и УЕФА не трябва да бъде подминавана. Но за нея по-нататък.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:17 
 
През 1985 г. ЦСКА беше разформирован, след като победи Левски-Спартак


Нагла манипулация е, че отборът от “Герена” е бил много силен, преди да бъде прекръстен на Витоша

Една от любимите теории на “сините идеолози” е, че през 1985 г. Левски е бил разформирован, след като е победил ЦСКА седем пъти поред. Те забравят факта, че на 19 юни 1985 г. ЦСКА победи техния отбор с 2:1 на финала за купата на България, а разформироването на двата отбора и преименуването им на Средец и Витоша стана веднага след това. Така че всъщност ЦСКА беше разформирован, след като победи Левски-Спартак.
Подтекстът на тази левскарска теория е, че тогава БКП е спряла развитието на един много силен отбор на Левски-Спартак. Дори някои като наближаващия по онова време 30-те години Емил Спасов се опитват да внушават, че точно в този момент те са щели да заиграят в големи европейски клубове и да станат световни звезди. “Сините” сънища на същия Спасов често го изпращат в … Порто. Всъщност развитието на отбора, в който освен кандидат-носителя на КЕШ с португалците, играеха Михайлов, Искренов, Сираков, Н.Илиев, Коев и т.н. отдавна беше спряло. И щом “сините идеолози” са го забравили, добре е да им се припомни, че тимът от Подуяне през цялата пролет на 1985 г. беше трагичен и ако стигна в крайна сметка до титлата, то беше заради безкрайните съдийски аванти и аванса от есента.
Още в началото на пролетния полусезон Левски-Спартак, който според някои бил готов за европейски успехи, беше елиминиран от Черно море в турнира за купата на Съветската армия, а в шампионата загуби от Миньор (Перник), и то на стадиона в квартал Подуяне. Това не бяха единствените точки, които “сините” загубиха на “Герена” през същия сезон и това се случваше, защото за тези мачове те не правеха предварителна “организация”, заблуждавайки се, че могат да побеждават провинциалните отбори като домакин и без нея.

За дербитата тимът на МВР си избираше подходящи съдии

В онзи период беше ясно, че зле тренираните и разглезени “сини” звезди трябва да бъдат подкрепяни от подходящи съдии. Така на мача с ЦСКА през март 1985 г. за “арбитър” беше определен бившият футболист на Левски Богдан Дочев. Едва ли има друг съдия на света, който не би изгонил в този мач Пламен Николов още преди средата на първото полувреме. По този начин Дочев не само помагаше на Николов да спира “армейското” крило Илия Войнов, но и показваше на останалите “сини”, че за тях правилата не важат и могат спокойно да правят каквото си искат. И те го правеха. В средата на второто полувреме Емил Велев дори си позволи да подрежда стената на ЦСКА след един измислен от Богдан Дочев фаул. В този момент в игра се появи младият Христо Стоичков, който постави на място Кокала. И естествено Ицо получи жълт картон, а Велев, който, ако се спазваха правилата, отдавна трябваше да е изгонен от игра в този мач игра до края.

Една баничка за две дузпи…

Все пак Богдан Дочев, прочул се година по-късно на световното в Мексико чрез Божията ръка на Марадона, подпираше “сините” по-умерено. На мача между Славия и Левски-Спартак, игран на 16 март 1985 г., седмица след дербито между ЦСКА и подуянци, Георги Цветанов (Баничката) стигна върха на наглостта. След като Славия поведе, така нареченият рефер измисли две дузпи, с които обърна резултата. Същевременно той не реагира когато Андрей Желязков получи тежка контузия в наказателното поле на “сините”, нито когато вратарят на Славия Ананиев беше наранен от нападател на Левски.
След мача треньорът на “белите” Александър Шаламанов заяви, че ръководството на съдията е било под всякаква критика и той е повлиял на резултата. В “сините” медии на комунистическа България естествено не се появиха критики за рефера, но за сметка на това имаше любопитни обяснения за отсъдените дузпи. В тях се разясняваше, че Искренов бил толкова бърз и техничен, че можел да бъде спрян само с … дузпа. Това според някои журналисти и обясняваше факта, че Гибона беше “спечелил” повече дузпи, отколкото бяха головете му. В крайна сметка общественото брожение срещу явното толериране на тима на МВР стана много силно и Георги Цветанов (Баничката) беше наказан за дълъг период след престъпленията му срещу футбола.
След всичко това “сините” футболисти очакваха съдийска подкрепа и на финала за купата на България на 19 юни. След като Аспарух Ясенов не им я даде, те озверяха. Борислав Михайлов хвана рефера за врата, Емо Спасов се опита да удуши Коце Янчев и т.н. Така че причините за скандала, който видяха зрителите на стадион “Васил Левски” на 19 юни 1985 г., беше в чувството за недосегаемост на левскарите, изградено в тях от безкрайните аванти. Иначе може да се каже, че те се отърваха от разгром, след като при 270 за ЦСКА Жоро Славков изпусна дузпа. Можем да си представим какъв щеше да бъде резултатът, ако в този мач се беше играл нормален футбол, без патологичната “синя” нетърпимост към съперника.
Любопитното е, че след решението на Секретариата на ЦК на БКП за разпускане на футболните клубове ЦСКА и Левски, решението получи публична подкрепа от бившия футболист на Левски Благой Кръстанов, тогава играч на Спартак (Плевен), който заяви в пресата: “Трудещите се от моя град, съотборниците ми, спортните дейци, които милеят истински за разцвета на родния футбол посрещат Решението на Секретариата на ЦК на БКП с пълна удовлетвореност. Получиха си заслуженото виновниците за погазване на обществените норми. Но урокът се отнася за всички и неотменен дълг пред всички ни е да бъдем винаги нащрек срещу опитите да се замърсява спортния климат.”

Какво стана без пагони?

Тези, които днес се опитват да внушават, че онзи отбор на Левски щял да постигне големи европейски успехи, а неговите футболисти да станат големи звезди, трябва да си припомнят освен загубите от провинциални аутсайдери в София през 1985 г. и съдийските аванти на Богдан Дочев и Гошо Баничката и това, което се случи със “сините” футболисти в чужбина. В Европа се провалиха и Ники Илиев, и Наско Сираков, и Гиби Искренов. Особено смешен беше случаят с Илиев, който след преминаването му в Болоня беше представян като Бог в този италиански град, където дори … лекувал инвалидите с докосване. След като в първия кръг Болоня направи хикс с Ювентус, нашата преса побърза да изтъкне големите заслуги на Ники за този успех. После се оказа, че той дори не е бил в групата за мача. В същото време истинските звезди изгряха на “Народна армия”. Оттук тръгна пътят на Ицо, Любо и Емо към голямото световно признание. А когато през 1989 г. “червените” играха полуфинал за КНК с Барселона, Левски стигна до резила в Антверпен, където загуби след като водеше с 3:1 в 89-ата минута. Освен това отборът от “Герена” бе разгромен от “армейците” с 5:0 (четири гола на Стоичков) няколко години след като двата отбора останаха без пагони.
В Подуяне най-сетне трябва да решат кога точно ги е репресирал комунизмът. Когато им сложи милиционерски пагони през 1969 г. или когато им ги взе през 1985 г.?…


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:17 
 
"Левски" и ЦСКА след 09.09.1944 г.

Появилите се спекулации на тема 9.9.1944 г. ни предоставят възможност да предложим малко исторически факти. Ние, като по-възрастни привърженици на футбола, сме наясно със събитията около тази дата.
Ако “приятелите” от Подуяне са забравили, да им напомним, че веднага след 9-ти септември 1944 година “Левски” насилствено заграби ПСК “Княз Кирил”. Начело на отбора застана Ц.Драгойчева. Факт, който необяснимо се премълчава от т.нар. журналисти.
От “Княз Кирил” “сините”, освен 7-8 отлични футболисти, взеха и спортовете волейбол и борба. На практика сегашните фенове на “Левски” са фенове на създадения от Ц.Драгойчева през 1944 г. клуб.
Необходимо е също така да припомним, че имената на всички отбори в България след 1944 година са сменени, като единствено на отбора на Ц.Драгойчева е позволено да запази своето. По този начин “Левски” печели по две направления от политическите промени на 09.09.1944 г. Запазва си името, за разлика от АС 23 (ЦСКА), варненските отбори, ЖСК (от София, Пловдив, Бургас, Русе и т.н), Славия, клубовете от Бургас, Шумен, Ст.Загора, Плевен, Благоевград и др., и успява от треторазреден отбор, с малко привърженици и затихващи успехи, да се превърне във втори по значимост клуб в страната.
Следователно “Левски” до голяма степен дължи популярността и съществуването си на 9-ти септември. Ако го нямаше 09.09.1944 година, “Левски”, по всяка вероятност (и по примера на редица изчезнали до 1944 отборчета), също нямаше да го има.

По-младите фенове трябва да знаят още, че ЦСКА и “Левски” ползваха големи привилегии от 1944 до 1989. Разликата е, че ЦСКА взе, но и даде много, а “Левски” взе много, но не даде почти нищо на България.

Споделяме тези факти, защото много комплексирани и неграмотни индивиди в медиите обезценяват достойния труд на създателите на ЦСКА. Те не си дават сметка, че по този начин унижават високо ерудирани и всеотдайни хора, като Михаил Михайлов (деятел на Шипка), Петър Михайлов и Любен Кралев (и двамата от Септември), Иван Мирски, Иван Башев (от АС 23), достолепните български генерали и др., изградили ЦСКА с много любов и с изключителната цел за достигане на най-добрите европейски образци, а не с несъществуващи и измислени в журналистическите кабинети заповеди и укази.

За да се спре с манипулациите по възникването на ЦСКА, ще повторя накратко историята с образуването на нашия отбор.
Когато станах футболен запалянко ЦСКА носеше името АС 23. АС 23 беше много силен отбор, стана шампион през 1931 г., взе купата за 1941, а през 1944 спечели Софийското областно първенсто, но отпадна от Бенковски София в първи кръг от държавното първенство (по-късно то бе прекратено далеч преди финала - на стадий 1/4 финал). АС-23 побеждаваше редовно “Левски”. 1939 година ги би с 11:4 в мач, за който се пазят множество статистики, бюлетини и информации.
Късната есен на 1944 година АС 23 се обедини с Шипка и един по-малък тим в Чавдар. През февруари 1948 Чавдар се съедини с ЦДВ. Дружеството просъществува до 04.05.1948. Тогава на съвместно заседание със Септември от ІІІ-ти район се гласува обединителен протокол и названието Септември при ЦДВ.
Радостта от формирането на ЦСКА сред хилядите хора от ІІІ-ти район, привържениците на АС 23 и офицерите от славната българска войска бе огромна.
В средата на януари 1949 година името бе променено на ЦДНВ, по причина, че дружество Септември се отдели като самостоятелна единица в ІІІ-ти район. ЦДНВ остана наследник единствено на обединилите се в Чавдар отбори на АС 23, Шипка и един клуб от V-ти район. На нас, като фенове, ни бяха издадени нови членски карти.
Обединения като гореописаното по никакъв начин не могат да се смятат за конюнктурни. Преди и след 1944, те са почти ежемесечно явление, заради незавдното финансово състояние на отборите. Обединението от 1948 г. не е свързано и зависимо от 9 септември. С или без промяната на формата държавното управление в годините след 1944, обединенията между АС 23, Шипка, клубът на V-ти район и Септември, така или иначе, са щели да се състоят.

Не е маловажно да се отчете и друго. ЦСКА (АС 23) е отбор на Армията – защитник на Родината - която никога не е била свързана с една или друга политическа партия. В същото време “синята” команда се ползваше с протекциите на различни партийни големци (над 3/4 от Политбюро се състоеше от върли подуянски привърженици) и на репресивния апарат на режима – всесилната Държавна сигурност.
Преди 1944 година за “Левски” се говореше като за полицейски отбор, с действащи полицаи (или “куки”, както е модерно да се наричат полицайте в днешни времена) в отбора и ръководството си. “Левски” беше известен и с участието си в ред уговорени мачове в първенството на Софийската областна дивизия много години преди кв.турнир от есента 1949, когато заедно с Академик ощетява ЦДНВ (името на Септември при ЦДВ след 18.01.1949 г) и принуждава ръководството на армейците да отвърне със съставянето на отбор на Народната войска, на мястото на ДНВ Пловдив (доста по-късно се създават отделни тимове на различните родове войски– ВВС, ДНА и прочие). Пак преди 1944 “Левски” записа едно унизително поражение с 1:3 от четвъртодивизионния Спортист (кв.Х.Димитър) в турнира за Царската купа през 1940 година, далеч преди 1945 – годината в която започва първото издание на Купата на Съветската войска, завършило 1946 г. “Левски” става съучастник и в опорочаването на полуфинала на държавното първенство през 1924 г. “Сините” настояват да преиграват срещата с Владиславв София (тогава не се играят два мача на разменено гостуване), за което спомогна и неясната нормативна уредба на БНСФ, в която никъде не е записано какво се прави при равен резултат. “Левски” е наказван нееднократно и от СОСО – за мачове от първенството на София, за финалната среща от купа “Улпия Сердика” през сезон 1927/28 и т.н.

И докато в “Левски” се занимаваха с неща извън терена, ЦСКА произведе и предложи на света Стоичков, Дим. и Л.Пеневи, Якимов, Костадинов, Денев, Колев, Божков, Найденов, Д.Миланов, Панайотов, Цанев, Велинов, Г.Димитров, Манолов, Джевизов, Ц.Василев, Л.Ангелов и тн.
“Червените” записаха името си в “Гинес”. Елиминираха Ливърпул, Монако – 2 пъти, Реал, Ювентус, Панатинайкос, Аякс, Партизан, Спарта, Нотингам и Парма в годините на най-голяма международна слава на тези отбори. Армейският клуб донесе много щастие на всички българи с 3-те полуфинала, 4-те четвъртфинала и трите отстранени европейски шампиони.
Всички тези успехи са плод не на Милко Балев или 09.09.1944, а на изключителен труд и себераздаване в името на България. Продукт на 09.09.1944 е един друг отбор, който в цялата си история не е направил нито едно запомнящо се представяне в Европа, няма нито един отсранен стойностен противник, и който не съумя да повтори дори полуфинала от 1967 г. на неставалата шампион в периода 1944 - 1989 г. Славия.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:18 
 
Журналистите срещу ЦСКА


Валентин Серафимов за 70-те

Какво беше отношението на журналистите към отбора?

Ще го илюстрирам с един пример. Първият ми главен редактор беше един безсловесен човек със здрав селски произход и въпиещо некомпетентен в областта на спорта (типичен лефскар и копие на В.Саръиванов, П.Кузева, Т.Русев, В.Грънчаров и другите ). Този човек с гордост разказваше, че единственият спорт, с който се занимава, е ловенето на отровни змии в родното му село. Казваше: “Майката му е, като направиш чатала, да затиснеш змията и да й счупиш главата.” Горе-долу такова беше отношението на българската спортна журналистика към най-добрия отбор в този период ЦСКА (комунистическата спортна журналистика, която е назначавана от БКП, се оказа изцяло говежда!!!!! ).
Тогава на ЦСКА се гледаше като на отровна змия, която трябва да бъде смачкана (същото е и сега!!! ).
Ще дам един пример. Играе се мач от първенството между Берое и Левски-Спартак. Тогава голмайстор беше Стойчо Младенов като състезател на Берое. Коментаторът на Българското радио предава мача, който не върви добре за гостите от София. В един момент, явно доста притеснен и развълнуван, изкрещя в радиомикрофона: “Внимание, драги радиослушатели, Стойчо Младенов напредва опасно към НАШАТА врата.” А когато ставаше въпрос за наистина големите мачове, като тези с Аякс и Байерн, единственият словесен репертоар беше “Браво, българи” или “Браво ЦСКА”.


Калин Катев за 90-те

Вашите впечатления около медийното отразяване на ЦСКА в условията на демокрация?

Трудно е да се говори за колеги журналисти. Не може един журналист да няма любим и предпочитан отбор, но той, независимо къде работи, е задължен да запази за себе си своите клубни пристрастия. В тoва отношение не можем да се похвалим, че сме безупречни като гилдия. По-внимателни са електроните медии, но по-новите от тях (радиото и телевизията на Лефски - Дарик и Ринг - бел. Attack) се увличат в клубни пристрастия, особено едно частно радио. Това не е добре за цялата аудитория, за привържениците, защото те много лесно се доверяват на написаното и приемат само едната истина. Тя винаги е многопластова, особено в такава игра като футбола.


Васил Манченко за 50-те

По какъв начин медиите отразяваха работата на ЦСКА?

Всички се стремяхме да бъдем обективни, докато в днешно време невинаги става. Сега има теблевизионни коментатори (В.Саръиванов, К.Алипиев, Б.Касабов - бел. Attack), които не умеят да крият своите пристрастия. Това дразни страшно много зрители.


Александър Манов за 60-те

Какви бяха отношенията между медии и футболисти?

В нашия вестник имаше следната практика [“Народна армия”] - когато се прави интервю, два часа по-късно текстът се носеше на интервюирания да се подпише, че е съгласен.
Имаше един период, когато няколко недобросъвестни журналисти изпадаха в дребнотемие и се заяждаха с Панайот Панайотов-Гацо. Защо си извадил фланелката? Защо си смъкнал чорапите? Защо ръкомахал срещу съдиите? Но хората не обръщаха внимание на подобни писания.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:19 
 
Кой дал и кой взел в родния футбол


Не ни отива на нас, феновете на най-успелия и обичан роден отбор, да преливаме от пусто в празно, както го правят нашите подуенски опоненти. Всъщност опоненти е прекалено силно казано. Няма кой да ни опонира от тези среди по простата причина, че всичко, зад което те стоят, няма нищо общо с истината и естествено, като логическо продължение, и с фактите. В подкрепа на това ще си позволя да се спра, от позициите на историческата наука и на безпристрастната статистика, на една обикната тема в подуенския фолклор. Темата, че сме взимали всичко най-добро от онази епоха и че точно на това дължим своите исторически успехи. За разлика от тях. Вярно ли е това, наистина ли така стоят нещата или просто това е поредната хула, която трябва да оправдае цялата тяхна безпомощност и импотентност.
В търсене на истината ще разгледам периода от 1946г., когато е възобновен вътрешния шампионат, до 1970г., световното първенство в Мексико, изпреварено и от някои реорганизации в родния футбол. Период, в който, особено след 50-а година, в най-пълна степен ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, успява да реализира подчертано превъзходство, намерило материален израз и в порасналата класа на националния отбор, в призовите класирания на олимпийски игри и в участието на три световни финала.
Анализът на темата очевидно предполага и дефиниция на понятието “най-добри”. Без съмнение, с някои характерни изключения, най-добрите са тези, които са включвани в състава на националния отбор и които защитават честта на страната. От тази дефиниция е лесно да бъде направено и едно съществено разграничение. Дали отборът привлича утвърдени играчи, получили вече известност като национални състезатели или ги подготвя по такъв начин, че те биват забелязани и съответно, благодарение на показаната класа, се утвърждават като национален капитал. Това, де факто, е разграничението и между онзи, който взима и този, който дава. На нацията и на футбола.
От тези позиции до 1970г. Лефски е дал на националния отбор 26 играчи. 8 от тях са били привиквани в юношеския национален отбор и 9 в младежкия. Последните уточнения са важни, защото все пак представляват и някакъв индикатор за проява на интерес към точно тези състезатели. По-известните имена в тази група са Стефан Абаджиев – 27 мача в нац. отбор, Христо Илиев – 24, Васил Спасов – 17, Иван Вуцов – 16, Апостол Соколов – 15.
Отборът на ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, е дал по-малко играчи на представителния тим. 20 имена. 9 от тях са играли в юношеския национален отбор, а 10 в младежкия, показател, по който “сини” и “червени” реално не се разграничават. При все това, на фона на ясно подчертаната тенденция да се пробват последователно и упорито играчи от Герена за националната гарнитура, изпъква една убийствена, смазваща разлика в значението и класата на онова, което е било създавано в Подуяне и в Парка на свободата. 26 “сини” футболери са участвали в 163 мача с националната фланелка, средно по 6.3 участия, докато 20 армейски състезатели са играли в 500 срещи. Средно по 25 мача или четири пъти повече. Дори само това съотношение на футболната продукция с марка ЦДНА, в сравнение с произлязлото от подуенската школа, убедително демонстрира защо е такова и съотношението между шампионските титли на двата отбора в този период. По-известните имена в този пантеон на “червената” слава до 1970г. са Иван Колев – 75 участия за честта на родината, Кирил Ракаров – 58, Манол Манолов – 57, Георги Найденов – 51, Димитър Пенев – 46, Панайот Панайотов-Гацо –45, Борис Гаганелов – 41, Димитър Миланов – 39, Крум Янев – 31, Гаврил Стоянов – 17 и т.н.
На фона на тези цифри можем да констатираме убедено. На Армията много по-добре са разбирали играта, както по отношение на това, което трябва да попадне в клуба като материал, така и най-вече, по отношение на това как този материал трябва де се извае, така че да заблести с целия блясък на онова, което носи като потенциал в себе си.
Анализът на безпристрастните факти е интересен и що се касае до това какви играчи, които вече са попадали в националния отбор от други клубове, са привличани от “червени” и “сини” в този период.
Лефски е взел девет такива футболисти. Софийските армейци осем. При “сините” тези подкрепления се появяват преди всичко в два периода. Периода до 50г., когато благодарение на побеждаващия социализъм подуенци триумфират в четири от проведените шест шампионата, нещо непостижимо за тях в епохата на капитализма и от януари 1969г., когато придобиват ново, несравнимо по-високо качество, благодарение на обединението с отбора на милицията “Спартак” Сф. Националите, приютени на Герена до 50-а година, са Драган Георгиев, Георги Пачеджиев, Любомир Петров и Иван Димчев, а тези от “Спартак” - Милко Гайдарски, Добромир Жечев и Васил Митков. Освен това в средата на 50-те години на Герена отива опитният Борис Апостолов, а през 63-а година и Георги Аспарухов, юноша на “сините”, но напреднал и възмъжал за играта в пловдивския Ботев, където прави първите си мачове за националния отбор и откъдето участва и на световното първенство в Чили.
Кои състезатели със срещи за националния отбор отиват в Парка на свободата? Още от 48-а година в “Септември” при ЦДВ са Стефан Божков от “Спортист” и вратарят Стефан Геренски от “Металик”. По-късно при “червените” заиграват Борис Трънков от “Спортист” Сф и през 49-а година Атанас Цанов от Лефски с един мач като резерва при победата срещу Унгария от 7 ноември 1948г. През 54-а година в ЦДНА идва Георги Димитров от “Черно море” с 4 срещи в първия състав и през 56-а Никола Ковачев от “Ботев” Пд с едно участие. През 60-те години отново идват двама национали. В началото на десетилетието деветнайсетгодишния Димитър Якимов от “Септември”с 6 мача и през 68-а двадесет и четири годишния Петър Жеков от “Берое” Стара Загора с 13 мача.
На фона на това, което взимат “червените” като неутвърдени, полуутвърдени или утвърдени играчи в родния футбол, е интересно да бъде очертано и какво те не взимат През 50-те години, когато армейците дават облика на родния футбол, благодарение най-вече на състезатели, подготвени за национала в армейската школа, в Парка на свободата, в отбора на т.нар. в подуенския фолклор “отбор на партията”, извън играчите на т.нар. в същия фолклор “отбор на фашистите”, не са привлечени играчи като:
Добромир Ташков – играч на “Спартак” В-на със 7 мача в националния отбор, голмайстор на първенство 51-52 с екипа на “Спартак” Сф и на първенства 53-54 и 57-58 с екипа на Славия.
Тодор Диев – играч на “Спартак” Пд и “Спартак” Сф, голмайстор през 55-а и 63-а година, играл за националния отбор в 55 срещи за периода 55-65-а с отбелязани 16 гола.
Иван Димитров – 70 двубоя за трикольора от 57-а до 70-а година, играч на Локо Сф и Спартак Сф
Трайчо Петков - “Локо” Сф, 22 мача от 46-а до 52-а г.
Петър Аргиров – “Локо” Сф, 17 мача от 47-а до 55-а г.
Спиро Дебърски – “Локо” Сф, 24 мача от 57-а до 65-а г.
Милчо Горанов – “Славия” Сф, 21 мача от 50-а до 57-а г.
Йордан Йосифов – “Славия” Сф и “Локо” Сф, 13 мача от 54-а до 63-а г.
След 60-а година, когато вече отборът на ЦДНА е изпълнил своята историческа мисия и е изтеглил родния футбол на несравнимо по-високо равнище от това, което е заварил в началото на 48-а година, списъкът от играчите, които партията не е могла да “изпрати” на Армията с партийно поръчение е несравнимо по-внушителен.
От армейския “Ботев” Пд, шампион на страната за 67-а година, по-известните имена са Динко Дерменджиев с 37 участия до 70-а година и с 12 гола, Георги Попов-Тумбето с 15 участия до 70-а г.
“Локо” Сф, шампион за 64-а година: Никола Котков, футболист на годината 1964-а., 15 участия в национала, Васил Методиев 17 и младият Атанас Михайлов, впоследствие също футболист на годината
“Славия”, три пъти носители на Купата на съветската армия за периода – Александър Шаламанов-Шами, футболист на годината 63-а и 66-а, 30 участия в националния отбор, Димитър Ларгов – 20, Петър Величков – 16 и т.н.
Не е без значение да бъде споменато, че ЦСКА реално не привлича нито един футболист на годината в цялата си история, като единственото изключение е вратарят Симеонов, изиграл за “червените” 12 мача след една контузия, заради която е замразен на резервната скамейка дори и в родната “Славия”. За сметка на това “Лефски-Спартак” привлича Никола Котков и създава организация и за привличането на Христо Бонев, футболист на годината за 1969-а, който има и пет мача като войник с “червената” фланелка преди пак да се завърне в “Локо” Пд.
Всички тези анонси ни дават право да направим категоричния извод, че отборът на ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, не се е намирал в по-привилигировано положение в българския футбол що се отнася до състави примерно като “Лефски”Сф или “Спартак” Сф. Неговата привилегия е била друга. Да подготвя таланти за националния отбор, да издига равнището на футболната игра и да представя достойно родината в европейските клубни турнири. Младите дарования, които са обличали националната фланелка преди да облекат червената, като Георги Димитров, Никола Ковачев и Димитър Якимов, са успели да разгърнат таланта си именно в армейската школа, да постигнат сериозно лично израстване и по този начин да бъдат несравнимо по-полезни на националния футбол. Единственият сериозно утвърден играч, който ние привличаме след 48-а година е Петър Жеков, който е два пъти голмайстор на страната преди да постигне най-големите си лични успехи в отбора на ЦСКА.
Разсъждавайки върху темата, не можем да подминем и въпроса дали футболната общност е осъзнавала това, което са в състояние да дават футболистите с “червени” фланелки на клубно и на национално ниво. В това отношение отговорът е категорично “НЕ”. Нашите основания за това.
Известно е, че в онези времена юношеският футбол е бил организиран на териториален принцип. Това именно се оказва и причината футболист като Георги Аспарухов-Гунди, заради това, че живее в кв. “Редута”, да играе не в отбора, на който той е страстен почитател и на чиито мачове неизменно присъства, ЦДНА, а в отбора на Лефски Сф. Притискани от системата, младежи като Аспарухов са имали една последна възможност. Да попаднат в Парка на свободата и да облекат бленуваната червена фланелка благодарение на казармата. На Гунди обаче е отказано дори и това. Според неговите биографи, Спас Тодоров и Милко Стефанов, треньорът на армейците от онази епоха, големият познавач на младото дарование и на неговата шлифовка, Крум Милев, е заявил следното: “-Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник…” /“Незабравимият Гунди”, издание на ИК Спорт от 1991г. Стр. 22-23/. Изваден силово от отбора на ЦДНА, на Аспарухов, разбира се, е било позволено да отиде в “Ботев” Пд, наричан по това време “малкото “Лефски”. Какъв удар е било това за надеждите на талантливия футболист личи от негови по-късни размисли за характера на системата: “Не по райони, а по сърдечни импулси трябва да става приемането на младите таланти! Ако са привърженици на "Левски - Спартак", защо трябва да тренират в ЦСКА или "Славия"? Нали така ще загубят точно юношеската си възторженост, която после непременно ще им потрябва!" - казваше Георги Аспарухов." /Г.Тодоров, "Гунди - голямото завръщане", стр.198/. До колко силно идолът на Подуяне се е изживявал като лефскар се вижда впоследствие и от неговото решение след казармата да остане да се състезава за “Ботев”, при което е подложен на силен натиск, за да промени решението си. Все неща, които са се случили и на друг голям футболист от онези времена, но който за негово щастие е имал по-различна съдба. Никола Цанев. Какъв е неговият случай?
Никола Цанев, подобно на Гунди, също е бил цеденевист и също е бил юноша на “сините”. Като войник Цанев е привлечен в състава на ЦДНА и благодарение на качествата си се утвърждава в отбора, чийто почитател е бил и дотогава. След уволнението си Цанев категорично отказва да се върне на Герена, независимо от заплахите, че ако не го направи, “ще види национален отбор през крив макарон”. Никола Цанев избира достойнството и щастието да се състезава за този отбор, на който единствено принадлежи сърцето му. В резултат и националът губи един от най-големите играчи в родния футбол. Футболистът, отбелязал гол на полуфинал за КЕШ срещу гранда “Интер” от Милано, има само три мача и два гола с националната фланелка. Очевидно точно твърдостта, проявена от Цанев, е накарала влиятелни общественици да не позволят на Гунди под каквато и да е форма, дори и за кратко, да остане на Армията. Те са имали достатъчно основания да осъзнаят, че ако Гунди, морален продукт на баща-цеденевист и на продължително общуване с “червената” кауза от трибуните на най-великия роден стадион, е заиграел с червената фланелка, е нямало как тя впоследствие да бъде съблечена и от душата му. Подобно на Цанев.
Отношението към играчите, които вече са били участници в националния отбор, но които са предпочели ЦСКА, също е показателно за нагласите на футболната общност от този период. Така например, брилянтният техник, футболистът, вкарал гола срещу Франция, който ни класира за първи път на световно първенство в Чили през 1962г. и който е неизменно включван в най-различни анкети за идеален отбор, Димитър Якимов, нито веднъж не е избиран за футболист на годината. Същото се случва и на Петър Жеков, дори и през 1969г., когато заема 9-о място в анкетата на “Франс футбол”, посочен в листите от трима чужди журналисти с общо 14 точки, докато дори и Гунди, през най-силната си година, 65-а, е на 8-10 място с 9т., посочен от само един чужд журналист.
Ако трябва да обобщим ситуацията до 70-те години, не можем да избягаме от констатацията, че на Армията са успели да привлекат нищожно малко утвърдени играчи за значението и мястото на отбора в родния футбол. По тази причина армейските специалисти, селекционери и треньори, са работили в друга посока. В откриването на млади, неутвърдени дарования, които са били извайвани в школата за високо спортно майсторство и които благодарение на тази талантлива и отговорна работа, са се превръщали в големите имена за футболната игра. Именно тази работа и това значение подлъгва онези, които не са притежавали тези способности и тези аргументи в своя си отбор, да търсят оправдания за собствената си безпомощност в лъжата, че ЦДНА, респективно ЦСКА, е взимал всичко по-стойностно в родния футбол. Истината обаче е друга. Армията не е взимала най-добрите, тя е правила най-добрите. Ако ние бяхме срещали по-голямо разбиране за онова, което сме вършили и което сме давали на този спорт, то несъмнено и успехите щяха да бъдат по-големи. Както на ЦДНА и ЦСКА в клубните европейски турнири, така и на националния отбор в най-високите форуми. Защото големите таланти не се раждат всеки ден. А във футболната игра са нужни поне 11 добре подготвени, добре възпитани и добре мотивирани дарования.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:20 
 
Войната на световете


“Западният модел на свободата е нещо позитивно и универсално приложимо, въпреки че може да има и вариации, които да отразяват културни и други специфични условия. Но навярно най-важната определяща характеристика на този модел е това, че е основан върху истината”
Маргарет Тачър

Няма да открия топлата вода, като формулирам тезата, че нашият спор с подуенци не е просто битово предизвикателство. Той е противостоене и противоборство. На ценностни системи, на духовни нагласи, на поведенчески модели, а в своята последна и завършена фаза и на исторически епохи. В този сблъсък, ние, и то не отскоро, и не по силата на неосъзнати самоопределения, покриваме характеристиките на късната модерност. Един социологичен термин, който за съжаление не е в състояние да разкрие цялата гама от актуални културни проекции, в която са налице и нормите на християнския морал, и принципите на съвременната демокрация.
Срещу нас имаме неудоволствието да разпознаваме първосигнални индивиди, пребиваващи по силата на житейските им нагласи в един преодолян стадий от човешката история, разположен между анархизма и комунизма в неговия сталинов вариант. Това, че тези идеологии не се декларират официално в тези среди, или че е възможно да се намерят и хора, които да възнегодуват от подобна, основана на солидни основания констатация, не значи нищо повече от това, че в страната Лефскария саморефлексията е абсолютно невъзможен процес. Що се отнася до валидността на това определение, то може да бъде лесно доказано на базата дори на един единствен феномен. Отношението към Истината.

В брой 57 на ММ от 27 февруари 2003г., в рубриката “Наблюдател”, попадаме и на следното откровение, излязло изпод перото на видния тълкувател на лефскарското житие-битие, директорът Жаклин: “Връщаме се в първенство 1998-1999г., когато Левски и Литекс по всевъзможни начини си уредиха мачовете от пролетния полусезон и накрая всичко се реши в директния мач на Герена.”

Допускам, че авторът на горните редове недоосъзнава какво точно е направил, покрай присъщата му склонност да си забива ефектни автоголове, всеки път, когато самонадеяно тръгва да отиграва прекалено трудни за класата му топки. Твърде лекомислено Жаклин си позволява да смята, че покрай тази декларирана от него истина, ще бъде в състояние и да пробута на читателя каквото си пожелае. С този ход той не прави нищо повече от публично харакири на сладката заблуда, че в последните “сини” триумфи има нещо и стойностно, и истинско.

Мнозина от нас си спомнят не толкова далечните пролетни дни на 1999г., в които бяха кристално ясни всички основания, които позволиха на бат Геле да стигне до 14 победи и 1 равен, равен на загуба, преди от “Тодорини кукли” деликатно да го подсетят, че не им върши работа. И въпреки ясните индикации, тогава не се намери убеден лефскар, който да бъде в състояние да признае очевидното. “Синята” организация. Оказва се, обаче, че и те, които уверено отричаха, много добре са знаели как стоят нещата. И като тогава са твърдели нещо, в което сами не са вярвали, значи онова, което са лансирали, е била именно лъжата. Разбира се, не само за 1999-а година.

Едва ли би трябвало да очакваме от хора, изостанали покрай милиционерщината и лефскарщината от духовните достижения на съвременната цивилизация, да знаят, че истината е всичко друго, но не и разменна монета за поредната лъжа. Че тя може да бъде Чистилище за онези, в които е все още жива съвестта. Че е в състояние да прави големия още по-голям и че само жалките и слабите се страхуват от нея. Жаклиновото докосване до истината е тотално херметизирано и не е в състояние да даде началото на нищо. На никакви следващи въпроси и обвинения, на никакво желание да се стигне до дъното, до цялата истина, до тържеството на другото време и другите порядки извън делата и времето на мафията. В света на сталиновия комунизъм, в света на жаклиновци, истината е напълно затворена в себе си, индивидите съществуват в състояние на абстрахиране от нея и от нея няма как да произлезе каквото и да било. В тези светове е валидна лъжата. Златинтепсиевото прозрение спрямо своите “И те значи ни излъгаха”, не е нито случайно, нито спорадично. То е чисто и просто подуенското битие.

Естествено, че цялата позорна същност на лефскарския мироглед получава благодатни възможности за изява именно в критичните периоди на историята, в епохите, в които и морала, и правото са в упадък, и на обществената повърхност успява да изплува мръсната пяна. В подобен момент, в степента, в която успяват да бъдат обективизирани криминалните “сини” нагласи, в същата степен се надига и вълната на лъжата и на демагогията. Тази вълна залива всичко. От подмяната на истината за действителните събития, действителната същност и действителния принос на нашия ЦСКА в развитието на родния футбол, до някои опити, благодарение на лъжата, да бъдат постигнати определени комерсиални цели. В инициативи като класациите за футболист на годината или като онова, което изплака преди време старши треньорът на Уест Хям, Глен Родър, по повод на последователно тиражирани опити да бъде заблуден някой: “Няма истина в тези слухове и няма какво да коментирам по този въпрос, защото тези новини са пуснати от агенти, с цел да използват Уест Хям, за да намерят отбор на Иванов в Англия. Това не ми харесва, но не мога нищо да направя по този въпрос”.

И ако Глен Родър не може, то всички ние, “червените” фенове, които представляваме и работим за “червената” кауза, които сме част от новото време, от епохата на късната модерност, можем и ще го правим. В тази наша борба, с отречения от историята, но все още съществуващ в страната Лефскария свят, нашето оръжие е хем просто, хем смъртоносно. Истината, свещената истина.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:20 
 
Тази атмосфера и този подход, се нуждае от адекватен отговор и той може да бъде даден единствено на базата на точния прочит на фактите и на обективния анализ. Най-малкото, защото нищо добро не чака едно общество, което не е в състояние да даде справедлива оценка на всеки труд и на всеки личен или колективен опит да бъде защитено с дела полученото от таланта на цялата нация.

Турнирът на европейските шампиони съществува от сезон 1955/56, КНК от 1960/61, а турнирът на УЕФА от 1971/72. Най-престижният и най-силен турнир е този на шампионите, там се отразяват най-ясно и най-отчетливо тенденциите в развитието на европейския футбол, там играят най-силните отбори, там е най-големият интерес и там славата е най-голяма.

Една особеност предопределя всичко това. В епохата на желязната завеса и според ограниченията на УЕФА, отборите разполагат с футболисти, които почти изцяло са от една и съща националност. Тази на първенството, в което играят. По този начин и стойностите клубен – национален футбол са по-категорично взаимообусловени, а големите отбори са такива преди всичко заради това, че са успели да концентрират значителна част от най-талантливите и най-значими играчи, част и от националния отбор. Тези клубове доминират в националните първенства и придават по-високата стойност на КЕШ.

Друг момент, който задължително следва да бъде подчертан, е, че поради отсъствието на това, което характеризира настоящето, а именно тоталната комерсиализация и липсата на сериозни ограничения за броя на чуждестранните играчи, в епохата на желязната завеса разликите между най-добрите отбори от различните първенства не винаги са толкова категорично изразени. В източния блок до късно футболистите нямат възможност да излизат навън, а впоследствие тази забрана е заменена с възрастови ограничения. Всичко това създава предпоставки за изравняване нивата между най-добрите отбори, състезаващи се от името на европейските държави в КЕШ, а понякога и в останалите турнири. В определени случаи и в определени периоди.

Независимо, че КНК по-рано се появява в хронологията на европейските първенства и че е по-високо поставен заради обстоятелството, че победителят в него, заедно с победителя при шампионите, определя носителя на Суперкупата и евентуално играе и за Междуконтиненталната купа, по сила той стои след турнира на УЕФА. Две неща са в основата на този факт. Първото е, че в случаите, когато носителят на купата е и шампион на страната, той участва не в турнира на КНК, а в КЕШ, което, покрай капризите на жребия и принципа на елиминацията, дава възможност и много по-слаби отбори да попадат в него, а второто е, че форматът в УЕФА вкарва в турнира по няколко отбора от водещи европейски първенства.

Тази градация на силата на отделните турнири по естествен начин е илюстрирана и от успехите, които отборите от т.нар. Варшавски договор постигат в ЕКТ.

Турнир на КЕШ (от 1956 до 1990г.)
Носител на купата:
1985/86 Стяуа
Финалисти:
1965/66 Партизан Белград
1988/89 Стяуа
Полуфиналисти:
1956/57 Цървена звезда
1957/58 Вашаш
1964/65 Вашаш Ето
1966/67 ЦСКА
1968/69 Спартак Търнава
1969/70 Легия Варшава
1970/71 Цървена звезда
1973/74 Дожа Уйпещ
1976/77 Динамо Киев
1981/82 ЦСКА
1982/83 Видзев Лодз
1983/84 Динамо Бук.
1986/87 Динамо Киев
1987/88 Стяуа

Турнир на КНК (от 1961 до 1990г.)
Носители на купата:
1968/69 Слован Братислава
1973/74 ФК Магдебург
1974/75 Динамо Киев
1985/86 Динамо Киев
1980/81 Динамо Тбилиси
Финалисти:
1963/64 МТК
1969/70 Гурник Забже
1971/72 Динамо Москва
1974/75 Ференцварош
1980/81 Карл Цайс Йена
1986/87 ФК Локомотиве Лайпциг
Полуфиналисти:
1960/61 Динамо Загреб
1961/62 Дожа Уйпещ
1962/63 ОФК Белград
1966/67 Славия Сф
1972/73 Спарта Пр
1972/73 Хайдук
1974/75 Цървена звезда
1975/76 Цвикау
1977/78 Динамо М
1978/79 Баник Острава
1981/82 Динамо Тбилиси
1984/85 Динамо М
1985/86 Дукла Прага
1988/89 ЦСКА
1989/90 Динамо Букурещ

Купа на УЕФА (от 1972 до 1990г.)
Носители на купата: няма
Финалисти:
1978/79 Цървена звезда
1984/85 Видеотон
Полуфиналисти:
1971/72 Ференцварош
1973/74 Локомотиве Лайпциг
1981/82 Раднички Ниш
1982/83 Университатя Крайова
1982/83 Бохемианс Прага
1983/84 Хайдук Сплит
1984/85 Железничар Сараево
1988/89 Динамо Дрезден

Както ясно се вижда, турнирът на носителите на национални купи със самата своя специфика създава предпоставки за по-големи успехи на източноевропейските отбори, участващи в него, докато постигнатото в КЕШ и УЕФА, съобразно броя на проведените турнири, е относително равно. При това сравнение не следва да се изпускат от внимание две неща. Първото е, че “Стяуа” стига до шампионската титла в КЕШ точно през 1985/86г., когато английските отбори, доминиращи дотогава в европейския футбол, са извадени от участие за един продължителен период като наказание за трагичните събития на стадион Хейзъл и че на финала “Стяуа” се изправя именно срещу “Барселона”. Отбор с характерна харизма и специфична европейска съдба. Второто е, че силата на турнира на УЕФА се определя от големия брой отбори от стойностни шампионати, докато силата на КЕШ от обстоятелството, че в него участват най-класните, най-доказаните и най-амбицираните да бъдат на върха. Тази разлика в класите личи и от авторитета на клубовете от нашата черга, постигнали нещо в КЕШ и постигнали нещо в турнира на УЕФА. Естествено, всичко това не е случайно. Източният блок, независимо от реализираните успехи на клубно и национално ниво, не притежава този потенциал, че да бъде в състояние да вади по няколко класни отбора, някои от които да не успяват да блестят в къщи, но да успяват в Европа.

На базата на подобни, ясно защитени и от наличните факти обстоятелства, е интересно да бъдат проследени тенденциите, обективизирани в ЕКТ в периода 1955/1990г. Тенденции по най-естествен начин проявени в най-силния турнир, този на КЕШ.

Анализирайки цялостната картина на нещата, може да разграничим два стадия на играта в нейния европейски вариант. Първият стадий е на лице в случаите, когато по терените се появяват отбори-явление, отбори-епоха, които се превръщат в законодатели на футболната мода, които доминират за известен период и които започват да разширяват представите за футболната игра. Тези отбори могат да бъдат продукт на специфична, талантлива работа в един отделен клуб или пък да са последица на определени условия, определени фактори, възникващи в някои национални първенства и създаващи предпоставки за чувствително изпреварване на всичко останало, играно по европейските терени. До 1990г. могат да бъдат разграничени 7 такива периоди, в които определен отбор или определени първенства силно доминират в турнира на КЕШ и които очертават кривата на еволюцията, върховете и спадовете, които са налице във всяка сфера на човешката дейност, включително и в играта футбол. Тези периоди са следните:

1955/60 Реал Мадрид
1960/62 Бенфика
1962/65 Милан и Интер Милано
1969/73 Фейенорд и Аякс
1973/76 Байерн Мюнхен
1976/82 Ливърпул, Нотингам, Астон Вила
1988/90 Милан

Другият стадий е периодът на вакуум, в който липсват ярко изразени фаворити, в който възможностите на много отбори и първенства са изравнени, в който играта акумулира енергия и условия, за да успее да създаде нещо специфично, нещо, което ще бъде в състояние да тласне развитието в определена посока. Такива са периодите 1965/69г., когато ЦСКА и Славия през сезон 1966/67 успяват да стигнат до полуфинали в турнирите на КЕШ и КНК и 1986/88г., когато Стяуа се превръща в единствения източно-европейски отбор успял до 1990г. да спечели купата на шампионите. Периодът 82/85 е по-особен. При него през 82/83 г. английските отбори тотално отсъстват на европейските финали. През 83/84г Ливърпул печели КЕШ, а Тотнъм УЕФА. През следващия сезон Евертън взима КНК, а Ливърпул до голяма степен губи финала в КЕШ срещу Ювентус заради изтъпленията на своите фенове. В крайна сметка именно това слага край на една епоха, която имаше всичките шансове да влияе върху играта за по-дълъг период.

Естествено едно подобно разграничение има своята специфика и своите условности, но е изключително важно с оглед на това, че очертава ниво и класа на определени отбори и определени първенства. Подобни доминации са подготвени по различен начин и в зависимост от това имат по-кратък или по-продължителен живот, способности да теглят националния футбол, да затихват по-плавно или по-категорично. Във всеки случай не е възможно да бъдат изключвани във всички онези опити, при които неподготвени “капацитети” тръгват да съпоставят стойности и постижения. Защото едно е да отстраниш “Аякс” през 1973г. на върха на неговата слава, след три последователни титли на КЕШ, без Кройф с всички останали звезди в състава си, в сезона, в който Фейенорд ще спечели купата на УЕФА и друго е да го отстраниш през 1975/76г., когато нито “Аякс” е имал класата да стигне до титла или купа на страната си, нито холандският клубен футбол е способен да се похвали с нещо.

Разбира се, едно подобно задълбочено сравнение между онова, което е представлявал ЦСКА и онова, което е сторил “Левски – Спартак”, също е необходимо и също е задължително да бъде направено. Още повече с оглед на това, което ни заля и което е възможно да ни залее. И за да бъде направено то, що се отнася до миналото, беше важно да се анализира анатомията и спецификата на ЕКТ в периода преди падането на Берлинската стена. Изводите от този анализ, на базата на категоричните факти и елементарната логика, са следните:

Най-силният турнир, в който най-ярко са изпъквали тенденциите, перспективите и класата на отборите, е този на КЕШ. Той е носил най-голяма слава на победителите и на достойно представилите се в него, теглил е напред играта футбол. В него са играли най-значимите в историята на европейския футбол клубове, които са концентрирали голяма част от футболния елит на националните първенства.

Турнирът за КНК, с оглед на възможностите да включва и по-недоказани западно-европейски клубове, е най-слаб, но за сметка на това е давал възможност на силните от Изтока, не успели да стигнат до шампионската титла, но спечелили купата, да извоюват сериозен успех.

Турнирът за купата на УЕФА, с оглед на конкуренцията, на участващите повече отбори от водещи европейски първенства, се доближава до турнира за КЕШ, като перспектива за изява на източноевропейските отбори, но в същото време сериозно му отстъпва по класа. Показателно за това е, че в него са взимали участие по-слабите отбори, които не са успявали да стигнат до турнира за КЕШ или КНК. Все пак, на базата на това, че в него е било възможно да бъдат срещани и евентуално отстранявани, клубове с минала слава и нерадостно настояще, е създавало предпоставки за трупане на така важното за по-малките отборчета самочувствие. Разбира се, както можем да се убедим от историята, само самочувствие. Не и авторитет. Авторитетът се е ковал с победи срещу други отбори и в друг турнир.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:21 
 
“Сблъсъкът”

”Sapiens nihil affirmat, quod non probet” - мъдрецът нищо не твърди, което не може да докаже.
(латинска сентенция)

Неделното предаване “Сблъсък” по БТВ, ясно очертало контурите на пошлата подуянската пропаганда, отново изведе на преден план въпроса, който ние, разумните хора във виртуалното пространство не от вчера задаваме:
Съществува ли някой, дори един единствен от пребиваващите в отровният Свят на измислиците, наречен Подуяне, който да спазва прекрасната стара латинска мъдрост за “твърденията и доказателствата”, използвана от нас вместо въведение?
Всеки интелигентен човек отдавна се е убедил, че там, в Света на лъжата, захранван с непресекващ поток демагогия от Т.Русев, Ж.Михайлов, Иво Димитров, Б.Касабов и В.Грънчаров, тази надживяла вековете максима не само, че не се зачита, но и грубо, безогледно и с варварско настървение се мачка и тъпче.
Предложиха ли подуянски демагози в неделния “Сблъсък” нещо по-различно от онова, което 14 години насаждат в общественото съзнание? Не. Избълвана беше поредна порция изопачени “факти” и толкова.
Едва ли е нужно да се вглеждаме подробно във всяка точка от инсинуациите, с които си послужиха "геренци" в неделя сутрин. Ще се спрем само на няколко от тях, колкото да илюстрираме несъстоятелността на "подуянските" твърдения.

Първото, с което започва всеки "подуянец" в спорове подобни на неделния е:
“ние сме дисиденти, основани от студенти, а вие изкуствено създадени от БКП.”
На "подуянското" дисидентство няма смисъл да се спираме надълго. Щеше да е много смешно, ако не бе безкрайно тъжно, определянето за дисидентски на отбор, който от 1944 до 1989 е ръководен последователно от Цола Драгойчева, МВР министрите Ангел Солаков, Димитър Стоянов и зетят на Т.Живков Иван Славков. Е, пита се тогава в задачата, срещу кого и как са се борили “репресираните” от Герена? Или може би ТЕ се считат за откриватели на нова форма “дисидентстване”, при която спотайвайки се в комфортната милиционерска униформа безпрепятствено черпиш облаги от властта и с нейна помощ се превръщаш във втори по сила отбор на България, а след промяната на статуквото изведнъж изпъчваш гърди – “Аз съм дисидент! Аз се борих срещу БКП, мразейки ЦСКА!”? Когато се тръби за някакво изфантазирано дисидентство на "подуянци" е редно да се спомене и факта, че до 1944 “Левски” има общо 3 титли, или по 1 на всеки 6 първенства. Коефицентът на "подуянската" успеваемост до 1944 е 0,16, по който показател те се нареждат на трето място в България след Славия и Владислав (Варна).
В “дисидентският” си период между 1945 и 1989 година "подуянци" печелят 14 пъти златните медали в първенството, което прави по 1 купа на всеки 3 шампионата. Коефицентът на успеваемост нараства до 0,31. Интересен е и факта, че от 1945 до 1950, т.е. веднага след промените, “дисидентите” правят 4 "дубъла". Разглеждайки сухата статистика, стигаме до извода, че въпреки афишираното “дисидентство” във времето от 1945 до 1989, точно тогава “Левски” се превръща във втория по значимост клуб на вътрешната сцена и увеличава ДВА ПЪТИ броя на свойте успехи в сравнение с предходната епоха, което представлява прираст от близо 200 %.
Каква е истината за втората част от "подуянската" теза, а именно “изкуственото образуване” на ЦСКА през 1948 година?
ЦСКА е учреден след сливането на два съществуващи клуба – Септември и Чавдар. Инициатор на съединението е Чавдар, който по-рано е преминал към Министерството на отбраната. Чавдар предлага на няколко столични клуба (Спортист от Х.Димитър, Септември и др.) обединение. След близо двумесечни ПРЕГОВОРИ тимът от Красна Поляна приема и на 5 май протоколите са разписани от П.Михайлов и Иван Мирски. Важна подробност е, че ФК Чавдар е създаден на 9 ноември 1944 с решение на управителните съвети на три тима – Шипка, АС-23 и Цар Борис. Ръководителите на Шипка, и конкретно Михаил Михайлов, са хората, които допринасят най-много за формирането на Чавдар и последващото преминаване на наследника на АС-23 и Шипка към МНО през февруари 1948.
Това са фактите, "подуянски" господа-другари. Факти, подкрепени с доказателства и свидетелства на ветераните на Септември и Чавдар, които са се подписвали под документите, удостоверяващи образуването на ЦСКА. Къде е ролята на БКП в ОБЕДИНЕНИЕТО? Къде са указите? Защо никои от вас не си направи труда преди да се излага публично да се допита до онези, които преди 55 години са полагали основите на най-хубавото нещо, съградено някога в България? За какво изкуствено създаване говорим? Нима в такъв случай трябва да обявим за “изкуствено създадени” всички клубове, образувани на базата на ОБЕДИНЕНИЯ? Нима Рома, Сампдория, Кьолн, Манчестър Юн., Лиеж, Мюнхен 1860 и т.н., и т.н. са “изкуствено създадени”? Нима трябва да приемем, че вашият "син" отбор - ПФК “Левски 1914” АД също е “изкуствено създаден”, след насилственото анексиране на пощенския ФК “Княз Кирил” през есента на 1944?

Безкрайно любопитен е един друг “аргумент”, който чухме да изричат в "Сблъсък” нашите “сини” приятели. ЦСКА, видите ли, обирал каймака на футболна България, а в “Левски” разчитали на юноши. Взрем ли се по-подробно в клубните картотеки през годините, това "подуянско" твърдение ще заприлича повече на афоризъм, нежели на обективна истина.
Нека започнем от началото на летоброенето на съвременния български футбол – 1948 година. Играчите в обединения отбор на Чавдар и Септември, който под името “Септември при ЦДВ” печели първата си шампионска титла, с изключение на завърналия се от Кладно (Чехия) Стефан Божков и привлечения от Металик (София) вратар Стефан Геренски – Рибата, са юноши на тима. Нако Чакмаков, Стойне Минев, Манол Манолов, Кирил Богданов, Борислав Футеков, Димитър Цветков, Димитър Миланов (Пижо) и т.н., всички те са собствени кадри на Септември и Чавдар или на формиралите ги клубове: АС-23, Шипка, Устрем, Сокол, Ботев. Какво става по-нататък? Между 1949 и 1950 Крум Милев – Палаврата постепенно избистря състава. В ЦДНА, бягайки от принудително присъединяване на териториален принцип към Динамо (София), пристигат няколко футболисти от Спортист Х. Димитър – 20 годишните Панайот(Гацо) и Асен Панайотови, Иван Колев, Борис Трънков, Георги Цветков (Буч). През 1949 от Бенковски (Видин) се завръща юношата на отбора (Септември) Гавраил Стоянов (20 години). Пролетта на 1950 година е направена размяна с Ботев(Пловдив) в резултат, на която Стойне Минев и Панко Георгиев подсилват пловдивчани, а на “Н.Армия” акостират Крум Янев и Георги Кекеменов. Така, лека-полека, Крум Милев налучква състава, който за дълъг период ще всява ужас в съперниците си в България и Европа. През следващите години при селекционирането на тима продължава да се набляга на голобради юноши, като 18 годишните К.Ракаров от Павликени (североизточна зона), Енишейнов от Дупница (Б група) и млади таланти от школата на ЦСКА, Септември, Г.Оряховица, Перник, Петрич, Пловдив, Благоевград, Севлиево и Враца, които се превръщат в звезди и национали едва СЛЕД привличането им на “Армията”. Рядко се прибягва до услугите на утвърдени футболисти. Освен Г.Н.Димитров, Иван Василев и Б.Колев от Ч.Море, Павел Владимиров от Миньор, Н.Ковачев, Стоичко Пешев и Г.Славков от Ботев, П.Жеков, Ст.Младенов, Г.Димитров и Д.Ив.Димитров – Берое, Н.Христов от Дунав и Ст.Величков – Етър, нито едно друго по-значимо име не подсилва ЦДНА и ЦСКА.
Когато разглеждаме, случващото се в "подуянския" отбор по същото време, не можем да отречем, че в този период те залагат на известен процент собствена продукция, която обаче не им носи никакви успехи на международното поле. Докато ЦДНА и ЦСКА газят Спартак (М), Дукла, Челси, Расинг, Хонвед, Партизан, националните отбори на Дания и Холандия, Сао Пауло, Барселона, Байерн, Аякс, Нотингам, Панатинайкос, Ювентус, Реал, Рода, Монако, Ливърпул, “ФК Левски” записва срамни загуби от Ба-И (Китай), Спарта (Ротердам), АЗ 67, Гурник и Фенербахче за Балканската купа. При това "сините" съвсем не са лишени от лукса да привличат национални състезатели от провинцията и останалите софийски клубове. Още при първата си спечелена титла (1946 година) от 18 "подуянски" играчи, 17 са взети отвън. Веднага след войната ПСК “Левски” на Ц.Драгойчева докопва националите Г.Печеджиев - Чугуна, Драган Георгиев, Любомир Петров - Боби, Л.Хранов, П.Розов, Амадео Клева, Иван Димчев - Бачин, Йордан Томов и др. Под благовидния предлог “обединение” е разбит и заличен от регистрите ФК”Княз Кирил”, от където при "сините" се вливат 5 утвърдени футболисти и треньора на националния отбор Иван Радоев. Тази тенденция продължава и по-късно с прибирането на:
От Локомотив (Сф) – Мюмюн Кашмер, Борис Апостолов, Красимир Борисов,
националният вратар Симеон Костов;
От ВВС - Димитър Йорданов-Кукуша, Йончо Арсов и Петър Данчев;
От Ботев (Пд) - юношата на ЦСКА Александър Бахчеванджиев, Антон Милков и Иван Вуцов;
От Спартак (Пловдив) - Георги Соколов(Соколето);
От Дунав - Светослав Калчев;
От Берое - Теньо Ботев, В.Драголов;
От Спартак (Сф) - Ст.Аладжов;
От Спартак (Плевен) - Тодор Барзов, Пламен Николов, Р.Горанов;
От ЖСК Спартак (Вн) - Ст.Стайков, Димимът Енчев;
От Славия - Стефан Павлов;
От Академик (Сф) - Стефан Гецов, Кирил Миланов и Михаил Вълчев;
От Ч.Море – Николай Грънчаров;
От Черноморец – Руси Гочев;
От Марек – Георги Карадашев, Трайчо Спасов;
От Пирин - Бранимир Кочев;
От Локомотив (Пд) – Веселин Балевски;
От Миньор – Богомил Савов
и т.н.
Защо се налага толкова детайлно задълбочаване в отделните факти? По простата причина, че на тяхната лъжлива интерпретация се крепи "подуянската" пропаганда. А статистиките убедително показват следното - ЦСКА и Левски в еднаква степен са се ползвали от привилегията да разполагат с качествени футболисти. И двата отбора са облагодетелствани с присъствието в редиците си на най-добрите играчи за времето си. Голямата разлика е в представянето на ЦСКА и Левски по европейските и световни терени. Там, както и в подаваните за националния отбор играчи, изпъкват преимуществата на армейската школа, които правят от ЦСКА клубът изваял съвременното лице на българския футбол. Допотопната ритнитопка, която се е практикувала преди появата на “червените”, отстъпва мястото си на реформираното и модерно тълкуване на играта, наложено от “армейците”. Тук е и огромния принос на ЦСКА към българския футбол.

В края сме принудени да отделим внимание и на най-комичната част от "подуянските" спекулации, залели ни от синия екран в неделя. Става дума за обединенията през януари 1969 година. Да припомним, че тогава деюре се осъществява свързването на Спартак и “Левски” в едно цяло. Според "подуянските" глашатаи опита за превръщането на “Левски” в своеобразен български вундертим е било начин да се навреди на “отбора на народа”. Така ли е в действителност и какво печелят или губят двата клуба?
Спартак губи всичко. Стадион в центъра на София, силна школата, името и традициите. Отборът, носител на КСА за 1968 и неизменно завършващ сред първите четири отбора в предхождащите претопяването му 3-4 шампионата, е затрит и забравен.
“Левски” получава даром огромна материална база, 6 национални състезатели –Д.Жечев, В.Митков, М.Гайдарски, М.Гьонин, Ст. Китов, Ив. Димитров и младежките национали Павел Панов, Й.Харалампиев, Г.Цветков-Цупето, Иван Стоянов-Типеца, Стефан Грозданов. Почти веднага в новият “Левски-Спартак” са взети Никола Котков и нападателят Петър Кирилов от Локомотив. Нужно е да се каже, че плана по образуването на суперотбор “Левски-Спратак”, от замислянето до осъществяването му, е дело на МВР министъра и началник на Спартак Ангел Солаков. Оттук нататък укрепването на “Левски-Спартак” става с официалната подкрепа на Държавна Сигурност, което в онези времена предлага необятни възможности за машинации в типичния за подуянци стил. Не случайно само 1 година по-късно своеволието на Берое, осмелил се да отмъкне 1 точка от “Левски-Спартак” е наказано жестоко с изхвърляне от А група, лично от Ангел Солаков.
В същият момент- зимата на 1969, ЦСКА е обединен с намиращият се на 9 място в северната Б РФГ Септември, което някои хора приемат като "справедлива" компенсация за привличането на 3/4 от националния отбор на Герена,

Това са част от отговорите на "подуянските измислици", които ТЕ с характерното си дебелоочие имаха наглостта да поднесат на телевизионната аудитория в празничната неделна утрин. Същестуват още хиляди, хиляди доказателства за тоталното противоречие между ФАКТИТЕ от ИСТОРИЯТА и пропагандата на "геренци". И ние, които сме призвани да бъдем бранители на МОРАЛА ще продължаваме да търсим ИСТИНАТА. Защото, както пише проф. Я.Тодоров “Тъкмо това е нужно за нашето време, изпълнено с толкова тревога и с толкова съдбоносна раздвоеност и разпътица. Защото там, където има търсене, осветено от светлината на разума, има и надежда да бъде налучкан правият път.”


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:22 
 
Евробоец на България - коефициенти, числа, факти и аргументи (І част)



Последователно в І и ІІ част, ще се опитам да фокусирам вниманието на читателите върху два основни акцента - термините “евробоец на България” и “евробоец след 10 ноември 1989” (І част), както и двойните журналистически аршини (ІІ част).
Формулировката “евробоец на демокрацията”, лепната на клуба на Мафията, задължава в част ІІ да се направи и анализ на причината, накарала някои да определят отборчето на Чорни като евробоец. Причина, която е ясна за повечето нормални хора и която се корени в желанието да се изличи, да се изтрие Паметта на помнещите и знаещите истината, и тя да се подмени с история, пресъчинена и пренаписана по вкуса на някои клакьори (членуващи в различни комисии на Герена) и “сини” шефове.
Като начало нека да хвърлим поглед върху основните показатели, характеризиращи представянето в Европа (трябва да изкажем огромната си благодарност на феновете на ЦСКА от различни интернет форуми, постарали се да изчислят и да ни предоставят долните коефициенти). Статистиката сочи (в края е даден пълния й вариант), че ЦСКА е отбора с най-много победи, най-добър баланс, най-много точки, най-много вкарани голове, най-много победи като процент от мачовете, най-много победи като гост и най-много елиминирани противници от 1990 до 2003. Според процента на спечелени победи от общо изиграни мачове в Европа от сезон 1990/1991 до днес, ЦСКА е на първо място сред родните клубове с 40,38 % победи от всички срещи, в които е участвал (21 победи от 52 мача). “Евробойците” от Лески са взели връх едва в 31,48 % от двубоите си (17 победи от 54 мача). За сравнение Локомотив СФ е с 37,5 % успеваемост (3 победи от 8 мача ), Литекс - 37,5 % (9 от 24), Нефтохимик - 33,33 % (2 от 6), Славия - 30 % (3 от 10), Ботев Пд - 25 % (2 от 8), което поставя подуянския боец на “новото време” в позиция след тимовете на Локомотив, Нефтохимик и Литекс по извоювани успехи в евромачовете. Ако се опитаме да вникнем по-задълбочено в баланса на отборите от участията им в европейските турнири 1990-2003, лесно можем да установим, че единствен ЦСКА е в състояние да се похвали с положителна равносметка. Коефициента на победи спрямо загуби на “армейците” е 1,050. Същите коефициенти, показващи съотношението между победите и загубите, при останалите клубове с повече от един сезон в Европа са:
Нефтохимик - 1,000, Литекс - 0,900, “Левски1914” - 0,8095, Локомотив и Славия по 0,600, Ботев - 0,500.

Стъпвайки на солидната основа на фактите, показващи безапелационно предимство на ЦСКА от 1990 до 2003, е задължително да направим обзор и на класата на отстранените от нашите отбори съперници. Силни чуждестранни тимове победени в общия резултат от българските им опоненти са: Парма, Рейнджърс, участника в шампионската лига Шахтьор и водачите към онзи момент в първенствата на страните си Халмщад и Сервет. В това отношение категорично пред останалите е ЦСКА с 3 отстранени класни отбора, Литекс - 1 и “Левски1914” - 1.
Към запомнящите се мачове, предизвикали положителни реакции от страна на приятелите на коженото кълбо в Европа спрямо България, трябва да причислим ЦСКА - Ювентус 3:2 (намесата на български спортни журналисти отменени резултата постигнат на терена) и Славия - Осасуна (Испания) 1:0. Сериозен отзвук получиха сериите на ЦСКА и Литекс от 3 последователно елиминирани стабилни тима и достигането до 1/16 финал в УЕФА 1998 и 2001 година. През настоящия сезон същото постига и “Левски1914”, но в противоборство с далеч по-неизвестни и направо казано безумно слаби (Рамат Ган - втора лига, Атърау - Казахстан развива футбол от 10 години) или не във форма и в солидна финансова криза клубове (Славия).
Интересно е да се отбележи и друго. Срещу противници с по-скромни възможности ЦСКА и Литекс винаги са съумявали да надделяват и в двата сблъсъка. Единствените изключения са съответно КА -1990 и Лонгфорд - 2001. Подобни тенденции не се наблюдават при “Левски1914” - 1:1 във Витебск, 0:0 в Никозия, 0:0 в Рига, 0:0 в Сараево, 0:0 с Бран в София.

Обръщайки взор към неприятните моменти от хронологията на българското участие в европейските клубни турнири 1990-2003, на първо място правят впечатление броят на загубите на “евробоеца на демокрацията” от абсолютни аутсайдери, превърнали се в нарицателно за ПОЗОР:
Люцерн (втора дивизия) - недостигано от нито един български отбор дъно, Олимпия - два пъти, Аалст, Ференцварош, невзрачните Слован, културистите от Щурм.
Издънки имат и ЦСКА (МТК, Аустрия), Литекс (ГАК, Видзев, Зимбру), Славия (Омония), Локомотив (Рапид), но в несравнимо по-малко количество.
В този ред на мисли, следва да се припомни и обидно ниската посещаемост (под 600 човека) регистрирана на мача между Ювентус и “Левски1914”, което е в пряка връзка с изявите на “евробоеца на демокрацията” на стария континент. При едно сравнение със Сливен например, който 1990 година инкасира загуба 0:2 на ст.”Х.Димитър” от същият този Ювентус, се оказва, че на ответната среща футболистите от града под Сините камъни са уважени от присъствието на 5400 зрители. Също така е любопитно, че визитата на “Левси1914” на Славия преди месец, при наличието на трибуните и на организирана група от 900-1000 индивида от кв.Подуяне, се оказа събитие със значително по-малък интерес сред пражката футболна общественост от гостуването на Сартид (Смедерево) предишния рунд. Този факт, както и изложените по-горе данни са все доводи, служещи за достигане до напълно еднозначни и недвусмислени изводи относно популярността и силата на “евробоеца на новото време” в Европа.

Изреждайки успехите и неуспехите на родните тимове от 1990 до 2003, е задължително да припомним, че България ще разполага с правото да участва с четири отбора в турнирите на УЕФА от следващия сезон. Уместно е да се напомни на някои ръководители, вестникарски драскачи по поръчка и фенове, че престижното класиране на страната ни в ранглистата на УЕФА за периода 1998/1999 - 2002/2003, е осигурено в най-голяма степен от ЦСКА. Точките в националния ни коефициент се разпределят по следната схема според приноса на различните отбори за времето от 1998/1999 до 2002/2003 (валидна за 2004/2005):
ЦСКА - 21 т., “Левски1914” - 19 т., Литекс - 14,5 т. и Нафтекс - 2,5 т.
Формирането на националния коефициент, който представлява сумата от точките спечелени в кръговете след първия (включително) и половината от точките в предварителните кръгове, по години е:

1998/1999 - ЦСКА-6 т., “Левски1914”-1,5 т., Литекс-2 т.
1999/2000 - ЦСКА-3 т., “Левски1014”-5,5 т., Литекс-3 т.
2000/2001 - ЦСКА-4 т., “Левски1914”-2,5 т., Нефтохимик-2,5 т.
2001/2002 - ЦСКА-4 т., “Левски1914”-3 т., Литекс-7,5 т.
2002/2003 - ЦСКА-4 т., “Левски1914”-6,5 т., Литекс-2 т.

Какво е положението в сезон 2003/2004?
Длъжни сме да споменем, че Левски се промуши най-нагоре от всички, разбира се с уговорката за не малката доза шанс при жребия и здравото съдийско рамо в Прага. Не футболните умения, а рефера от първата среща със Славия се оказа основен коз на играчите от Подуяне срещу изпадналия във финансов колапс тим от чешката столица, с двата редовни гола, които шотландеца отмени и с най-смешното изгонване на футболист в историята.
Естествено, ЦСКА не сполучи на два пъти и това няма как да го премълчим. Главната вина за лошото състояние и слабата форма на футболистите през август и септември носят ст.треньора и провалилата се със селекцията управа на ЦСКА. Въпреки че по същото време (август и септември) “Левски1914” се намираше в дори по-голяма игрова криза, Фортуна отреди на “сините” удобен втородивизионен съперник и неутрален терен. Нали се сещате, че ако ролите бяха разменени и рулетката на жребия за І кръг беше обърнала местата на отборите, сега не “Левски1914”, а ЦСКА, щеше да играе в Европа. Наистина “АКО”………. но феновете на “Левски1914” трябва да благодарят на Късмета и да палят свещички в църквите за здравето на объркания арбитър от Прага, който превърна,` в нечии уста и пера, щастливото “овчарче Калитко” от Подуяне в “евробоеца на България във времената на демокрация”.

Пишем ли за участието на ЦСКА на европейската сцена тази година, не бива да забравяме, че всички грандове имат подобни мигове на неудачи.
Примери колкото искаш.
В началото на 90-те най-великия отбор в света Реал (Мадрид) бе напълно в сянката на Христо Стоичковата Барселона и си позволи да бъде елиминиран от полупрофесионалистите Одензе във ІІ кръг на УЕФА - 1994. От 1968/1969 до 1983/1984 Кралският клуб изпитва горчивината от отпадането в 1-ви/2-ри кръг от противници като Рапид, Стандарт, Ипсуич, Ц.Звезда, Брюж, Грасхопърс, Спарта и записва унизителен низ от срамни резултати - Кардиф Сити 0:1, Арджеш 1:2, Баняс (Татабаня) 0:1, Хамбургер 1:5 и Кайзерслаутерн 0:5, Дарби 1:4, Хайбърниънс (Малта) 0:0. Обаче на никои никога и през ум не му минава да го определя с епитети, различни от “най-титулуван и успешен испански отбор за всички времена”.
“Черни дупки” имат и останалите европейски величия - Ювентус, Аякс, Ливърпул, Интер, Барселона, Бенфика, Милан, Байерн, Манчестър Юн.

Тук трябва да изясним понятията най-достоен и най-заслужил за България. Разбира се, ЦСКА претърпя редица крушения в отминалото десетилетие. Но това не пречи “армейците” да са неоспорим и единствен български лидер, лицето на футбола ни пред света. И с футболистите излезли от школата, които прославят родината зад граница, и с някои резултати, държащи “червените” на челното стъпало във всички класации за 1990-2003. При цялото ми уважение към бившия тим на МВР и настоящ на руската Мафия, трупата от кв.Подуяне никога няма да може да направи това, което ЦСКА е дал на България. Нещо повече, клубчето на лумпените, на агент Николай и доносниците от ДС никога няма да достигне и нивото на стореното от отбори като Славия, Берое, Локомотив. А ако трябва да закичим някого с титлата “Евробоец на България” (и преди 10.11.1989, и след тази дата), то тя принадлежи на ЦСКА, единствено на ЦСКА и само на ЦСКА.
Защото ЦСКА, а не някой друг, в разстояние на 9 години 4 пъти бе сред най-добрите 8 в Европа, в надпревари, в които “туристите” бяха сведени до 4 - представителите на Люксембург, Малта, Кипър и Ейре.
Защото ЦСКА, а не някой друг, в началото на септември 1981 беше определен от букмейкърите в Англия като 4-ти фаворит за спечелването на Купата на Европейските шампиони с котировка 5/1.
Защото ЦСКА, а не някой друг, три пъти детронира актуалните шампиони на Европа.
Защото ЦСКА, а не някой друг, при дебюта си в КЕШ беше поставен от УЕФА директно във втори кръг, където срази Динамо Бук. с 8:1 на 21.10.1956 г.
Защото ЦСКА изгради Хр.Стоичков, Д.Якимов, Д.Пенев, Ив.Колев, Н.Цанев, М.Манолов, П.Панайотов, Г. Енишейнов, Д.Миланов, Г.Денев, Д.Марашлиев, Асп.Никодимов, Цв.Атанасов, Ив.Зафиров, К.Ракаров, Ц.Василев, Г. Стоянов, Ст. Стефанов, Крум Янев, Пл.Марков, Цв.Йончев, Ст.Младенов, Сп.Джевизов, Л.Пенев, Костадинов, Тр.Иванов, М.Петров, Бербатов, Манчев, Ст.Петров и т.н. и т.н.
Защото ЦСКА триумфира в над 19 реномирани приятелски турнира извън пределите на България и защото ЦСКА, от победата над Ювентус с 4:1 през 1960 г. до началото на 90-те години, беше неизменно в европейския топ 10 по коефициент и престиж.
Защото за ЦСКА, а не за някой друг, вестник “Liverpool Echo” написа в деня на реванша за КЕШ ЦСКА - Ливърпул 2:0 (след прод.) 1982:

“CSKA Sofia - highly respected side, who defeated Nottingham Forest in last season`s competition before bowing out to Liverpool. For their supporters, like those of Liverpool, coming second is just not good enough.
CSKA rank alongside the great sides who have played at “Anfield” during the past twenty years. The 1:0 victory against one of Europe`s better sides no mean achievement and one the side can be justly proud of.”

И защото същият вестник (Liverpool Echo, Thursday, March 5, 1981, page 23) започва репортажа си от четвъртфинала Ливърпул-ЦСКА 5:1 с думите:

“Liverpool ripped the heart out of the pride of Bulgaria last night”

Когато някои ден, за някой друг наш отбор напишат горните редове, или някой друг наш тим постигне онова, което е постигнал ЦСКА, ние с чиста съвест първи ще забием барабаните, ще надуем фанфарите и от сърце ще провъзгласим този клуб за “нов евробоец”. Но докато това не се случи, засега, а вероятно и за в бъдеще, ЦСКА остава българската гордост, родния символ на успех и единствен легитимен евробоец на България.

Просто, защото ЦСКА и поколенията футболисти обличали червената фланелка са ИЗВОЮВАЛИ честта да носят това почетно название и две равенства с отбор загубил от Чешке Будойовице с 0:1 не могат да го измъкнат от ръцете на “армейците”.

------------------------------------------------------------------------------------------

Статистика от 1990/91 до 2003/2004 - 14 турнира:

ЦСКА
---------
12 участия
общо
мачове - 52, победи - 21, равни - 11, загуби - 20, точки - 53, голова разлика 87-75
като гост
мачове - 26, победи - 7, равни - 8, загуби - 11, точки - 22, голова разлика 30-42
като домакин
мачове - 26, победи - 14, равни - 3, загуби - 9, точки - 31, голова разлика 57-33
елиминирани отбори - 13
отпадане след двата мача - 13 пъти
отпадане от първи срещнат съперник - 2 пъти
коефициент победи към загуби - 1,050
процент на спечелени мачове от общо играни мачове- 40,38 %

1990/91 - КЕШ
КА 0:1 и 3:0
Байерн 0:4 и 0:3

1991/1992 - УЕФА
Парма 0:0 и 1:1
Хамбургер 0:2 и 1:4

1992/1993 - ШЛ
Аустрия 1:3 и 3:2

1993/1994 - КНК
Балцерс 8:0 и 3:1
Бенфика 1:3 и 1:3

1994/1995 - УЕФА
Арарат 3:0 и 0:0
Ювентус 3:2 и 1:5

1995/1996 и 1996/1997 - не участва

1997/1998 - КЕЩ
Стяуа 3:3 и 0:2

1998/1999 - УЕФА
Белшина 0:0 и 3:1
Молде 0:0 и 2:0
Сервет 1:2 и 1:0
Атлетико М 2:4 и 0:1

1999/2000 - УЕФА
Портадуан 3:0 и 5:0
Нюкясъл 0:2 и 2:2

2000/2001 - УЕФА
Конструктурул 3:2 и 8:0
МТК 1:2 и 1:0

2001/2002 - УЕФА
Шахтьор Солигорск 2:1 и 3:1
Шахтьор Донецк 3:0 и 1:2
Милан 0:2 и 0:1

2002/2003 - УЕФА
Динамо Минск 4:1 и 1:0
Блякбърн 1:1 и 3:3

2003/2004 - ШЛ
Пюник 2:0 и 1:0
Галатасарай 0:3 и 0:3

УЕФА
Торпедо М 1:1 и 1:1

“Левски 1914”
---------------------
13 участия
общо
мачове - 54, победи - 17, равни - 16, загуби - 21, точки - 50, голова разлика 71-60
като гост
мачове - 27, победи - 4, равни - 9, загуби - 20, точки - 17, голова разлика 23-33
мачове - 27, победи - 13, равни - 7, загуби - 7, точки - 33, голова разлика 48-27
елиминирани отбори - 13
отпадане след двата мача - 14 пъти
отпадане от първи срещнат съперник - 5 пъти
коефициент победи към загуби - 0, 8095
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 31,48 %

1990/1991 - не участва

1991/1992 - КНК
Ференцварош 2:3 и 1:4

1992/1993 - КНК
Люцерн 2:1 и 0:1

1993/1994 - ШЛ
Рейнджърс 2:3 и 2:1
Вердер 2:2 и 0:1

1994/1995 - УЕФА
Олимпия Любляна 2:3 и 1:2

1995/1996 - УЕФА
Динамо Б. 1:0 и 1:1
Аалст 1:2 и 0:1

1996/1997 - КНК
Олимпия Любляна 0:1 и 1:0

1997/1998 - КНК
Слован 1:1 и 1:2

1998/1999 - КНК
Локомотив `96 Витебск 7:1 и 1:1
Копенхаген`92 0:2 и 1:4

1999/2000 - УЕФА
Апоел Кипър 0:0 и 2:0
Хайдук 3:0 и 0:0
Ювентус 1:3 и 1:1

2000/2001 - ШЛ
Дюделанж 4:0 и 2:0
Бешикташ 0:1 и 1:1

2001/2002 - ШЛ
Железничар 4:0 и 0:0
Бран 0:0 и 1:1
Галатасарай 1:2 и 1:1
УЕФА
Челси 0:3 и 0:2

2002/2003 - ШЛ
Сконто 0:0 и 2:0
Динамо К. 0:1 и 0:1
УЕФА
Брьондби 4:1 и 1:1
Щурм 0:1 и 1:0

2003/2004 - УЕФА
Атирау Казахстан 2:0 и 4:1
Рамат Ган 1:0 и 4:0
Славия Пр. 2:2 и 0:0
???

Литекс
---------
5 участия
общо
мачове - 24, победи - 9, равни - 5, загуби - 10, точки - 23, голова разлика 36-33
като гост
мачове - 12, победи - 3, равни - 1, загуби - 8, точки - 7, голова разлика 16-24
като домакин
мачове - 12, победи - 6, равни - 4, загуби - 2, точки - 16, голова разлика 20-9
елиминирани отбори - 6
отпадане след двата мача - 6 пъти
отпадане от първи срещнат съперник - 1 път
коефициент победи към загуби - 0,900
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 37,5 %

1998/1999 - ШЛ
Халмщад 2:0 и 1:2
Спартак М 0:5 и 2:6

УЕФА
ГАК 1:1 и 0:2

1999/2000 - ШЛ
Гленторан 3:0 и 3:0
Видзев 4:1 и 1:4

2001/2002 - УЕФА
Лонгфорд 1:1 и 2:0
Интер Братислава 0:1 и 3:0
Унион 2:0 и 0:0
АЕК 2:3 и 1:1

2002/2003 - УЕФА
Атлантас 5:0 и 3:1
Панатинайкос 0:1 и 1:2

2003/2004 - УЕФА
Зимбру 0:0 и 0:2

Локомотив СФ
-------------------
2 участия
общо
мачове - 8, победи - 3, равни - 0, загуби - 5, точки - 6, голова разлика 13-9
като гост
мачове - 4, победи - 0, равни - 0, загуби - 4, точки - 0, голова разлика 2-7
като домакин
мачове - 4, победи - 3, равни - 0, загуби - 1, точки - 6, голова разлика 11-2
елиминирани отбори - 2
отпадане след двата мача - 2 пъти
отпадане от първи срещнат отбор - 0
коефициент победи към загуби - 0,600
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 37,5 %

1995/1996 - КНК
Дери Сити 0:1 и 2:0
Халмщад 3:1 и 0:2

1996/1997 - УЕФА
Нефтчи 1:2 и 6:0
Рапид Б. 0:1 и 0:1

Нефтохимик
----------------
2 участия
общо
мачове - 6, победи - 2, равни - 2, загуби - 2, точки - 6, голова разлика 8-9
като гост
мачове - 3, победи - 0, равни - 1, загуби - 2, точки -1, голова разлика 3-6
като домакин
мачове - 3, победи - 2, равни - 1, загуби - 0, точки - 5, голова разлика 5-3
елиминирани отбори - 1
отпадане след двата мача - 2 пъти
загуби от първи срещнат отбор - 1 път
коефициент победи към загуби - 1, 000
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 33,33 %

1997/1998 - УЕФА
Бран 1:2 и 3:2

2000/2001 - УЕФА
Омония 2:1 и 0:0
Локомотив М 2:4 и 0:0

Славия
----------
4 участия
общо
мачове - 10, победи - 3, равни - 2, загуби - 5, точки - 8, голова разлика 12-21
като гост
мачове - 5, победи - 0, равни - 1, загуби - 4, точки - 1, голова разлика 4-14
като домакин
мачове - 5, победи - 3, равни - 1, загуби - 1, точки - 7, голова разлика 8-7
елиминирани отбори - 1
отпадане след двата мача - 4 пъти
отпадане от първи срещнат отбор - 3 пъти
коефициент на победи към загуби - 0, 600
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 30 %

1990/1991 - УЕФА
Омония 2:1 и 2:4

1991/1992 - УЕФА
Осасуна 1:0 и 0:4

1995/1996 - УЕФА
Олиампиакос 0:2 и 0:1

1996/1997 - УЕФА
Инкарас Грифас 4:3 и 1:1
Тирол 1:1 и 1:4

Ботев Пд
------------
3 участия
общо
мачове - 8, победи - 2, равни - 2, загуби - 4, точки - 6, голова разлика 9-16
като гост
мачове - 4, победи - 1, равни - 0, загуби -3, точки -2, голова разлика 3-10
като домакин
мачове - 4, победи - 1, равни - 2, загуби - 1, точки - 4, голова разлика 6-6
елиминирани отбори - 1
отпадане след два мача - 3 пъти
отпадане от първи срещнат отбор - 1 път
коефициент победи към загуби - 0, 500
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 25 %

1992/1993 - УЕФА
Фенербахче 1:3 и 2:2

1993/1994 - УЕФА
Олиампиакос 2:3 и 1:5

1995/1996 - УЕФА
Динамо Тб. 1:0 и 1:0
Севиля 0:2 и 1:1

Локомотив Пд
----------------
2 участия
общо
мачове - 4, победи -0, равни - 1, загуби - 3, точки - 1, голова разлика 3-13
като гост
мачове - 2, победи - 0, равни - 0, загуби - 2, точки - 0, голова разлика 1-9
като домакин
мачове - 2, победи - , равни - 1, загуби - 1, точки - 1, голова разлика 2-4
елиминирани отбор - 0
отпадане след двата мача - 2 пъти
отпадане от първи срещнат отбор - 2 пъти
коефициент победи към загуби - 0, 000
процент на спечелени победи от общо играни мачове - 0 %

Спечелени победи от общо играни мачове
1. ЦСКА - 40,38 % (21 победи от 52 мача)
Литекс - 37,5 % (9 от 24)
Локомотив София - 37,5 % (3 от 8)
4. Нефтохимик - 33,33 % (2 от 6)
5. Левски - 31,48 % (17 от 54)
6. Славия - 30 % (3 от 10)
7. Ботев Пд - 25 % (2 от 8)
8. Локомотив Пд - 0 % (0 от 4)

Баланс победи - загуби
ЦСКА - 1,050 (21 победи - 20 загуби)
Нефтихимик - 1,000 (2 -2
3. Литекс - 0,900 (9 - 10)
4. Левски - 0, 8095 (17 - 21)
5. Локомотив София - 0,600 (3 - 5)
6. Славия - 0,600 (3 - 5)
7. Ботев - 0,500 (2 - 4)
8. Локомотив Пд - 0,000 (0 - 3)
По едно участие имат Сливен, Етър и Пирин, което не предоставя достатъчна база за оценката им.





Евробоец на България - журналистическите аршини (ІІ част)



Предизвикано от тенденциозните и вулгарни коментари на Т.Батков и антижурналистите П.Кузева, Ж.Михайлов, Т.Русев, В.Съръиванов и др.

Дивата журналистическа вакханалия, последвала двете равенства със Славия може да бъде обяснена само по два начина.
Като опит, нагъл и примитивен, но все пак опит на “синята” пропаганда, с вестникарски и радио-телевизионни словоблудства да компенсира годините на безславни участия по терените на Европа. Футбола да се пренесе от стадионите и игрищата - там, където му е мястото, по страниците на печата и в радио-телевизионните студия.
И второ в неразбирането, неумението да се вникне в същината на играта, в реалната стойност на резултатите. Във вродената склонност всяка европейска победа, макар и постигната в дуели с непретенциозни опоненти, да бъде хиперболизирана от “сините” писарушки в невероятни мащаби. Да се прикачват, дори към успехи над джуджета от ранга на Апоел, Бран, Атърау, или Локомотив Витебск, епитетите “велик”, “незабравим”, “повратен момент в историята на българския футбол”.
В тази връзка е и проблема за журналистическия аршин, който тотално обезцени постиженията на ЦСКА и Литекс в изминалите години. Аршин, олицетворяван от хора, действащи с двоен стандарт при отразяването на ЦСКА и “Левски1914”, както като количество, така и по отношение на качеството на предлаганата информация. От журналисти, усърдно ровещи картотеките на Михтарски и “родолюбиво” докладващи на УЕФА за нередностите. От лица, спуснати с различни протекции по редакциите, които омаловажиха значението на двубоите на ЦСКА с Блякбърн и вадеха аргумент след аргумент в полза на несъстоятелната теза за слабостта на шестия в Англия. Които затъркаляха опашатата лъжа, че Шахтьор е отстранен с помощта на допинг, които целенасочено, кампанийно, с инсинуации и лъжи мачкаха самочувствието на феновете на ЦСКА и години наред поставяха ЦСКА в неравностойно положение в медиите. В крайна сметка, при всички доказателства в посока на твърдението, че голяма част от “сините” журналисти не притежават нужния ценз за да изпълнява добросъвестно задълженията си, тези люде продължават да “творят” безмислица след безмислица. Някои от тях отидоха и по далеч. Екс сел.кор.-и и метреси на бивши и настоящи “силни на деня”, въртящи се в орбитата около “Левски1914”, без да са прочели един справочник на футболна тематика, без да са отворили една книга, съдържаща данни за историята на футбола, започнаха да надничат из интернет форумите и да укоряват от националния екран и в специални пасквили българските привържениците (зрители, читатели), че са били недостатъчно въодушевени от ремито с обезкръвения отбор от Прага. Не им стигнаха хвалбите по медиите, не се наситиха от собствените си просташки дитирамби и решиха да посегнат на обикновените фенове пред телевизорите и на тези във виртуалното пространство.

Срам!

Интересно е да се наблюдава и едно друго явление. Интерпретациите на част от пишещите братя. “Сините” приятели от медиите, непубликували нито една статистическа таблица с коефициенти в последните 14 години, изведнъж затлачиха ефира и вестникарската хартия с всякакви доказателства, че бившия отбор на Държавна сигурност е настоящ евробоец. Което пък ни дава основание да запитаме, къде се бяха изпокрили тези статистици досега. Защо не разграфяваха изданията си с коефициенти миналата година, а и през всичките години на прехода, през които ЦСКА неизменно беше най-добре представилия се български тим?
Отговорът е прост.
Защото приемат медиите и участието си в тях, не като позиция, от която са задължени да правят само две неща - да търсят истината и да предоставят на обществото нужната му информация, а като трибуна от която да изявяват пропагандаторския си и манипулаторски талант. Или отсъствието на такъв. За съжаление “синята” част от журналистическата гилдия не се занимава с нищо друго, освен с агитация и пропаганда. Като прибавим и пълната футболна некомпетентност, липсата на елементарни езикови познания, особено при две радио другарчета (12 години не стигнаха ли да научат поне няколко фрази на английски?), се получава грозната медийна картинка, на която се наслаждаваме в настоящия момент.
И е напълно оправдано най-искреното ни учудването, журналисти ли се назначават от неясни персони-собственици, по неясни правила и с неясни цели, или “сини” пропагандатори. Ако да - защо? Защо например половината от списващите във вестника на “творческия директор” са уютно приютени в комисията по медии на Герена и защо водещи на радио и телевизионни програми заемат същите ръководни постове в отбора от кв.Подуяне? Не се ли получава конфликт на интереси? Естествено, че се получава. От което следват срамните гласувания в анкетите за футболист на годината, когато “синята” журналистическа мафия, подмамена и с допълнителни стимули, под формата на безплатни телефони и екскурзии, масово изхвърли от листите си най-достойния (Ст.Петров) и подари ценния трофей на недоносчето Гонзо.

В същото време, на противоположния полюс са таящите симпатии към червения цвят журналисти и някои техни колеги, предимно в една кабелна телевизия. За пример мога да посоча Г.Филипов (днес гл.редактор на сп. ЦСКА), служител във вестник “Капитал” 2001 г., който не изключи Гонзо от гласуването си през същата година. Този стремеж към обективност, превърнал се в основен принцип в работата на журналистите фенове на ЦСКА, отсъства в “синята” страна на барикадата, където се подвизават лумпените Русев, Жаклин, Съръиванов, Б.Касабов, В.Колев, Г.Димитров (7 дни спорт), В.Грънчаров, Иво Димитров, П.Кузева, и още, и още, и още. Жалкото е, че понякога безпристрастността на журналистите с “червени” пристрастия стига до апатия и недостатъчна агресивност в споровете с финансово подкования “син” журналистически лагер.
Не бива да се забравя, че мръсотия изливана от Подуяне никога няма да секне, но въпреки всичко и с цената на собственото спокойствие, името на ЦСКА трябва да бъде ревниво пазено. Длъжни сме да изискаме това от журналистите привърженици на ЦСКА. Всякакви опити за нелепи и подли свободни съчинения по темата за традициите и историята на ЦСКА, трябва да срещат по-твърд отпор. Както написа Г.Атанасов, когато години наред първи те нападат и удрят, не обръщай другата буза, а отговори подобаващо.

Вместо финал, макар и встрани от темата, но точно сега, на това място, ще си позволим да изразим своята най-дълбоката благодарност към големите публицисти Г.Атанасов, В.Серафимов, Ал.Манов, към авторите във вестник Сектор Г, редакторите на списание ЦСКА, издателите на вестник ЦСКА, към всички фенове, поддържащи страници и пишещи за ЦСКА в интернет, към централния фенклуб на ЦСКА и другите “армейски” фенклубове (всеки според възможностите си), към привържениците по стадионите на България и Европа, към хора като Елин Рахнев, защитаващи дейно каузата на ЦСКА и мн.др.
Тяхна е заслугата за съхраняването на историята на “червените” от посегателствата и лъжите на Т.Русев, Б.Касабов, В.Грънчаров, Ж.Михайлов, конст.съдия Г.Марков, и други индивиди, целящи ликвидирането на ЦСКА.
Някои, като Г.Атанасов, а и не само той, заплатиха любовта си към истината с уволнение и изхвърляне от работа.

Поклон Вам!


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:23 
 
ДРУЖЕСТВО ЦСКА БЕ ВАНДАЛСКИ УНИЩОЖЕНО ОТ ДОНОСНИЦИ И КАРИЕРИСТИ


Гордостта на България, дала 16 олимпийски шампиони, стана жертва на синия реваншизъм

Светът отново е олимпиада, но за България празникът под петте кръга вече никога няма да е същият. Просто защото го няма спортното дружество ЦСКА! Домът и ковачницата на първенци и медалисти. Обетованата земя на треньорското умение и професионализма. В историята остана най-могъщата спортна формация у нас, символизираща почти пет десетилетия таланта, силата и духа на нацията.
Нормалният разум не може да приеме факта, че една великолепно изградена и отлично функционираща структура на елитния спорт отиде по дяволите заради злата воля на шепа доносници, политикани, кариеристи и некадърници.
Дружество ЦСКА бе отнесено от лицето на земята от най-първата вълна на мръсната пяна, заляла нашето общество в началото на 90-те години, на старта на криминалния нашенски преход. Очевидно свещените четири букви твърде дълго и мъчително са стряскали съня на “сините” реваншисти, които успяха да унищожат ЦСКА много преди другите цели на разрушителния им комплекс.

ЦСКА бе истинска спортна Академия,

най-престижната марка на България, създадена и поддържана от стотици прекрасни състезатели, треньори и специалисти. По правило това бяха изключителни дарования и силни характери, закърмени с идеята за победа.
Сега мнозина от нашенските гробокопачи на спорта потриват ръце след гибелта на ЦСКА и внушават, че “червеното” дружество е било само консуматор на кадри от цялата страна, но не знаят или не искат да знаят, че на Армията бяха отгледани звездите на художествената гимнастика Мария Гигова и Нешка Робева, олимпийските шампионки по гребане Здравка Йорданова и Светла Оцетова, великата тенисистка Мануела Малеева, недостижимата плувкиня Таня Богомилова, лекоатлетката Николина Щерева, олимпийската шампионка по стрелба Мария Гроздева, световната шампионка по спортна гимнастика Боряна Стоянова, волейболистките Верка Стоянова, Ма Стоева и Румяна Каишева, които покориха планетата благодарение на спортната Академия, наречена ЦСКА.
Всичко това обаче вече е минало. Дружеството не съществува, базата е разграбена или се разграбва, традициите изчезват, а България няма да преживее приказката от последните 20-30 години на миналия век, когато само “червените” пратеници печелеха повече олимпийски отличия от представителите на Белгия, Холандия и Швейцария.
Състезателите на ЦСКА донесоха 16 олимпийски титли на родината, десетки сребърни и бронзови медали, а приносът на “армейците” на повечето от игрите беше по-голям от сбора на всички останали наши дружества… Да не говорим за участието на “червените” в най-забележителните страници от историята на колективните спортове - футбол, волейбол, баскетбол! Естествено стандартите на държавния спорт трудно можеха да оцелеят при генералната обществено-икономическа промяна след 10 ноември 1989 г., но съсипването на ЦСКА беше немотивирано и варварско и като всяка самоцелна жестокост се превърна в ритуално убийство.
На кого всъщност бе необходимо да се разрушава фундаментът на българския спорт? На НАТО? Пълна глупост! В доста от страните, членуващи в Алианса от половин век, елитният спорт съвсем съзнателно е вкаран във въоръжените сили, за да се използват рационално възможностите на държавния бюджет, базата, медицинското и социалното осигуряване. Тук не става въпрос за футбола, който си има отделна икономика, а за олимпийските дисциплини, които по правило са по-малко комерсиални.

В черния списък на гробокопачите

на ЦСКА се нареждат “демократичните” военни министри Димитър Луджев и Александър Сталийски (доносници на ДС преди 1989 - бел.Attack), които не криеха неприязънта си към “комунистическото дружество” и предприеха серия от действия за ликвидирането му. Тяхното разрушително дело бе финализирано от наследника им в МО Бойко Ноев, който през 2000 г. издаде заповед за закриване на ЦСКА. Изпълнител на процедурата е тогавашният заместник-министър Здравко Зафиров, който по-късно е включен в управата на ПФК ЦСКА АД…

За Левски може МВР, но за друг - не!?

Определени кръгове у нас, спекулиращи със спортните и политическите цветове, използваха момента след промяната и бързо се разправиха с колоса от Борисовата градина. Тук е мястото да се отбележи, че в ЦСКА и в средите около дружеството не се намери личност, която да се противопостави на разрушителните процеси, да алармира и мобилизира общественото мнение и да се бори за “червената” кауза в спорта. Очевидно кохортата началници на “Армията” са свързвали четирите букви само с личния си комфорт, след като се разбягаха като пилци при първия повей на “синия вятър”. Ако тези чиновници имаха в сърцата си поне частица от любовта и вярата на сектор “Г”, ЦСКА и днес щеше да дава олимпийски шампиони на България. Впрочем тук е мястото да се отдаде заслуженото признание на “червения” джудист Георги Георгиев, спечелил бронзов медал в Атина.
В същото време спортния клуб Левски (Сф) спокойно си съществува официално под егидата на МВР като единствената ведомствена спортна организация у нас. Министър Петканов и главният секретар Борисов без умора раздават награди на подопечните си състезатели. Няма лошо, но защо държавата е майка за едни и мащеха за други? При сегашното положение се оказва, че всички данъкоплатци, без да знаят, спонсорират единствено “сините”!? Нещо повече - по Коледа и Спортния тотализатор раздаде премии на спортистите от “Герена”, а министър Лучано ден през ден напомня, че не толкова отдавна бе член на ръководството на Томас Лафчис…
Цинизмът на двойния стандарт стигна дотам, че боксьорите Александър Владимиров и Детелин Далаклиев преминаха от ЦСКА в Левски с аргумента, че били … военизирани в МВР. Това е положението! И на ринга, и в басейна, и при гимнастичките, и при биатлонистките пагоните са монопол на единственото държавно дружество у нас - СК Левски.

Ето защо в спорта понятието “Левски” не означава “свобода” или “народ”, а вечна близост до властта и привилегиите…


Вестник “ЧЕРВЕНИТЕ” започва обществена дискусия за възраждане на спортното дружество ЦСКА.
Поместваме тази статия, без разрешението на Г.Атанасов, поради изключителната й важност и незадоволителното представяне на нашите олимпийци в Атина - резултат от действията на сините говеда в политиката и журналистиката и бездействието на "червените".


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:24 
 
Пак за евробоеца

Един глуповат и безмислен материал преди Нова година на Ефрем Димитров (служител на комисията по медии в Подуяне, изпълняващ по съвместителство и длъжността репортер) от ултрасиния “ММач” на подуянския фен Ж.Михайлов, направен с пропагандна цел, ни връща на въпросите, глождещи неразбиращите играта футбол подуянци. Кой е евробоец на България, какво е потребно за да станеш евробоец.
Ефрем:

“Мачовете с Ливърпул в пролетната фаза на ЕВРОПЕЙСКИ ТУРНИР забиват и последния пирон в ковчега на твърдението за европейската несъстоятелност на Левски. И на обратния полюс - изстрелват “сините” в орбита, която по презумция (или по-скоро - с указ) е запазена марка за някогашния евробоец на България ЦСКА”

С младежко дръзновение Ефрем пробва да вади пирони от “синия” ковчег, който ковчег по силата на статистиката и историята е изработен от самите подуянски футболисти, и да ги забива във все още изпълнените с живот факти, а не твърдения, за историческата европейска несъстоятелност на подуянци. Интересно е (от психологическа гледна точка) да се наблюдават процесите на създаването на поредните митове, на нов книжен тигър, на превръщането в евробоец на тим, ОЧАКВАЩ мач с Ливърпул “напролет - 6-ти февруари и 3-ти март?!?. Случай, който поне ние не познаваме да има аналог в световния футбол. Провъзгласяване за евробоец и изстрелване в орбитата на еврограндовете на отборче, преодоляло два нискоразредни противника и Славия Прага, след мач в Прага, в който бяха отменени два напълно редовни гола на чехите и абсолютно неправилно бе изгонен техен играч (дали да не се изкушим да съзрем дългата ръка на изгонения от България бандит, при известните факти на ширещи сред тимовете от бившите съветски републики традиции на подкупи в евромачовете?). За първи път от Ефрем Димитров научаваме, че да очакваш среща от трети кръг (преди пукването на астрономическата пролет в края на март), до който кръг в последните сезони достигаха ЦСКА и Литекс, при далеч по-трудни за преодоляване съперници в първите два рунда, е признак за изстрелване в нова орбита. За първи път разбираме, че европейска несъстоятелност и години на позор се отменят, ей така, с очакването на един двубой на Анфийлд.
Ефрем не е забравил и използването на най-любимия подуянски пропаганден мит - “Указ”. ЦСКА с “УКАЗ” е извоювал определението евробоец. И понеже Ефрем, като един от кохортата подуянски манипулатори и агитатори, навлиза в територии, които са “тъмна Индия” за него и подобните му, ние - обикновените любители на футболната игра и история, носещи на гърбовете си "журналистиката", ще си позволим да направим няколко малки разяснения, които изказа и такъв изтъкнат публицист като Г.Атанасов в неделя. За това как и по какъв начин се гради име на евробоец, как и защо се печели титлата евробоец на България, има ли някогашни евробойци. И какво представлява това чудо “Указ” за провъзгласяването на ЦСКА за евробоец.
Евробоец, драги ми Ефреме, не се прави с глупава пропаганда. Евробойците се доказват на терена. За да имаш смелостта да обозначиш някого като евробоец на България, трябва да разчитащ на солидната подкрепа на фактите. Пропагандата не върши работа. Евробоец, за твое сведение, е отбор, който в дълъг период от време е успявал да извърши последователно няколко на брой успешни похода по терените на стария континент. Да отстрани 2-3 настоящи еврошампиона. Евробоец не е звание, което се печели с безумни вестникарски драсканаци и слабоумно крякане на Т.Русев за “начало на нова епоха във футбола ни при отстраняване на Атърау и Апоел”. Няма някогашни евробойци. Има отбори, които все още са в средите на европейската футболна аристокрация със заслугите си към популяризирането и развитието на играта. Има и такива, които си въобразяват, че са евробойци след две равенства с тим, загубил от Чешке БУдойовице с 0:1 на собствен терен.
Бивш евробоец, бивш гранд - да, съществуват. Но, ако се проследят еврорезултатите на ЦСКА в последните 10 години, личи превъзходството на “армейците” пред всички български тимове. Евробоец не би могъл да бъде клуб с резултати в последното десетилетие, включващи Олимпия (два пъти), Аалст, Ференцварош, Люцерн (ІІ дивизия), Щурм, Слован. Направете, не ти Ефреме, а любимото ти “Лески1914”, нещо по-значимо, отстранете още 1-2 класни отбора и никой няма да ви упрекне в демагогия и лъжи, ако напишете, че “Левски” е най-добре представящ се български тим в последните години (обратното, ние - редовите фенове на ЦСКА, които никога не сме били и няма да бъдем журналисти, ще ви похвалим). Но не и в исторически план. За да се превърнете в “Евробоец” ви трябват 1-2 полуфинала, 1-2 елиминирани актуални носители на Шампионската лига и още куп по-дребни подробности.

Казваш още, “указ”, Ефреме. Указ на кого и по каква тема? На БКП? БКП укази не е издавала, с това се е занимавал Президиума на Народното събрание и Държ. съвет на НРБ. БКП има решения, но дори да приемем, че БКП е издала указ (което е невъзможно) за превръщането на ЦСКА в евробоец. На кого е предала за изпълнение този указ? На УЕФА, на Ливърпул, на Нотингам, на Аякс, на Реал, на Монако, на Ювентус? Към кой е бил насочен такъв един извънреден указ.
По всяка вероятност имаш предвид, че с указ (на НС, ДС на НРБ, или на БКП, която укази не издава?) е наложено на вестник “Екип” да напише за Иван Колев:

“Той е един от десетте най-добри нападатели в Европа”

или предс. на холандската футболна федерация Антонио Шрьодер да заяви по време на Европейското първенство за юноши в София 1959 година:

“За българския футбол у нас съществува отлично мнение още от срещата Холандия - ЦДНА. Сега нашите впечатления се затвърдиха от добрата игра на вашите юноши.”

А да не би пък, Ефреме, да си имал предвид поместената в “Ивнинг поуст” статия след загубата на Нотингам 0:1 на стадион “Сити Граунд” 1980 година, в която ЦСКА е определен за фаворит за спечелване на купата на европейските шампиони:

“Аз не виждам защо ЦСКА да не бъде новият европейски шампион. Не казвам това, защото той победи “Нотингам Форест”, а защото показа изключителна игра, с която може да се надделее над всеки един отбор”

Тя ще да е била написана с “Указ”. Както и цели страници в английската преса за:

“Убиецът на гиганти от София”

Чудя се, докога ще продължава безочието и наглостта на едва проходили и тепърва започващи да се запознават с футболната проблематика лица. Докога, ние -обикновените фенове, ще трябва да четем и слушаме несериозни и обиждащи интелигентността на читателите и слушателите подуянски творения?
Няма ли да ви омръзне да се занимавате с пропаганда и лъжи, подуянци? Докога ще подменяте истината, докога ще съчинявате митове и предания? Защо не разберете, че всеки трябва да си знае мястото, не само в живота, но и в градацията на футболните отбори? Защо не пожелаете да си отворите очите, да почерпите от световния опит? Защо не проумеете, че в Арсенал никога няма да пожелаят да се сравняват с Манчестър Юн. или Ливърпул, защото ценят онова, което имат? Защо не почитате собствените си постижения, а с пропагандни трикове се навирате там, където не сте заслужили да бъдете? Защо искате да се пъхнете, ако използваме една метафора, почерпена от известната картина на Салвадор Дали, в чекмеджето на най-успял български отбор в Европа? Не сте, не го ли разбирате.

Докога, подуянци?


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:25 
 
ЦСКА създава звезди, Левски - митове

Емоциите са лично дело, а фактите са универсални. Ето защо ще си позволя още една малка разходка в миналото и настоящето в контекста на засилената историографска активност в дните преди мача ЦСКА - Левски.

Във водопада от всевъзможни статистики, паралели и сравнения вчера прочетох едно юношеско есе, в което освен, че се твърдеше, че "армията била репресивният апарат (!?) на тоталитарния режим " (б.а. - подобно "прозрение" не съм чул нито от д-р Желю Желев, нито от Филип Димитров или Иван Костов, които винаги са визирали бившата Държавна сигурност и МВР преди 10 ноември 1989 г.) се прави опит да се изопачат реалностите в българския и международния футбол.
И така, за пореден път се налага да си изясним кой кой е във великата игра. Нека да оставим настрана за миг лични симпатии, легенди и митове от типа "отбор на народа" или "евробоец" и да погледнем към свещените ФАКТИ.

Да се издигнем за малко над инфантилното надприказване по темата кой е по-популярен или по-симпатичен, а да поговорим за това кой как се е реализирал в Европа и света. От тази изходна позиция превъзходството на ЦСКА спрямо Левски е космическо. И тук не става въпрос за трите европейски полуфинала на "червените", които както е известно са единствените на континента, елиминирали три действащи носителя на КЕШ - Аякс, Нотингам и Ливърпул. Извън сметката оставям и нормалните за ЦСКА успехи през годините срещу Интер, Ювентус, Байерн, Монако, Парма, Панатинайкос, Спарта (Прага), Шахтьор (Донецк) и т.н., които са утопия за всеки друг наш отбор.

Най-важното за историята е, че от половин век насам ЦСКА е единствената легитимна българска футболна марка. И това се дължи не на партия или армия, а на таланта и труда на "червените" играчи като се почне от Нако Чакмаков през 1948 г. и се стигне до Владимир Манчев в началото на XXI век.

За тези пет десетилетия и половина светът разбра, че у нас има футбол благодарение на първия класиран в челната десетка за "Златната топка" - Иван Колев, чрез головете на носителя на "Златната обувка" - Петър Жеков, за да се стигне до апотеоза през 1994 г., когато Христо Стоичков се извиси до номер едно в Европа.

Опитите за майтап с историята ме принуждават да припомня спирките , до които се стига от началната гара в Борисовата градина: Георги Димитров и Георги Славков (Сент Етиен), Пламен Марков (Метц), Любо Пенев (Валенсия, Атлетико-Мадрид), Христо Стоичков (Барселона, Парма), Емил Костадинов (Порто, Ла Коруня, Байерн, Фенербахче), Трифон Иванов (Бетис, Рапид-Виена), Данчо Лечков (Хамбургер, Марсилия, Бешикташ), Димитър Бербатов (Леверкузен), Стилян Петров (Селтик), Мартин Петров (Волфсбург), Милен Петков (АЕК), Владимир Манчев (Лил)...

И тези блестящи футболисти не просто присъстваха и присъстват на международната галасцена, а по правило са сред главните герои в спектакъла. Неслучайно представителите на ЦСКА имат в сметката си десетина европейски клубни финала.И още нещо от сферата на сухата статистика - 75 процента от головете в официални срещи на националния отбор през последните 15 години са отбелязани от играчи, произлезли или минали през "Армията". Без да се коментира кой и как е класирал България за САЩ-94, Англия-96, Франция-98 и Португалия-2004.

Какво става в същото време с "огледалните образи" от Левски?

Прекрасни "сини" футболисти като Божидар Искренов, Наско Сираков, Николай Илиев, Боби Михайлов получиха шанс да излязат навреме на Запад, но всички до един се провалиха извън "обетованата земя" в Подуене.

Може би заради контузии и малшанс, но може би и заради нещо друго от сферата на клубния ген и манталитет? Същата е съдбата в по-нови времена и на Георги Иванов, който бе поставен в идентични условия с "червения" Манчев, но стана поредната жертва на "синия комплекс" за европейска малоценност.

Единственият играч, тръгнал от Левски и направил международна кариера от А до Я е Мариан Христов (Кайзерслаутерн). Нещо подобно може да се каже и за Даниел Боримиров, въпреки че той прекара половината от деветте си сезона в Мюнхен 1860 на резервната скамейка, както и за достойното, макар и не бляскаво, присъствие на Петър Хубчев (Хамбургер и Ахнтрахт).

В крайна сметка всеки клуб има своя социална среда, корени, традиция, психология и идеология. Именно затова футболът е любимо развлечение на планетата. Когато обаче става дума за факти, емоциите би трябвало да замълчат и да дадат път на разума.За да се разбере веднъж завинаги защо ЦСКА произвежда звезди, а Левски - митове...


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:25 
 
Другата гледна точка


Каквото и да правим, от “синята” простотия отърване няма. Водопади от прозрения в духа на онова, което можем да прочетем от титулната страница на “7 дни спорт”: “… реферът, който бе пълен кретен, прецакваше нашите редовно.” И това, разбира се, е само началото. Тепърва ще се наслаждаваме на различни вариации по темата за “новия евробоец”. Нещо, върху което си заслужава да дадем известни пояснения, защото касае поразклатеното ни напоследък самочувствие, разбира се, с едно неизбежно уточнение. За нас не “синята” копанка е най-главното. Най-главното си остават нещата, които се случват в нашия отбор.
Мисля, че преди да подхванем каквото и да е, е редно да поздравим отбора наЛефски за отстраняването на Славия Прага. Все пак, от гледна точка на тяхната история, за тях това е успех. Чехите са отбор с прилично присъствие в европейския футбол и с тъжно моментно състояние, отбор разстърсван от проблеми и опитващ се да излезе от тях с поколение по-млади и по-неопитни играчи. Онова, с което подуенци успяха да се наложат, бе по-добрата кондиция. Защото след един час подтичване по терена, бяло-червените едва се държаха на краката си и изглеждаха като боксьор тежка категория, свит между въжетата и опитващ се да събере малко сили за последен, решителен удар. До който така и не можаха да стигнат.

По темата за евробоеца обаче няма как да не изложим някои разсъждения. И точно те, в случая, помагат не толкова на нас, колкото на нашите опоненти. Защото би трябвало да ги подсетят, че още ги няма лаврите и ако точно сега полегнат върху тях, ще се ударят лошо.

Първото, което следва да знаят всички, които нямат нашата история и нашите звездни мигове, е това, че истинското признание и истинското реноме на един отбор не зависи от това какво сам твърдиш за себе си. То изцяло зависи и изцяло се съдържа от признанието на големите в тази игра. Това, след като си се преборил за него, трае дълго. И за хората, които виждат повече в играта, избива отвсякъде. В отношението към теб, в настройката и в поведението на големия отбор, излязъл да играе срещу теб. Точно в това разминаванията между ЦСКА и Лефски са сериозни. Защото срещу нас още никой не дава почивка на звездите си, а ако някой дори и за момент свали гарда, престане да ни взима насериозно, се случва онова, което поля с ледена вода елитните играчи на Блекбърн в София.

На базата на постиженията в Европа, сайтът на европейските футболни статистици определя едно класиране на отборите от стария континент. За периода 90-99г. на първо място в него е отборът на Ювентус. Отбор победен от нас с 3:2 на Армията през 1994г. Отстраненият от ЦСКА Парма е 11-и, а най-далеко стигналият отбор, който “сините” са извадили от някой евротурнир, е Глазгоу Рейнджърс - 34-и. През есента на 98г. ние, армейците, също отстраняваме три отбора в УЕФА, колкото и в момента са отстранили “сините”, Белшина, Мьолде и Сервет и играем шестнайсетина финал срещу Атлетико Мадрид. На какъвто ще излезе и Лефски през пролетта. Що се отнася до класата на норвежците и на шотландците, не е излишно да бъде припомнено, че Мьолде на следващата година игра в ШЛ, а Сервет извади два милиона марки за Мартин Петров и стана шампион на Швейцария. През 1990г. ЦСКА също игра през пролетта, когато, все още със Стоичков в състава си, губим на четвърт-финал в КЕШ от френския Олимпик, а преди това сме повече от убедителни срещу Спарта Пр. - 2:2 и 3:0. В този ход на разсъждения и без да включваме постиженията от последния сезон, ЦСКА и подуенци имат в периода 1998 - 2003 г. абсолютно еднакъв коефициент от спечелени точки в евротурнирите, определящ участниците от всяка една страна. Отчитайки всичко това, не следва да пропускаме и постижението, възприето като най-стойностното от страна на европейските специалисти от последно време. По начина, по който Фатих Терим, тогава все още треньор на италианския Милан, сподели пред медиите, че отбор, който е отстранил украинския Шахтьор, не може да бъде подценяван.

Без да се впускам в дребнави подробности относно късмета около жребиите и съдийските съучастия за този или онзи “син” успех, на базата на сухите факти изводът за представянията на ЦСКА и Лефски в Европа може да бъде само един. И ние, и те, имаме нерадостната съдба на клубове в предверието на големия футбол. Достатъчно силни, за да се справят с азиатски или втородивизионни израелски отбори, с много условности преодоляващи евро-имена, изпаднали в тежко финансово и кадрово състояние, но все пак твърде рядко способни да отстранят някого от класата на Парма или пък на Рейнджърс. В състоянието на подобна посредственост, в която “червените” проблясъци са определено по-значими, нашата болка е, че не успяваме да тръгнем по верния път, че аматьорщината продължава да дава възможности да ни се случва онова, което ни докара Стойчо. И това състояние, което в Подуяне се отчита като звезден миг, за нас е само и единствено болка. Защото ние, които сме отстранявали еврошампиони и които сме стряскали сънищата на най-големите, не можем да бъдем впечатлявани от малките радости на малките отборчета. И когато благодарение на това те се възприемат като велики, на нас не ни отива да виждаме истината. Защото при тях оценките произхождат от комплексите, а при нас от целите, от мисията. Всички онова, което още не сме готови да защитим.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:26 
 
Двубоят между ЦСКА и Подуяне в Европа- успехи и падения


От години между привържениците на ЦСКА и Подуяне се вихри спор, доколко титлите и купите спечелени от двата отбора в България са реални или постигнати чрез задкулисни игри. Споровете са си спорове, но истината кой как е постигал своите успехи се вижда много добре, когато двата клуба излязат в ЕКТ.
Къде с основание, къде не се сипят обвинения за намеса на политически личности и формирования във футбола ни, за купени мачове и съдии. В Европа обаче нашите клубове не могат да се ползват и да бъдат облагодетелствани от подобни обстоятелства. Там ясно изпъква кой е постигал всяка своя титла и купа чрез извънфутболна помощ.
Успехите и победите в ЕКТ, както и загубите не могат да бъдат еднозначни, тъй като едни от тях са постигнати срещу по-именити съперници, други срещу средняци от нашата си черга, трети едва ли имат някаква особенна стойност, защото са постигнати срещу пълни аутсайдери, но загубите от подобни отбори със сигурност са срамни за българския футбол.

Тъй като спорът опира най-вече за постигнатите титли, то ще разгледаме какво са постигнали двата клуба след спечелването на тези свои титли за КЕШ.

ЦСКА има 24 участия в турнира, а подуенци 11. Съотношението е горе-долу 2 ПЪТИ в полза на ЦСКА и съотношението на постигнатите успехи в този турнир би трябвало да е същото, ако постигнатите титли са били редовно спечелени.
Ако има разминаване в представянето, съвсем основателно можем и да поставим под въпрос голяма част от постигнатите титли на отбора,
представил се по-неубедително и ако съотношението на успехите не се запази
2:1 както е по участията на тези два отбора в този турнир.

Постижения:
ЦСКА- два 1/2-финала, 4 1/4-финала и 7 1/8-финала.
Подуяне- четири 1/8-финала.
Ако за 1/8-финал се дава 1 точка, за 1/4-финал две, а за 1/2-финал три
точки се получава следната картина:
ЦСКА- ПОДУЯНЕ- 21:4 или съотношение 5 ПЪТИ В ПОЛЗА НА ЦСКА(при 2 пъти
повече титли на ЦСКА)

Победи за КЕШ:
ЦСКА- ПОДУЯНЕ- 38:9 или съотношение от порядъка на 4 ПЪТИ В ПОЛЗА НА ЦСКА

Детронирани еврошампиони:
ЦСКА- ПОДУЯНЕ- 3:0(няма нужда от коментар, като се има в предвид, че в тази класация ЦСКА е на трето място в Европа, а Подуяне логично липсва).

Престижни и по-престижни победи за КЕШ:
Тук също ще приложим и точкуване, защото едно е да детронираш еврошампион, съвсем друго си е да биеш или елиминираш Юргорден.
Детрониран еврошампион- 5 точки
Елиминиран отбор от водеща футболна страна в Европа или сред първите 20 във вечната ранглиста за КЕШ- 4 точки.
Елиминиран средняк от нашата черга- 3 точки.
Победа над гранд(престижна, дори да не е донесла елиминирането му)- 2 точки или допълнителни две точки при елиминацията му.
Победа над средняк- 1 точка или допълнителна точка към елиминацията му.

ЦСКА- Динамо Бук- 8:1(елиминиран)- 3+1 т.
ЦСКА- Ц. Звезда- 2:1(отпадане)- 2т.
ЦСКА- Вашаш- 2:1(отпадане) - 1т.
ЦСКА- Атлетико М.- 1:0(отпадане)- 2т.
ЦСКА- Ювентус- 4:1(елиминиран)- 6т.
ЦСКА- Партизан- 2:1/4:1(елиминиран)- 6т.
ЦСКА- Олимпиакос- 3:1(елиминиран)- 4т.
ЦСКА- Гурник З.- 4:0(елиминиран)- 4т.
ЦСКА- Линфийлд(1/4-финал за КЕШ)- 1:0(елиминиран)- 4т.
ЦСКА- Ференцварош- 2:1(отпадане)- 1т.
ЦСКА- Панатинайкос- 2:1/2:0(елиминиран)- 8т.
ЦСКА- Сваровски В.- 3:0/1:0(елим.)- 5т.
ЦСКА- Аякс-2:0(детрониран еврошампион)- 7т.
ЦСКА- Байерн М.- 2:1(отпадане)- 2т.
ЦСКА- Ювентус- 2:1(отпадане)- 2т.
ЦСКА- Шомберки(Пол)- 4:0/1:0(елим)- 5т.
ЦСКА- Нотингам- 1:0/1:0(детрониран еврошампион)- 9т.
ЦСКА- Ливърпул- 2:0(детрониран еврошампион)- 7т.
ЦСКА- Реал Сос.- 1:0(елим)- 6т.
ЦСКА- Гленторан- 2:0(елим)- 4т.
ЦСКА- Байерн М.- 4:3(отпадане на 1/2-финал)- 2т.
ЦСКА- Монако- 2:0(елим)- 6т.
ЦСКА- Рух(Пол)- 5:1(елим)- 4т.
ЦСКА- Спарта Пр- 3:0(елим)- 4т.
ЦСКА- Аустрия В.- 3:2(отпадане)- 1т.
Общо- 106 точки и 30 престижни и велики победи.

Подуяне- Юргорден- 6:0(елим)- 4т.
Подуяне- Аустрия В.- 3:1(отпадане)- 1т.
Подуяне- Шльонск(Пол)- 3:0(елим)- 4т.
Подуяне- Щутгарт- елиминиран след две лавенства(1:1 и 2:2)- 4т.
Подуяне- Рейнджърс- 2:1(елиминиран)- 6т.
Подуяне- Днепър- 3:1(отпадане) - 1т.
Общо- 20 точки и 5 престижни и велики победи.

Краен резултат:
ЦСКА- Подуяне- 106:20 точки (съотношението е
приблизително малко над 5 пъти в полза на ЦСКА, при едва двойно
превъзходство на армейците от участията)

ЦСКА- Подуяне- 30:5 при победите (съотношението е 6 пъти в полза на ЦСКА, при едва 2 пъти повече участия)

Вижда се много ясно, че реалното съотношение в представянето на двата клуба за КЕШ е от порядъка на около 5-6 пъти по-добро представяне и успехи в полза на ЦСКА. Оттук можем да съдим, че откакто съществува турнира за КЕШ, реално и съотношението на титлите би следвало да е от порядъка на 5-6 пъти повече титли в полза на ЦСКА. Следователно от разглежданите общо 35
участия на двата отбора в този турнир, то ЦСКА би следвало да има 28-30 такива, а Подуяне- 5-7 титли. Значи съвсем ясно се вижда, че уредените
подуенски титли извън футболното поле са от порядъка на около 4-6 такива или близо половината от титлите им за периода. Ние тук можем да си говорим безкрайно и да спорим вечно, на кого са му били уредени шампионатите, но
когато двата отбора излязат в Европа, където подобно уреждане е невъзможно, истината излиза наяве.

Другият проблем засяган най-вече от привържениците на другите клубове е,
че ЦСКА и Подуяне са били едва ли не абонирани за първите места и за ЕКТ.

Двата клуба срамили България с участието и и т.н. Нека видим кой от двата клуба доколко е посрамил България и до каква степен.

Резилите и безславните отпадания на ЦСКА и Подуяне:
Тук ще включим отпадания от средносилни клубове в Европа, като безславни
отпадания, а като резили отпаданията от аутсайдери или от средняци с повече от три гола общ резултат или с две загуби.

Безславни отпадания:
ЦСКА- Ференцварош- 2:1/1:4(3:5)- КЕШ
ЦСКА- Цюрих- 1:1/0:1(1:2)- УЕФА
ЦСКА- Тирол- 2:0/0:3(2:3)- УЕФА
ЦСКА- Аустрия В.- 3:2/1:3(4:5)- КЕШ
ЦСКА- МТК- 1:2/1:0(2:2)- УЕФА
Общо 5 безславни участия.

Подуяне- Гурник З.- 3:2/1:2(4:4)- КНК
Подуяне- Спарта Р.- 1:1/0:2(1:3)- КНК
Подуяне- Динамо Бер.- 2:0/0:3(2:3)- УЕФА
Подуяне- Днепър- 3:1/0:2(3:3)- КЕШ
Подуяне- ОФИ- 1:0/1:3(2:3)- КНК
Подуяне- Антверпен- 0:0/3:4(3:4)- УЕФА(рекорд за книгата на "Гинес", като
до 89 мин. резултата е 3:1 за Подуяне, а в 94 минута е вече 3:4. Подуенци
обвиняват съдиите за даденото продължение от 5 минути, но съдията казва,
че преди 90-та минута уведомява двамата капитана, че ще даде 6 минути
продължение за многобройните спирания на играта. И двамата капитани кимат
в знак на съгласие).
Подуяне-Щурм Гр.- 1:0/0:1(подуенци отпадат след дузпи)- УЕФА.
Подуяне- Динамо Бук.- 2:1/0:3(2:4)- УЕФА

Общо 8 безславни отпадания от отбори от нашата черга в Европа.


РЕЗИЛИ:
ЦСКА- Вашаш- 2:1/1:6(3:7)- КЕШ
Общо 1 резил за ЦСКА.


Подуяне- Дожа У.- 0:3/1:4(1:7)- КЕШ
Подуяне- Аз Алкмаар- 1:1/0:5(1:6)- УЕФА
Подуяне- Севиля- 1:3/0:3(1:6)- УЕФА
Подуяне- Ференцварош- 2:3/1:4(3:7)- УЕФА
Подуяне- Люцерн(аутсайдер от втора дивизия на Швейцария)- 2:1/0:1(2:2)-
КНК(единственият случай, когато български отбор отпада от втородивизионен
отбор в ЕКТ).
Подуяне- Олимпия Л.(аутсайдер)- 1:2/2:3(3:5)- УЕФА
Подуяне- Аалст- 1:2/0:1(1:3)- УЕФА
Подуяне- Олимпия Л.(аутсайдер)- 1:0/0:1(отпадане след изпълнение на
дузпи)- КНК
Подуяне- Слован(аутсайдер)- 1:1/1:2(2:3)- КНК
Подуяне- Копенхаген- 0:2/1:4(1:6)- КНК
Общо 10 огромни резила на Подуяне.

ЦСКА има 42 сезона в ЕКТ, а Подуяне 34 сезона.
Ако вземем резилите за напълно незаслужени класирания на тези два отбора в
Европа за напълно основателни и феновете на другите отбори да имат пълно
основание за протест, то не така стоят нещата с безславните отпадания от
средняци от нашата черга. Понякога безславните отпадания не са свързани и
с безславни представяния преди тях.
Подуяне отпада на 1/4-финал за КНК от Гурник, така че сезонът не може да
бъде определен като провален или срамен. Същото се отнася и за мача с
Днепър, като преди това е елиминиран Щутгарт. Тези две отпадания с основание могат да бъдат елиминирани.

Какво се получава?
ЦСКА има общо 6 отпадания в ЕКТ от общо 42, 5 от тях безславно и 1 след резил или срамно отпадане.

Подуяне от общо 34 сезона в ЕКТ има общо 16 отпадания, от тях 10 са едни
от най-срамните и без аналогия в родния футбол.
С пълно основание феновете на другите отбори могат да имат претенции
спрямо 1 от 42-те участия на ЦСКА в Европа. Спорове могат да породят други 5. И все пак едва едно на 7 участия на ЦСКА е спорно.
При Подуене картинката е направо плачевна. Цели 10 сезона са белязани от срама. Това е почти 1/3 от всичките им участия в Европа. С пълно основание може да се твърди, че всяко трето излизане на ФК Подуяне в ЕКТ е ставало
благодарение на подкупи машинации и задкулисни игри с участието на съдии, мафиоти и партийни величия и това е ставало за сметка на други български отбори. Вечно абонираният за второто място отбор на Подуяне, всъщност е доста спорно дали е и втория по сила отбор на България. Ако към тези десет резила прибавим и онези 6 безславни отпадания, ясно се вижда, че Подуяне в половината от случаите е отпадал без да запише нещо значимо, въпреки че е имал за съперници аутсайдери или напълно преодолими отбори за стандартите на българския футбол.

Разбира се ЦСКА и Подуяне имат и много други отпадания от силни съперници като Реал М., Милан, Бенфика, Рома, Байерн М., Барса на по-ранен или по-късен етап от турнирната надпревара, но дори с разгромни резултати в първите кръгове на даден турнир, тези отпадания основателно могат да се прехвърлят в графата: "малшанс при жребия". Основание за спор от страна на по-малките клубаве в България не може да има, защото и те не биха могли да се противопоставят равностойно (с редки изключения). Всъщност реално само ЦСКА е успявал да се справи от българските клубове с подобен жребий и то нееднократно.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:27 
 
Колко големи бяхме преди?


От известно време нашите подуенски опоненти приеха на въоръжение един, според тях, смъртоносен аргумент. Аргументът, че докато други отбори от бившия Източен блок са успявали да дигат купи в евротурнирите, ЦСКА не е. Отговаряйки на подобно обвинение, ние, “червените” фенове и юзъри от полемичното общество на Академията, имаме по-сериозно основание да посочваме причините за това силно желано от нас и неосъществено на практика събитие. Основанието, че не сме престанали да се стремим, че докато го има и последният наш привърженик, в който е жива “червената” кауза, ние ще се борим и ще вярваме, че и това ще се случи. Че някой ден светът ще успее да чуе не само христостоичковото “Вижте, един българин държи купата!”, но ще види и български отбор на върха. Що се отнася до това, кой от нашата черга е способен на такова дело, то силно се надявам, че поне в това не би следвало да имаме разногласия с нашите антиподи от страната Лефскария.
Причините, поради които на няколко пъти бяхме съвсем близо и все пак не успяхме, могат да бъдат разделени на няколко групи.

БЕЗ СЪМНЕНИЕ, ЗА ТАКАВА МАЩАБНА ЦЕЛ, каквато е европейският клубен връх, е необходимо наличието на множество фактори, в това число и всичко онова, което касае психиката и самочувствието на състезателите. При нашите атаки на върха в онази епоха, ние не можеше да не бъдем ограничавани от две неща. От особеностите на родната народопсихология и от това, че светът ни познаваше повече с киселото мляко, отколкото с нещо друго. И ако второто бе бавно преодолявано, благодарение на талантите на нашия народ и на много всеотдаен труд, включително и от страна на нашия отбор, то борбата с особеностите на националния характер ни струваше прекалено много усилия. Тя следваше да бъде водена непрекъснато, с всяко ново поколение и с всеки нов играч, попаднал на Армията.

Анализирайки постиженията на нашите спортисти извън футбола, не може да не констатираме следното. Ние, като нация, като генетически заложби, винаги сме притежавали изключителни дарования, но те, с редки и многозначителни изключения, винаги са успявали да се реализират най-пълноценно в индивидуалните спортове. И ако една “Цървена звезда” бе в състояние да се опре на колективния дух, съществуващ като здрава основа в славянските народи от този регион, реализиран непрекъснато в спортове като баскетбол, волейбол, хандбал и водна топка, то нашият индивидуализъм не можеше да не дава своето отражение в онова, с което се опитвахме да бъдем равни на грандовете в Европа, независимо, че точно ние, в различни периоди успявахме да го преодолеем в най-голяма степен. Значимостта на това недооценявано обстоятелство, добре личи, както от факта, че другите родни отбори така и не можаха да се доближат до нашите успехи, така и от представянията на националния тим по високите форуми, във всички случаи, в които следваше да се изгражда колектив.

СЛЕДВАЩИЯТ СЪЩЕСТВЕН ФАКТОР, който стопираше нашите усилия към европейския връх, касае самата организация на футболната игра у нас в епохата на комунизма. В тази система съществуваха прекалено много табута, които възпрепятстваха естествените процеси във всички онези случаи, в които фаворитът има право да извлече и определени активи от завойваната позиция да бъде най-добър. Ако европейските грандове решаваха този проблем благодарение на солидните приходи, които заработваха покрай своите успехи и на свободния пазар, то ние, винаги и непрекъснато следваше да се борим с многобройните правила и ограничения, които ни възпрепятстваха в това, което убедително показахме, че можем по-добре от останалите. Да правим и футболисти, и отбор.

Независимо от качеството на една или друга школа, онова, без което няма успехи и няма качествен продукт на всеки педагогичен труд, е талантът. Пирамидата на родния футбол, чиято основа е масовият спорт, естествено, не можеше да се сравнява с онова, с което разполагаха клубовете в бившия Съветски съюз или бившата ГДР. По тази причина и ЦСКА в онези години усилено работеше на фронта на селекцията, а доколко това дело беше чуждо на системата личи и от простия факт, че един от нашите лидери в тази сфера бе управителят на сладкарница “Преспа” Спиридон Симеонов. За онова, което ние демонстрирахме по европейските терени, ние получихме нищожно малко като утвърдени играчи. В епохата на социализма при нас не дойде нито един футболист на годината, с изключение на вратаря Симеон Симеонов – Мони, облякъл за кратко нашия екип и то в момент, когато вече е резерва дори и в своята Славия. Поради действащите многобройни забрани и амбициите на различни окръжни партийни ръководители да имат отбор в А група, през онези години ние концентрирахме своите усилия в издирването на млади таланти и дарования. Ние отсъствахме като възможности в определени периоди от европейските терени, заради усилието ни да направим от тези млади момчета имена в родния футбол и благодарение на това да изградим отбор. За разлика от нас, големите европейски тимове или дори една Стяуа, работеха по по-различна схема. По схемата да привличат готови играчи.

ДРУГАТА СЕРИОЗНА СПИРАЧКА на нашите опити да донесем нова и още по-голяма слава на родината, бе наличието на болни лефскари в различни структури на властта, а по-късно и на милиционерското образувание Лефски-Спартак.

Част от нашите футболисти, включително и Аспарух Никодимов, споделят, че през 1967г. ние играем трети, допълнителен мач в полуфинал за КЕШ срещу Интер от Милано в Италия, не заради някой друг, а заради футболната централа, в която шеф по онова време е лефскарят Недялко Донски.
Една вратичка в продължителен период срещу териториалния принцип в родния футбол, който задължава занимаващите се с организиран футбол деца, да го практикуват към точно определени клубове, в зависимост от района, в който живеят, е казармата. На Георги Аспарухов – Гунди, обаче, който от малък е цеденевист, му е отнета дори и тази възможност. Треньорът Крум Милев разказва, че е бил наказан заради това, че е взел Гунди в ЦДНА, а не го е изпратил по разпределение в някакво военно поделение. В същото време няма пречки Аспарухов да бъде допуснат да се състезава за Ботев Пд.
На 17 март 1982г. на ЦСКА предстои да играе решителен втори четвъртфинален двубой срещу еврошампиона Ливърпул. На 13-и армейците имат мач с отбора на народната милиция Лефски – Спартак. От “синята” централа категорично отказват двубоя от първенството да бъде отложен, като логична последица на цялата своя деструктивна дейност що се отнася до българския отбор, допринесъл най-много за славата на родния футбол и като пореден, неуспешен опит да се справят със своите комплекси.
“Сините” удари под пояса, естествено, щяха да бъдат много по-големи, ако през онези години ние не разполгахме с фигура от ранга на Добри Джуров, чиято подкрепа от позицията на властта, с която разполагаше, се свеждаше до нещо просто и същевременно изключително важно. Да спусне чадър над нашия отбор, който да ни предпазва от милиционерския терор и да усигурява максимално добри условия за учебно-тренировъчния процес.

В тези три големи групи от негативни обстоятелства следва да се търсят и причините, поради които навремето ние не успяхме да постигнем нещо повече. Към тях спокойно можем да отнесем и други фактори като нивото на нашето първенство, шанса на жребия, съдийски ощетявания, липсата на достатъчно дълга скамейка в крайната фаза на турнирите, когато натежават картони и контузии, обстоятелството, че амбициите и участията ни през годините бяха свързвани с най-престижната и силна версия – КЕШ. Турнир печелен трудно, само веднъж и от гигант в играта като Барса. Не и без наше участие.

Естествено, изтъквайки всички тези обстоятелства, ние нямаме причини да го правим, за да се оправдаваме. Смисълът на подобни анализи се състои единствено в това, да очертаваме какво ще стои на нашия път, когато отново ще се появят условия за нов наш щурм на европейските върхове. През онези години ние не само постигнахме повече от всеки друг и от всички заедно в родния футбол. Ние бяхме равни на най-големите и тази наша слава още кънти по европейските терени. Точно тя не позволява на никого, включително и на отбори от ранга на Юве или Милан, да дават почивка на своите мегазвезди, когато трябва да мерят сили с нас. Дори и сега.

След отстраняването на еврошампиона Ливърпул през 1982г., първото перо на най-авторитетния спортен вестник в света “Екип”, Виктор Сине, пише знаменитата статия “Кралският палач”:

“Аристократите имат привилегии дори и когато са на ешафода. Смъртните им присъди не се изпълняват от обикновени палачи. Една коронована глава може да бъде отделена от тялото само от кралски палач. В европейския футбол тази роля изпълнява ЦСКА. През 70-те години българските армейци екзекутираха великия “Аякс”. Преди две години “Нотингам” също остави короната в техните крака. Сега дойде ред на "Ливърпул”.

Това бяхме и това сме ние. И в нашия път, и в нашата борба за “червената” кауза, ние не можем да се съобразяваме с безумиците и приумиците на джуджета и в делата, и в духа. В жалкото си минало и в още по-жалкото си настояще, те се ръководят само и единствено от своите комплекси. Ние – от нашата мисия.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:28 
 
Кирил Прокопиев (вечна му памет): “Създаването на ЦСКА бе начало на нова ера във футбола ни”

Левски е отбор на всяка власт, убеден е бай Киро (голям фен на АС-23 и ЦСКА)
Бай Киро изпревари първия ми въпрос:
- Вальо, гледам футбол повече от 60 години и мога да кажа, че създаването на ЦСКА беше начало на нова ера в българския футбол. Непосредствено след появата на нашия отбор България победи силните отбори на Унгария - 1:0 след гол на “червения” нападател Димитър Миланов-Пижо, и Чехословакия, също с 1:0 с гол на бъдещия треньор на ЦДНА Крум Милев. Тези победи бяха нещо, за което дотогава не можехме да мечтаем. Ако проследим успехите на националния отбор след 1948, ако се вгледаме в успехите на нашия клубен футбол, ще видим една картина, съвсем различна от тази, която се виждаше преди създаването на ЦСКА. Очевидно е, че успехите на националния отбор дойдоха, след като нашите играчи и треньори имаха най-голяма заслуга за тях. Достатъчно е да припомня, че първото класиране за световни финали дойде след исторически гол на Якимов срещу Франция. Да не говорим за заслугите на Димитър Пенев, Стоичков, Любо Пенев, Костадинов, Лечков и Трифон Иванов за бронзовите медали от САЩ`94. Големите международни клубни успехи бяха постигнати именно от ЦСКА.

- А къде е според теб мястото на “отбора на народа”?
- Всъщност те никога не са били “отбор на народа”, а винаги отбор на властта. През 40-те години председател на отдел “Футбол” към Българската спортна федерация беше известният левскар Иван Батенбергски. Председател на отбора, който и тогава беше “вечно втори”, беше Стоян Реджов - много богат мандраджия, а подпредседател - фабрикантът на кожени изделия Иван Карадочев и притежателят на кино “Балкан” Гого Балкански. Въпреки това отбор №1 на България преди т.нар. Девети септември беше Славия. В същото време отборът на фабриканти, мандраджии и футболни съдии записа позорни загуби като 4:11 (!!!) от АС-23. Ще цитирам едно четиристишие, писано след тяхна загуба от третодивизионния Спортист, представител на работническия квартал “Хаджи Димитър” през 40-те години:
“В турнира за Царската купа
Спортист безжалостно
Левски натупа
С резултат ясен и чист -
Само 3 на 1 за Спортист”
На “Герена” обичат да се хвалят с това, че историята им започва от 1914 г., но те спечелиха първата си титла чак през 1933 г., а много от успехите им бяха чист подарък. Такива бяха титлата от 1942 г. - за сметка на Македония (Скопие), който участваше в нашето първенство, и Царската купа, спечелена след скандален финал срещу Спортклуб (Пд).

- Вярно ли е, че при тоталитаризма на Левски, като отбор на предишната власт, е било пречено, а ЦСКА е получавал предимство от комунистическото управление?
- ЦСКА имаше предимство заради това, че играеше най-добър футбол. Това беше многократно доказано както от международните мачове, така и от изявите на футболистите от ЦСКА, които по-късно играха в Западна Европа. На някои нашите титли може да се виждат много, но на “Герена” получаваха подаръци и при комунизма. ЦСКА трябваше да има не 9, а 12 поредни титли от 1951 до 1962 г. Но през 1953 г. заради някакво странно решение на футболните ръководители нашите играха в шампионата си с резервния си отбор. Така “отборът на народа” стана шампион един кръг преди края. Тогава те пожелаха да играят срещу титулярите на ЦСКА. Желанието им беше изпълнено, а резултатът беше 5:0 за нас. ЦСКА залагаше на много труд в тренировките и на по-модерни схеми на игра. Аз смятам, че нашият отбор пръв в света още през 50-те години прилагаше схемата 4-3-3. През 1956 г. България спечели бронзовите медали на олимпиадата в Мелбърн, а 10 от 11-те титуляри бяха от ЦСКА. Големи заслуги за успехите през онези години имаше изключителният човек и треньор Крум Милев - Чичето, който освен на ЦСКА беше и треньор на националния отбор. Трябва да се помни, че през онези години ЦСКА спечели победи не само срещу колосални клубни тимове, но и срещу националните отбори на Дания и Холандия. По това време отборът, който наричат "отбор на народа”, показа, че е тим, който е с всяка власт. След идването на комунизма те се снишиха и след това отново започнаха да безчинстват. Анексираха (така, както Ирак анексира Кувейт) пощенския клуб “Княз Кирил” през 1944 г. По този начин взеха вратаря Апостол Соколов (Поцо), халфа Москов (Петляка) и треньора Иван Радоев (баба Рада). По-късно прибраха и Иван Димчев (Бачин) от Чавдар, Борислав Цветков (Жук) от Борислав, Божин Ласков и А.Клева от Победа (Орландовци), Ангел Петров (Чори) от Спортист (Хаджи Димитър), Драго Георгиев от Кюстендил и др.
Гочев, Кочев и съдията Богдан Дочев
Тези, които поддържат мита за “отбор на народа”, трябва да си припомнят футболните увлечения на един от най-висшите партийни и държавни ръководители Борис Велчев и Ангел Солаков. Да си припомнят, че шеф на техния отбор беше зетят на Тдор Живков Иван Славков. Навремето се говореше, че след поредния “син” провал Славков заявил на футболистите и треньорите: “Искахте Гочев - взех го, искахте Кочев - взех го, искахте за съдия Богдан Дочев - уредих го. Сега какво? Тъста си вратата ли трябва да сложа?”

- Не мислиш ли, че Левски освен отбор на всяка власт е и отбор и на журналистическите галеници?
- Изборът на Аспарухов за футболист на века е категорично доказателство. ЦСКА имаше по-добри футболисти от него. В самия Левски Соколов беше по-силен играч, но не беше партиен член. А сравнението между Стоичков и техния любимец е смешно. Какво сравняват - та Стоичков има повече титли в Испания, отколкото Аспарухов в България. Може би бронзовите медали от САЩ са по-малък успех от 13-то място в Англия през 1966 г., или “Златната топка” на “Франс футбол” тежи по-малко от синята фланелка? По този начин още веднъж беше потвърдена моята теза, че на “Герена” няма футболен отбор - там има едно черно и неизтриваемо петно на българския футбол. ЦСКА печелеше престиж и точки в ранглистата на УЕФА с победи срещу Ливърпул, Аякс, Реал Сосиедад, Монако и др., а те пропиляват всичко със загуби срещу Олимпия (Любляна) - два пъти, втородивизионния швейцарски Люцерн, гръцкия ОФИ. Не мога да изредя целия техен позор, но капак беше загубата им от съвсем неизвестния белгийски Аалст. Вероятно главната причина беше, че в това 5-хилядно градче повечето хора се занимават с говедовъдство. Ами ако си припомним 50-те години - ЦСКА-Динамо (Букурещ) 8:1, БСК (Београд)-Левски 10:0. Или загубата им от БАЙ (Китай) (1:2 в София, 1954 г. - бел.Attack).

- Какво мислиш за състоянието на ЦСКА и българския футбол днес?
- Чичко Паричко ще изиграе основа роля Левски най-после да стане шампион. А на тези които оплакват ЦСКА, ще кажа: “Хубава жена и богат човек не се жалят”. Така е с ЦСКА.

- Като доайен на фенклуба доволен ли си от момчетата, с които работиш сега?
- Те много обичат ЦСКА. Смятам, че както президентът на фенклуба Димитър Ангелов (Дучето), така и неговите помощници се справят отлично с работата си. ЦСКА е в сърцата им.

След създаването на Клуба на привържениците на ЦСКА през 1990 година членска карта №1 беше дадена на Кирил Прокопиев. По-късно №1 бе предоставена на Илия Павлов, а за бай Киро (мир на праха му) остана №2. Той обаче ще бъде винаги на челно място в листата на великите привърженици на ЦСКА.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:28 
 
НА „ГЕРЕНА” ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ТИТЛАТА СИ ОТ 1953 Г.


НА 23 СЕПТЕМВРИ ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК „СИНИТЕ” БЯХА РАЗБИТИ ОТ ЦСКА В „МАЧА НА ЧЕСТТА”

На „Герена" приеха с радост връщането на титлата, която им бе отнета през 1985 г. „Това е възстановявано на справедливостта", казват те, но не обелват и дума за фалшивия шампионат през 1953 г. И понеже е наивно да се очаква, че в Подуяне ще проявят доблест и ще се откажат от титлата, първенството през онази далечна година трябва да бъде анулирано.
Нареждат отгоре ЦСКА да играе с ...резервите

По силата на едно странно нареждане ЦСКА трябваше да участва в шампионата през 1953 г. с резервния си състав.Решението на РСФ (Републиканската секция по футбол) националният отбор да участва в първенството извън класирането напълно обезсмисли състезанието през 1953 г. ЦСКА, който за това първенство получава името ОСГ (Отбор на софийския гарнизон), има единайсет национали и трябва да се бори за първото място с втория си състав. Това на практика предварително подарява титлата на левскарите. В същото време Спартак (Сф), който дава трима национали - Соколов, Апостолов и Ташков, изпада в "Б" група.
Националите на ЦСКА през 1953 г. са: Геренски, Ракаров, Манолов, Енишейнов, Божков, Цанов, Г.Стоянов, Д.Миланов, Панайотов, Ив. Колев и Янев. В началото на Ракаров, Енишейнов, Цанов и Стоянов е разрешено да играят за "червените", а в националния отбор да провеждат само тренировки. Ето в какъв състав заиграва тогава ЦСКА: Кекеманов, Цветков, Ракаров, Енишейнов, Цанов, Стоянов, Цанев, Янков, П.Михайлов, А.Миланов, Костов. Вторият състав на „червените” обаче се оказва много силен и през първата част на пролетния полусезон (тогава системата на първенството е "пролет-есен”) диша във врата на левскарите. Тогава правото на игра за ЦСКА на Ракаров, Енишейнов, Цанов и Стоянов е отнето и те са пратени да се готвят с участващия извън класирането национален тим. Съвсем естествено след поредната административна намеса вън футбола "червените" губят немалко точки и Левски се откъсва в класирането.
Когато през есента авансът на „сините" ги прави на практика недостижими, е решено, че представителният отбор се е обиграл достатъчно и най-силните състезатели се завръщат по клубовете си. Тогава в Левски, заблудени, както често им се случва, държат да покажат, че са достойни шампиони и искат ЦСКА да играе срещу тях с пълния си състав.

Ракаров влиза в историята с гол от 35 м

Сред запалянковците в страната този мач се коментира дълго преди да е започнал. Наречен е "мач на честта", футболистите на ЦСКА тръгват към стадиона с мисълта че как да победят, а как да разгромят Левски, наричащ се по онова време Динамо."Червените" приемат като особен символ и датата на мача - 23 септември, когато по онова време се празнува Денят на българската армия. По пътя към стадиона в автобуса на ЦСКА цари абсолютна тишина. Концентрацията е пълна - всички мислят само за целта. Всъщност играта на "сините" тогава се върти почти изцяло около Васил Спасов -Валяка. Но след като Гацо Стоянов го "захапва" така, че съперникът не може да диша, играта на така наречените "шампиони" става анемична и объркана.
Пожелалите да играят срещу титулярния състав на ЦСКА левскари сигурно хиляди пъти са проклинали лекомислието си и са отправяли молитви към всички богове да ги спасят от надъханите до крайност "армейци". И дълго време само невероятният късмет спасява „сините". Но в средата на първото полувреме неизбежното става факт. Защитникът Кирил Ракаров пресича една топка, която вратарят на Левски Костов хвърли към лявото крило Томов. Следва един наистина жесток далечен шут от 35 метра и стадионът е на крака - 1:0 за ЦСКА. "На ви едно първо място!" - спомня си Ракаров. По този начин легендарният бранител от първия златен отбор на ЦСКА става предшественик на Петър Жеков, който две десетилетия по-късно по същия начин препарира "синия" страж Стайков с удар от ...Халите.
През второто полувреме на първата "петица” (б.а. -втората ще бъде изработена от Стоичков и сие 36 години по-късно} армейските нападатели Янев, Михайлов, Панайотов, Колев и Стефанов направо разнищват "синята" отбрана. Следват два гола на Крум Янев, един на Иван Колев и за капак ...автогол на безсилния бранител на потърпевшите Димитър Илиев. И така - 5:0 за ЦСКА!
Желанието на армейските футболисти за реванш срещу административните първенци е напълно задоволено. "Левскарите са си виновни" - казва по-късно героят на мача Крум Янев. И наистина, ако не беше това желание на "сините" да играят срещу титулярите на ЦСКА, ако не бяха тези приказки за "мач на честта", кошмарът сигурно нямаше да им се случи.

Сент Етиен се забавлява с Левски, но пада с 1:6 от ...Славия

Колко струва лъже-шампионът става ясно на всички любители на футбола в България. За късмет на подуянци тогава още няма евротурнири, в които те да се покажат пред света. Но и във вътрешното първенство през 1954 г. "сините" се добират едва до пето място.
Все пак левскарите (в ролята на български първенец) играят през 1954 г. и няколко международни мача. Сент Етиен тогава е далече от най-силните френски отбори Реймс (шампион през 1953 г.), Расинг и др., но дава истински урок по техника на отбора от „Герена" насред София. Въпреки че резултатът е само 1:0, нашият спортен печат е впечатлен от играта на французите срещу българския шампион, препоръчва нашите футболисти да се учат от майсторството на Сент Етиен. Когато обаче след няколко дни "петлите" губят от Спартак (Пд) с 0:1, се обяснява, че теренът в Пловдив е попречил на гостите да покажат своята техника. Но после Ударник (София),сега Славия, разбива предшествениците на Платини с 6:1 и всички коментари стават излишни.

Лъжешампионите са разкрити и от БАИ (Китай) насред София

През октомври 1954 г. пред 15-хилядна публика Левски приема БАИ (Китай). Българският псевдошампион е не само победен с 2:1, но и направо унизен от техническото превъзходство на азиатците. Головете на Чуй-Хън и Шъ-Цун са достатъчни, за да дадат възможност на поданиците на Мао Дзедун да си поиграят с българския "първенец" на "котка с мишка". По едно време "сините" нападатели Абаджиев, Пеев, Печеников. Георгиев и Илиев забравят за какво са па терена и само гледат как техните колеги от защитата се хващат на всеки китайски финт Не помага и влизането в игра през второто полувреме на бъдещия спортен журналист и футболен статистик Димитър Попдимитроп. Най-много той да е записал в бележника си някои финт, наречен "номера на китайката" .


За архива:
23 септември 1953 г. ЦСКА - ЛЕВСКИ 5:0
1:0 Ракаров ? 24 мин.
2:0 Ив. Колев - 57 мин
3:0 Кр.Янев - 72мин
4:0 Илиев ? 82 мин.
(автогол)
5:0 Янев- 87мин.
ЦСКА: Кекеманов, Ракаров, Манолов, Енишейнов, Божков. Г.Стоянов. Янев, Михайлов. Панайотов (Янков), Колев. Стефанов.
Левски: Костов, Ангеловски, Илиев, Клева, Кръстев, Хранов.Стоянов.Спасов (Георгиев), Андонов, Такев,Томов


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:29 
 
ЦСКА е с космически аванс по принос към националния отбор



ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ СИНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СА ОТБЕЛЯЗАЛИ САМО ДВА (!?) ГОЛА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ НА СВЕТОВНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ

Когато новината, че Христо Стоичков ще стане селекционер на националния отбор, стана факт, мнозина журналисти и така наречените анализатори започнаха да разясняват с нескрита неприязън колко минимални са шансовете му за успех Един от основните аргументи в техните словоизлияния бе, че видите ли, Стоичков ще се сблъска със "синята България", която вижда в него смъртен враг. В някаква степен това може би е вярно, но едва ли има особено значение, защото поне в последните 15 години “синята България"има твърде малко пресечни точки с националния отбор, като приносът и за неговата кауза е твърде скромен Впрочем цифрите най-добре демонстрират каква е относителната тежест на Левски в представителния тим.
1990-2004: жестока суша в Подуяне...

Направихме си труда ла изследваме представянето на България през последните "демократични" 15 години (от 1940 г. насам) и на бял свят излязоха някои доста интересни тенденции. За целта разделихме футболистите на три категории - играчи на ЦСКА. играчи на Левски и неутрални. Като основен критерий при това систематизиране служи клубът, който е лансирал съответния състезател в сериозния футбол. Така например, приемаме,че Здравко Лазаров, Илиян Стоянов и Георги Иванов са формирани като футболисти на Левски, въпреки че са юноши на други отбори, а първите двама имат и престой в ЦСКА. По същия начин Костадин Видолов попада в категорията "неутрални", тъй като, макар и да е минал през ЦСКА и Левски, е оформен в пловдивските Локомотив и Ботев.

114 "червени" срещу 50 "сини"гола за България
Когато накрая се тегли чертата, се оказва, че състезателите с марка "ЦСКА" са отбелязали 114 от всичките 196 гола на националния тим за съответния период. В процентно изражение това са 58%. При Левски показателите са два пъти по-ниски - 50 гола, което в проценти означава 26%. Още по-интересни неща излизат на пял свят, ако се направи разбивка на мачовете според това дали става въпрос за контроли, квалификации и т.н. Тогава се вижда, че "синята България е най-добре представена във възможно най-незначителните срещи – контролите. Там играчите на Левски имат 26 попадения, които отново са по-малко, но все пак са относително близко до постижението на червените от 33 гола.

Не така изглеждат нещата, когато става въпрос за по-сериозни изпитания. В европейските квалификации например възпитаниците на Герена" могат да се похвалят с 13 гола срещу 36 на ЦСКА, тоест три пъти по-малко. Още по-трагична за Левски е ситуацията в световните квалификации. Там приносът на "армейците” е наистина впечатляваш 32 от общо 51 гола - почти 2/3- За сметка на това в "синята сметка" има едва 9 гола.

Стоичков вкарваше, Сираков прегръщаше

Тук е мястото да се освети с истината един мит, който хората от Левски обичат да разпространяват. Обяснява ни се, че най-големият успех в историята на националния тим - четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 е г., е постигнат с решаващото съдействие на "сините рожби". Цитират се цифри от порядъка на 8 и повече (според случая) състезатели. На практика това обаче е нагла манипулация. Двама от тези 8 души - вратарят Пламен Николов и Николай Илиев, бяха абсолютни резерви. От останалите шестима - Борислав Михайлов, Златко Янков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов и Емил Кременлиев само първите двама (с известни уговорки при Златко Янков) могат да бъдат считани за решаващи фигури. Да се твърди, че десният и левият бек са от жизненоважно значение за който и да е отбор, е меко казано преувеличено.
Когато се погледне головата "разпечатка" от САЩ, нещата си идват по местата. Срещу 8-те гола на Стоичков и Лечков групичката от Левски може да предложи само 2 - Наско Сираков срещу Аржентина и Даниел Боримиров срещу Гърция. Общото при двете "сини" попадения отвъд океана е,че те нямаха никакво значение за развръзката в съответните срещи, тъй като дотогава Стоичков си беше свършил работата. Така че за Наско останаха най-вече прегръдките...

Византийски саботаж преди "Парк де Пренс"

И като става дума за Наско Сираков е редно да се каже, че именно футболен клуб Левски направи всичко възможно, за да осуети класирането на България за световното първенство преди десет години. И то не заради някакви пъклени планове, а поради дълбок провинциализъм и махленски манталитет. Дали си спомняте, но точно два дни преди решаващата квалификация с Франция на „Парк де Пренс" Левски трябваше да гостува в Пловдив на Ботев в мач от "А" група. Тогавашният президент на "сините" Томас Лафчис директно заплаши, че няма да освободи националите си за двубоя с франция, ако БфС не промени датата на "историческото гостуване" под тепетата. В крайна сметка БфС не промени програмата, мачът в Пловдив се игра, а Лафчис не изпълни заканите си.
Тимът на България игра и победи в Париж , а по-късно Сираков се присламчи към колесницата на златния отбор на Димитър Пенев, като много бързо забрави заплахите и шантажите в стил "Подуяне", пуснати в употреба, когато още ги нямаше головете на "Свети Емил"...


ГОЛОВЕ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ:
КОНТРОЛИ:
ЦСКА - 33
Левски - 26
Неутрални - 14
ЕВРОПЕЙСКИ КВАЛИФИКАЦИИ:
ЦСКА - 36
Левски - 13 Неутрални - 8
ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ:
ЦСКА - 4
Левски - 0
Неутрални - 0
СВЕТОВНИ КВАЛИФИКАЦИИ:
ЦСКА - 32
Левски - 9
Неутрални - 10
СВЕТОВНИ ФИНАЛИ:
ЦСКА - 9
Левски - 2
Неутрални - 0
ОБЩО:
ЦСКА - 114
Левски - 50
Неутрални - 32


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:30 
 
Първият вратар на “червените” Стефан Геренски (Рибата): Левски искаше да ме вземе


- Г-н Геренски, в кой отбор играехте, преди да станете вратар на ЦСКА?

- Започнах да играя футбол, когато бях на 15 години – през 1941 г. Първият ми отбор беше Победа (Красна поляна), а първият ми мач беше срещу Вихър (Требич). По-късно започнах работа в Завод 12 и през 1945 г. заиграх в Ударник – отбора на завода. През май 1947 г. влязох в казармата. Бях войник в общовойсковия камионен полк. Същевременно ме викаха в “А” и “Б” националния отбор, където бях единственият футболист, който не играеше в елитен клуб. Може би заради това левскарите, които имаха двама много добри вратари – Поцо Соколов и Алдев, ме взеха на турне в Албания. Там Левски, на чиято врата пазех аз, игра пред албанският партиен лидер Енвер Ходжа. Сигурно съм направил добро впечатление, защото след завръщането ни в България, “сините” ми предложиха да подпиша декларация, че след уволнението си от казармата ще отида да играя при тях. Аз приех, защото по това време те бяха шампиони и носители на Купата на Съветската армия.

В този период Левски привличаше най-добрите футболисти на България

И затова аз бях поласкан.“Сините” вече бяха взели Пачеджиев, Иван Димчев, Кардашев, Арсен Димитров, Петър Москов, Борислав Цветков, Георги Младжов и др.

- Но нали се говори, че след комунистическата победа на 9 септември 1944 г. левскарите били репресирани…?

- Няма такова нещо.

Това започна да се говори по-късно. Наистина преди 9 септември 1944 г. някои техни футболисти работеха в полицията (отдел РО2). Но те станаха шампиони и носители на Купата през 1946 и 1947 г., а през 1945 г. бяха втори. През 1947 и 1948 г. всички техни футболисти работеха в пощите или в други предприятия.

- И все пак как попаднахте в ЦСКА?

- Когато се създаде Септември при ЦДВ, аз все още бях войник. Началникът на ЦДВ Иван Мирски искаше да играя в новия военен отбор, но аз предпочитах да играя в Завод 12. Същевременно имах и уговорка с Левски. Затова пропуснах първите два мача на армейския тим, в които новият отбор загуби с по 1:0 от Левски и Спартак. Така че първият вратар на ЦСКА не съм аз, а Спас Андреев, който по-късно премина в Левски. Първият ми мач за “червените” беше на 19 май 1948 г. Два дена преди това Мирски се беше разбрал с ръководството на Завод 12. На 19 май завършихме 1:1 със Славия и се класирахме за квалификационните мачове за републиканско първенство. Така тръгнахме към титлата през 1948 г., а по-късно станах шампион с ЦСКА и през 1951, 52 и 54 г. Интересно е, че през 1948 г. Алдев, който беше офицер, отказа на “червените” и остана в Левски.

- Днес мнозина привърженици на “сините” твърдят, че ЦСКА се ползвал с определени предимства още от самото си създаване…

- Единственото ни предимство беше младостта. В края на втория финал чух играчите на Левски, които се притесняваха, че ние сме по-млади и ще имаме предимство, ако се играе още един мач в близките дни. Но не се стигна до там, защото ги победихме с 3:1.Що се отнася до условията, заплащането и организацията и т.н. – в това отношение Левски стоеше по-добре. Както вече казах, те бяха финансово осигурени по-добре от другите отбори и не случайно привличаха повечето от най-добрите футболисти в страната. Освен играчите, за които вече казах, те взеха през 1949 г. Тодор Такев, Спас Андреев, Димитър Еленков, унгарският треньор Режьо Шомлай и др.

- Как прие отборът на Левски загубата си от новосформирания състав на Септември при ЦДВ?

- Много тежко. Направи ми впечатление, че

левскарите се изнизаха, без да ни поздравят

въпреки че финалните мачове през 1948 г. протекоха при много честна и спортсменска борба. В последните секунди на мача нашият капитан Нако Чакмаков вкара решителен гол. Начинът по който си тръгнаха левскарите след този гол, говори, че загубата беше за тях тежък и неочакван удар, защото уважението към противника и поздравленията към победителя бяха част от задълженията на всеки спортист. Разбрах, че след мача треньорът им Иван Радоев (баба Рада) много им се карал. Те загубиха неочаквано от един млад и неопитен отбор и не понесоха загубата с достойнство.

- Днес левскарите правят опити да си прикачат прозвището “отбор на народа”. Как изглеждаха нещата през 1948 г.?

През 1948 г. Левски не беше отбор на народа

Наистина аз ги приемах като работнически отбор, но много от нашите футболисти като Манолов, Миланов и др. работеха тежка физическа работа, аз бях войник и т.н. – нима ние не бяхме от народа…?
Преди финала през 1948 г. ние бяхме отседнали във Военния клуб. Сутринта в деня на мача няколко души от отбора бяхме излезли на балкона и видяхме как много любители на футбола от трети район, водени от духова музика, отиваха към стадиона и скандираха “Септември” – те не бяха ли от народа?
Майка ми работеше като чистачка в ЦДВ и когато тръгвахме към стадиона, тя лисна вода пред автобуса ни. Нима тя не беше от народа?
След като станахме шампиони голяма част от зрителите влязоха на терена и започна едно спонтанно тържество – това също бяха хора от народа.

- Г-н Геренски, следите ли мачовете на ЦСКА от първенството на България и европейските клубни турнири?

- Честно казано, по-често посещавам сбирките на ветераните на ЦСКА. Струва ми се, че днешните български отбори не играят добър футбол.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:31 
 
Реквием на един мит


Намерението на Меридиан мач да възкресява страници от футболното ни минало заслужава единствено адмирации. При все това би било хубаво и изнесените факти да получават адекватен коментар. Което не е никак трудно. Достатъчно е да е налице малко интелигентност и малко добросъвестност. И в журналистическите пера, и в политиката на вестника.

В броя от 25 септември, вероятно по повод предстоящия шампионатен двубой между Ботев и ЦСКА, попаднах на материала “Генерали карат Ботев Пд да легне на ЦСКА през 1963г.”. В него авторът, Антон Петров, се е опитал да излезе от така характерния за подуенския фолклор модел “теза без факти”, преразказал е нещо и без да осъзнае резултатите на своето творчество е дал възможност на читателя да тестне нивото на рационалните си способности. Да се ориентира в нещо елементарно и напълно еднозначно.


Фактите.
На 25 март 1963г. софийските армейци, които изживяват труден период във връзка със смяната на поколенията, трябва да гостуват на пловдивския Ботев. Точно тогава, според Стоичко Пешев, играч на канарчетата от този период, се случва следното събитие. Броени дни преди двубоя в съблекалнята на Ботев влизат няколко военни, които искат от треньора на отбора Георги Генов – Джогата да даде мача. Георги Генов хитро се поусмихнал, започнал да се пазари не може ли да направят поне равен и накрая заключил: “Тогава, щом не искате, ще ви би бием.” Мачът завършил с победа на домакините 2:1, а единственият свидетел на събитието Стоичко Пешев заключава, че никой от отбора не е пострадал заради тази победа.

Анализът.
Съавсем наскоро Пламен Марков сподели, че за десетина години в ЦСКА е участвал в два-три уредени мача и то на ниво ръководство. В така предаденото от Меридиан мач събитие фигурата на ръководството отсъства напълно. Някакви военни, ако въпросното мероприятие действително се е осъществило, очевидно без акредитации от ръководни кадри на тогавашното МО и по чисто своя инициатива, не контактуват с формените началници на АСК Ботев, а с треньора Георги Генов. Който с голямо удоволствие започва да им се подиграва. Нито е налице респект от пагона, нито впоследствие е имало наказания пред строя. Не е трудно оттук да бъде зададен простият въпрос. След като това очевидно е най-сериозният факт и основание за появата на подуенския мит за “червените заповеди по гарнизона”, къде е тук пловдивският гарнизон, къде е чиноподчинението и къде са последиците от неизпълнената заповед. И след като го няма всичко това, то и въпросната теза не е нищо повече от една голяма, изпълнена изключително с празни приказки лъжа. И нещата естествено не биха могли да стоят по друг начин, най-малкото, защото аналите ги има, резултатите ги има и те могат да бъдат проверени от всекиго. Естествено, с изключение на онези, за които е по-удобно и по-лесно да съществуват в лъжата.

Какво показва прегледътна историческите факти?

Първо, не е без значение да акцентираме върху обстоятелството, че ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, е най-стойностният и значим наш отбор от онази епоха. Че след като той е бил в състояние да побеждава европейски колоси, без съмнение е имал възможностите, а също така и правото, да може да побеждава и отборите от родния шампионат. Та били те и военни. Нормално е резултатите в тези двубои да са обвързвани с формата и класиранията в конкретните първенства. Което се потвърждава и от статистиката. Извън многото случаи, в които губим точки и в Пловдив, и в Сливен, и във Варна, които в крайна сметка се оказват от значение за титлата, е налице и следният красноречив пример.

През 1953г. федерацията решава националният отбор да участва самостоятелно в шампионата с цел обиграване. Самото това решение е твърде подозрително като се има предвид, че и без това по-голямата част от националите са се обигравали, играейки в ЦДНА. По тази причина ние участваме в първенството предимно с резервите, завършваме в крайното класиране на второ място, на една точка след “сините” от Подуяне, а в момента, когато вече нещата са били предрешени, а националите разпуснати, ни е било позволено утешително да бием насила произведения шампион с 5:0. И точно в това първенство, когато сме имали вопиюща нужда от помощ и от задействане на ужсъществувалия механизъм на “заповедта по гарнизона”, губим от военните моряци на Черно море, трети в шампионата, точно три точки. С които щяхме да имаме не девет, а дванайсет поредни титли.

В тази поредица на еднозначни факти, не е излишно да направим и едно сравнение между резултатите на ЦСКА и Левски с военния Ботев през 80-те години. И то също е многозначително.

За този период ЦСКА е стигал 9 пъти до победите, точно толкова срещи е загубил и 2 пъти двубоите са завършвали наравно. Балансът на “сините” е чувствително по-добър. 11 победи, 4 равни и 5 загуби. При положение, че от 81-а до 90-а година ЦСКА има два пъти повече титли от Левски-Спартак, шест на три, въпросът срещу кого военните от Ботев са играли по-мобилизирано и по-надъхано е смешно дори да бъде поставян. Както и тезата за “заповедите по гарнизона”. Естествено, аналогично е положението с останалите военни отбори.

Изводът.
Изводът може да бъде само един. Няма истина в това, което очевидно твърде много се иска на някои. Да поставят под съмнение нашето достойнство и достойнството на много честни и отговорни хора, трудили се за просперитета и на ЦДНА, впоследствие ЦСКА, и на родния футбол. Самата тенденция обаче да се генерират съзнателно лъжи, да се прескачат фактите и историческата истина, е изключително порачна и е в състояние дори само тя да очертае и облика, и делата на мястото, от което произхожда. Нищо добро не очаква всяко едно общество, в което отсъства култ към истината, към справедливата оценка на всеки един труд и на всяка една личност. И това, че във вестник Меридиан мач е налице подобна насоченост, е само по себе си позорно и може да донесе единствено позор на хората, които го притежават и които го списват. А че това не са празни думи може да се види и в цялата онази недобросъвестност и тенденциозност, благодарение на която се появяват подобни материали. И белите конци, стърчащи от него, е лесно да бъдат посочени. А те са многобройни. Това е преходът от “група военни” в разказа на Стоичко Пешев в “Генерали” от заглавието на Антон Попов, това е непознаването на факта, че през пролетта на 1963г. името на софийските армейци е все още ЦДНА, в това, че от 1964-а та чак до 1972-а година Ботев не е военен отбор и това само по себе си е също многозначително. В крайна сметка, това, ако искате, е и в премълчаването на факта, че през есента на 1962г. ЦДНА вече е загубил и в София с 1:2, и че никой не е пострадал, заради което и Джогата има самочувствието да се забавлява с евентуалните самоинициативи на евентуалните военни.

На фона на всичко това, обаче, най-важният извод е друг. Митовете от подуенския фолклор могат да съществуват единствено в средите на невежеството, на непознаването на фактите, на дописването и пренаписването на историята. Могат да съществуват само и единствено за хора с поразклатена ценностна система и отсъстващи морални добродетели. По места, в които порокът и злото са ежедневие. И всеки опит да бъдат защитавани подобни митове с истории като гореописаната е не тяхно утвърждаване, а техен реквием.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:31 
 
За думите и фактите или отново въпроса - репресирани или репресори?


Повод за написването на долните редове е една дребна на пръв поглед случка. Предоставеното от Olimpia (клубовете на dir.bg) становище на Л.Христов от вестник “Меридиан Мач”, в което г-н Христов, без да се двоуми или замисля, заявява, че Славия (Прага) и “Левски1914-??” са репресирани от комунизма тимове.
Когато е шаркал с химикалката върху белия лист хартия, г-н Христов едва ли е знаел, че на 24 август 1954 година на стадион “В.Левски” Динамо (“Левски”) инициира организирането на шумно рекламиран мач със Спартак (Пловдив) “В чест на Десетгодишнината на светлия 9 септември”, който губи с 1:6 в центъра на София.
Но, на първо време да оставим настрана меко казано налудничавата констатацията за репресията над “Левски1914” (инициатор на мач “В чест на Десетгодишнината от светлия 9 септември” - 1954) и не по-малко безумното сравнение между Славия (Прага) и “Левски1914-?”, и да започнем с цитат от вестник “Меридиан Мач”.
В брой 140, 25.05.2003, на стр.6 четем следното откровение на Емануил Николов (екс-шеф на Дисциплинарната комисия към БФС, който от 1949 година е неизменно в управата на “Левски” и БФС):

“А самото ми приятелство с Борис Велчев е изцяло от футбола и покрай футбола. Благодарение на Велчев Левски е успявал да прекърши хегемонията на ЦСКА.”

Началник в “Левски1914”, обрисуван от авторите във вашият вестник, г-н Христов, като “стар комунист и несменяем член на “синята” управа от 1949 година”, обявява на всеослушание, че епизодичните успехи на “Левски1914-?” в борбата за шампионското звание с ЦСКА се дължат не на по-големите футболни достойнства на “сините”, а на висшия партиен функционер Борис Велчев - по онова време втори човек в държавата след Т.Живков.
Не можем да не сме озадачени как и с какво е репресиран отбор, който беше под шапката на МВР и Цола Драгойчева. Предполагам, че на Л.Христов му е известен някакъв странен начин да те репресират, при положение, че почти всички висши държавни ръководители от онзи период са явни и не толкова явни запалянковци на “Левски”. Знакови фигури за БКП като Цола Драгойчева, Борис Велчев, А.Солаков, който е популярен и с факта, че на злополучния мач в Ст.Загора през 1970 г. каца с хеликоптер на терена на стадион “Берое”, Иван Славков (зет на Т.Живков), Атанас Димитров (министър на промишлеността), са една малка част от многобройните поддръжници на динамовци от най-високите етажи на властта, окупиращи ложите на Герена или ст. “В.Левски” от 1944 до 1989.
Допълнителна доза недоумение от необикновеното твърдение на Л.Христов за дисидентския характер на “Левски1914-?”внася у любознателния читател краткия преглед на имената на председателите на “Левски” от 1945 до 1989. Сред тях изпъкват личности като Ангел Бързашки - член на ГК на БКП, представител в НС, член на ГС на БСФС, зам.пред. на бюрото на ЦС на БСФС, награден с орден “Народна свобода 1941/1944” за участието му в съпротивата против “монархо-фашизма” в България, Н.Крушовенски и т.н.
Добре е известно, на онези, които се занимават с история, че за разлика от ЦСКА – отбор на деполитизираната армия, “Левски” винаги се е славел с тесните си връзки с партийната върхушка. Безспорното доказателство е фаворитизирането на Гунди, за сметка на Ив.Колев, П.Жеков и Г.Соколов. Превръщането му в плакат на комунистическата пропагандна машина. Както и думите на Г.Аспарухов пред Г.Тодоров и Ат.Станкушев, публикувани в книгата “Майстори и голмайстори”, София-1985 г., изд.Медицина и физкултура, стр.17:

“- Най-щастливите ви мигове досега?
- Те не са никак малко. … Когато ме приеха за член на БКП – станах по-сериозен, придобих по-голямо чувство за отговорност.”

Да се върнем обаче на написаното от Л.Христов – “Славия Прага и Левски могат да се считат за репресирани от комунистическите режими”. Наистина, репресия е имало, но не “Спрямо”, а “От” страна на “Левски” към други футболисти, клубове и съдии в България. В тази посока бе и признанието на Иван Славков пред камерата на Жорж Кунчев в една телевизия. Батето, бивш председател на дружество “Левски-Спартак”, потвърди изричането на прословутата фраза:

“Искахте Кочев – взех го, искахте Гочев – осигурих го, пожелахте за съдия Богдан Дочев – реших проблема. Какво още да направя за да биете ЦСКА, тъста си на вратата ли да сложа?”

Все в тази връзка, от данни, изнесени отново в “ММ”, става ясно, че националът Живко Господинов от ЖСК-Спартак е навиван да играе на Герена лятото на 1984 от Бор.Лазаров, който му гарантира звание мл.лейтенант от МВР и колосална заплата. Ж.Господинов, по собствените му думи, отказва да стане част от репресивния апарат на БКП. Съществуват достоверни сведения и за тормоза в края на 70-те години, оказван над футболист Стефан Найденов от Берое. Забелязан и харесан от Иван Вуцов, ст.треньор на Левски-Спартак, Найденов повече от 1 месец тренира нелегално и против волята си със “сините”. Берое отказва да му даде разрешение и след завръщането в Ст.Загора Найденов е привикан от отговорните другари и пратен да лежи 20 дни в затвора, като наказание за нежеланието да нахлузи “синята” фланелка.

Няма да подминем и назначаването с държавни пари на треньорското светило Рудолф Витлачил в “Левски” от 1964-1966 и 1969/1970. Спецът идва в България с визитка, в която фигурират трето място в Европа 1960, 2 място на Олимпиадата 1964 и 2 място на СП`1962 в Чили. По думите на Н.Донски:
“Витлачил беше поканен от нас, като компенсация на успехите на ЦСКА в България.”
Разрешителното за чехът е получено, пак осланяйки се на думите на Н.Донски, от зав. Спорта в ЦК на БКП, който със специална депеша е измолил ЧКП да ни бъде изпратен Витлачил.
Излиза, че ЦК на БКП, чрез своят зав.”Спорт”, е назначила с народна пара прочут чуждестранен специалист за треньор в “Левски”, със задачата да уравновеси успехите на ЦСКА и “Левски”, но въпреки това “Левски” е репресиран?!?!

Свидетелства за нашата теза, противоположна на тезата на хора като Л.Христов, че и чисто футболната, освен политическата, власт винаги от 1944 до 10.10.1989 (и след тази дата) е била в ръцете на симпатизанти на “сините”, търсим и намираме в списъка с бивши играчи на “Левски1914”, преминали на съдийското поприще, както и сред председателите на БФФ и БФС:
Богдан Дочев – футболист на Левски 1961-1964, съдия от 1966
Йордан Жежов - футболист на Левски 1956-1957, съдия от 1970
П.Джонев – футболист на Левски 1932-1944, съдия от 1955
Никола Дундаров – футболист на Левски 1940-1942, съдия от 1955
Атанас Динев - футболист на Левски 1941-1952, съдия от 1955
Никола Николов - футболист на Левски 1929-1938, съдия от 1942
Л.Стамболиев – футболист на Левски 1936-1944, съдия от 1954
Челно място в листа с председателите на футболната ни асоциация заема зловещата фигура на “синия кардинал” Недялко Донски. Ямболията играе активна роля при обратното привличане на Гунди на Герена от Ботев ПД, където, според думите на Величка Аспарухова пред “ММ”, Гунди е искал да продължи да практикува професията футболист. Широкоизвестни са и заплахите, които злият гении на Българския футбол Донски, в качеството си на служебно лице с висок ранг, отправя към Н.Цанев, че “ще види национала през крив макарон, ако не се върне в Левски”.
В тази графа, графата на репресиите на “Левски” СПРЯМО други отбори, съдии и футболисти, попада и подареното през 1953 година първенство. Тогава с административно решение се вадят най-добрите играчи от клубните им отбори и се изпращат в изкуствено създаден Сборен отбор. При което удара е точно прицелен в ЦДНА, Локомотив и Славия със съответно 10, 4 и 4 отмъкнати играчи. Второ решение на бюрото на ВКФС от 01.06.1953 година изхвърля от състава на “А” РФГ дръпналият в таблицата Сборен отбор. В новото класиране, неясно защо, Динамо от трети с 13 т., на 1 т. след Спартак (Пд) и 9 зад Сб.отбор, излиза първи с точка пред пловдивчани и финишира като шампион.

Задължени сме да не пропускаме и два ключови момента - забуленото с плътната завеса на мълчанието анексиране на ФК “Княз Кирил” – 1944 и ликвидирането на Спартак (София) – 1969.
Само три седмици след 9 септември 1944 година “Левски”, в повратен за летоброенето си миг, претопява отборът на пощите “Княз Кирил”. Цола Драгойчева – министър на пощите и член на ЦК, смазва клубът “Княз Кирил”. Със специално решение по сталински модел, без протокол и без никакво базирано на действащите нормативни документи основание, тя го присъединява към дотогава съществувалият “Левски” на мандраджийте и съдържателя на кино Балкан Гого Балкански. Пръква се първата рожба на едва прохождащият комунистически режим - ПСК “Левски” (обединен). В следствие на което са придърпани играчите на “Княз Кирил” Апостол Соколов, Арсен Димитров, С.Методиев, П.Москов, Панайот Розов (национал, който много скоро отказва да играе за новото формирование), Илия Дончев (напуска София отвратен от цоладрагойчевистите и заминава за Б.Слатина), Иван Радоев – бивш треньор на националния отбор и други футболисти, между които вероятно и Милети Костов. За 6 години (1945-1950) “Левски” взима по 4 титли и купи, при общо 3 за 18 години преди идването на комунизма.
1969 година, по идея и под прякото ръководство на болния левскар А.Солаков, който е и началник на държавна сигурност, се предприема реформа във футбола ни. Тайната цел е превръщането на “Левски” в суперотбор и лице на комунистическата система. Към “Левски” е присъединен Спартак (София). На практика този отбор е заличен от регистрите. Отнета му е историята, базата, футболистите и ДЮШ, в полза на министерските галеници от “Левски1914”. В архива на сайта може да се открие статия, в която са описани всички национали (Д.Жечев, В.Митков, М.Гайдарски, Ив.Стоянов, Г.Цветков, П.Панов, Й.Харалампиев – стажува в Габрово, М.Гьонин – пролет 1969 и т.н.) акостирали в Левски-Спартак от Спартак (София).
До ден днешен стадион “Раковски” в кв.Иван Вазов – собственост на Спартак и образувалите го през 1945 година клубове на “Раковски” и “ФК-13”, не е върнат на законния му притежател, а се използва от отборчето на кв.Подуяне с интересното име “Левски-?1914?”.

Интересуващите се ще прочетат в “Стари статии” на сайта и материал на Gawаin за прилапаните от “октопода Герена” състезатели до 1970г. Затова и сега няма да се спираме подробно на тази необхватна тема. Един пример е достатъчен да се проумее, че клуб, осъществяващ трансферни удари, не може да е репресиран. Примера е с Тр.Петков от Марек - голмайстор с 21 точни попадения на “А” РФГ за сезон 1965/1966, втори в голмайсторската листа с 21 гола 1964/1965, втори с 22 гола 1963/1964, който е привлечен в “Левски 1914?” лятото на 1966 година.

В контекста на всичко изнесено дотук, ще си позволим да изложим заключителните си размишления по темата за така направеното неудачно сравнение на “Левски1914-?” със Славия (Прага) и развятото от Л.Христов дисидентско знаме. Съжденията ни логично тръгват по пътя на съпоставката.

“Левски1914” до 1944 година е трети по сила в своята страна след Славия (София) и Владислав.
Славия (Прага) е най-добрият тим в своята родина до 1944 година.

“Левски 1914-?” 1924 - 1944 е шампион по един път на всеки 6 години (18 първенства - 3 титли).
Славия (Прага) 1912 – 1944 е шампион средно по един път на всеки 1,76 години (30 първенства - 17 титли) срещу 13 титли на Спарта. Носител е на 13 купи срещу 12 на “вечния враг”.

1945 – 1989 “сините” триумфират средно по 1 път на всеки 3,2 години (45 първенства – 14 титли) и прибавят 16 рекордни купи на Съветската армия, 3 купи на България, купа по случай рождения ден на Сталин и т.н. От вечно трети се изкачват до позицията на вечно втори.
1945 - 1989 Славия (Прага) не е шампион. Три пъти е финалист за купата – 1960, 1963, 1974. Три пъти изпада от първа лига – 1951, 1961 и 1963. От лидер се превръща в обикновен средностатистически чешки отбор.

Футболният “Левски1914-?” е най-гласовития сред всички репресирани(?????) в света.
Славия (Прага) не се смята за ощетен и не отваря дума за “дисидентство”.

Славия (Прага) е верен на традициите отбор и продължава да носи като своя емблема червената петолъчка.
“Левски1914” са единствените репресирани в света, които по време на дисидентстването си придобиват:
- повече успехи от всеки друг период на съществуването си
- два чисто нови стадиона
- по 1 титла на всеки три години, при 1 титла на всеки 6 години преди 1945.
- възможността на териториален принцип да бъдат привличани най-качествените млади надежди от придадените им най-футболни (заедно с тези на Септември) райони в София.
- анексират три други отбора и заграбват най-добрите им играчи

След цялата поредица от аргументи, оборващи категорично изказаното от Л.Христов предположение за евентуалното еднакво минало на “Левски1914-?” и Славия (Прага), е редно Л.Христов сериозно да се замисли, когато друг път се опитва да драска мнения, противоречащи на историческата действителност и здравия разум. При нови негови или на други журналисти волни интерпретации, ние ще се постараем да осведомим хилядите фенове на ЦСКА, напълно безплатно и без да търсим материална или друга изгода, за фактите, такива, каквито са.
Г-н Христов, журналистическата етика задължава всеки ред да се подкрепя с достатъчно убедителни доводи. Демонстрирайки пълното си невежество вие ни предлагате ново доказателство за некомпетентността на “сините” журналисти. Но ако твърдението ви, г-н Христов, не се дължи на неинформираност, а на нещо друго, то тогава сме свидетели на бягството ви от реалността в света на илюзиите и измислиците. Процес на криене от неприятните факти, известен и на науката с различни медицински наименования.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:33 
 
Указът. Част Първа.

Преди близо година в Меридиан мач се появи една статия от директора на изданието Жаклин Михайлов, която вдигна толкова високо летвата на безочието и демагогията, че дори и ние, добре познаващите лефскарската природа, продължаваме да я четем с изумление. Продължаваме да се питаме: Как е възможно да има хора като Жаклин? Персони, способни с такава позорна лекота да оневиняват виновните и да охулват невинните, да пренаписват историята, без да чувстват абсолютно никаква потребност да аргументират с нещо като исторически факти своите видения.
Във въпросния пасквил, озаглавен “За милото отношение на партията към Лефски”, опитващият се да избяга от истината автор, от висотата на собствената си неграмотност, непознаване историята и характера на футболната игра у нас, е посочил три събития, които според него защитават демагогската му теза. Обединенията, реализирани през 69-а година с цел повдигане нивото на родния спорт, но издигнали единствено нивото на футболния Лефски – Спартак, партийните наказания през 1985г., последвали един финал за купата, след който и ние се оказахме потърпевши и то, за разлика от милиционерите, без абсолютно никаква вина. Третото или по-скоро първото “доказателство” обаче, е най-интересно, най-абсурдно и най-шизофренично. И точно то ще бъде предмет на настоящия анализ.

Самото негово въведение, от опиващия се от възможността да твори демагогия и пропаганда от гьобелсовски тип автор, е шедьовър на най-силния творчески импулс в “синята” идеология – генерирането на лъжата и има следния вид: “Ако вярваме на “червените” летописци, не ЦСКА, пардон ЦДНА, е създаден с указ на ЦК на БКП, а ФК Левски”.

Ако ние, в нашите спорове с подуенци, имахме срещу себе си нормални хора, то тезата, че “Септември” при ЦДВ е създаден с партиен указ, щеше да отиде на мига в небитието и дори въобще нямаше да бъде издигната, след като няма кой да ни представи въпросния партиен документ. Но понеже това не е така, понеже срещу нас стоят хора болни от т.нар. лефскарщина, хора нагли, гласовити и овладели почти на 100% медийното пространство и ние се принуждаваме да потъпкваме принципите на римското право и да доказваме своята невинност, отговаряйки на празни приказки.

През лятото на 1949г. и по точно на 27 август, имаме документиран случай, в който комунистическата партия се намесва в спорта. Това е т.нар. “Решение на ЦК на БКП за състоянието на физическата култура и спорта и задачите на партията в тази област”. Това решение е широко оповестено в пресата и веднага след неговото публикуване деятели и ръководители се юрват да го изпълняват. В него, от една страна, са отчетени успехите към момента, а именно, че от физкултурното движение са прогонени фашистките и вражеските елементи, а от друга, са посочени някои слабости, като например това, че организациите, занимаващи се с физкултура, не са съумели да създадат постоянни физкултурни занимания на работниците, служащите, учащата и селската младеж. На базата на това се взима решение да се изградят самодейни физкултурни организации по линията на профсъюзите и ведомствата. Следват конкретни задачи към физкултурния съюз, ЦС на ОРПС и т.н. и благодарение на всичко това в родния спорт се появяват шест ДСО-та, а ПСК Лефски става ДСО Динамо. Естествено, без оттам някой да се сети, че е възможно да си помисли да се противопостави на подобно решение.

На фона на този документиран случай на намеса на ЦК на БКП в спортния живот, това, този орган да инициира събитие, с което да учредява някакъв футболен отбор, е толкова абсурдно само по себе си, че е в състояние да бъде доказателство единствено за следното. За това, че лефскарите, техният начин на мислене и тяхната идеология, стоят много по-надолу в еволюционното развитие на човечеството, дори и от мястото, на което се е намирала комунистическата партия в онзи период на безконтрална диктатура и на отсъствие на елементарни свободи. Нещо, което ние, съществувайки толкова дълго редом до милиционерското чадо Лефски – Спартак, впоследствие ПФК Лефски 1914, чудесно знаем, че няма как да не бъде така.

Без ние, нормални хора, да виждаме един, дори само един единствен, достоен мотив, през далечната 1948г. партията да си науми, че трябва да си създава отбор, бихме попитали следното: Какво щеше да се случи, ако бяхме действително създадени с партиен указ? Ако БКП, с едно подобно решение, беше демонстрирала категорично, че стои зад нас и че ние сме избраниците и витрината? Щеше ли в този случай, след спечелената титла от 1948г. , която никой от участниците в събитието още не се е сетил да оспори, да пропуснем първите места от 49-а и 50-а година, щяхме ли да губим два финала за Купата на съветската армия в драми, след два допълнителни двубоя? Естествено, че не. Те, всички те и най-вече винаги следващият конюктурите на епохите ПСК Лефски, впоследствие Динамо, щяха да ни козируват и да ни съдействат, по начина, по който през 1949г. са се отказали без възражения от онова, което най-малко заслужават – името. Нямаше през 1953г. да губим, за сметка на ДСО Динамо, една титла, играейки в шампионата с втория си отбор. Нямаше.

Всичко това обаче го е имало. Нашите неуспехи, най-неочаквано доказващи нашата невинност. Нашето величие. Защото ние не само сме постигнали много в онази епоха, повече от останалите, постигнали сме го в обкръжението на ангелсолаковци, борисвелчевци, недялкодонковци и жаклиновци. И това също, може би повече от всичко останало, е достойно за уважение.




Явлението “син” фолклор – ІІ част


Стълб №2.
Указ на ЦК на БКП за създаването на ЦСКА.

За да бъде доказано, че “Левски” е репресиран, трябва да бъде създаден отбор-враг, който да се противопостави на “репресираните” и посочи с пръст като галеник на БКП. За такъв подуянската пропаганда избира ЦСКА.

Причината за набеждаването на ЦСКА?
Възстановяването на армейския отбор на България през 1948 (след няколкогодишна пауза между офицерски АС-23 и неговия наследник ЦСКА) поставя знак “Стоп” пред мераците на подуянци за хегемония. “Сини” аспирации, придобили реални очертания след октомври 1944 г. – превръщането им в държавен тим.
Друга причина са титлите, успехите в Европа, спечеленото от “армейците” уважение на футболния свят, което подуянци още не могат да приемат и простят.

За зла подуянска участ, собствените им пропагандатори и съчинители на митове не успяват да се ориентират в науката История. Че всичко е съшито с бели конци, проличава още с разглеждането на понятията - “Указ” и “ЦК на БКП”. Две несъвместими думи, които взаимно се изключват и не могат да стоят една до друга, подредени в изречение.
“Указ”-и до 1989 г. се издават от Президиума на Народното събрание и от Държавния съвет на НР България (беше споделено първо от Omni тук). С такъв указ на Народното събрание е наградено дружество “Левски” през 1964 година с орден “Червено знаме”.
Секретариата на ЦК на БКП издава решения. Не укази.”Указ на БКП” е НЕВЪЗМОЖНО да съществува. Решенията в областта на спорта са отразявани с огромна помпозност и показност във вестниците. При наличието на решение за създаване на ЦСКА, това решение отдавна да е изровено и размахано. Ние не сме го виждали, досега не се е появил и подуянец, който да го е виждал.
Има ли изобщо подобно решение на ЦК на БКП, или както манипулаторите, които измислиха това понятие (Б.Касабов-комисията по медии в Подуяне, Т.Русев, Ж.Михайлов, 7 дни спорт), го наричат - “Указ”? Категорично не. ЦСКА е напълно доброволно създадена организация, с обединение на два отбора – Септември и Чавдар. И трябва да се разбере, че отбор на Българската Армия не означава отбор на БКП. Далеч по-голяма доза истинност би имало едно твърдение, което обозначава “Левски” на Ц.Драгойчева, Б.Велчев, А.Солаков като отбор на БКП.

Митове под стълб №2:
-----------------------------

1. Титлата от 1948.

От най-често срещаните хули на подуянци е, че видите ли, ЦСКА влиза в “А” група не по нормалния път от “В” до “А”. Според “синята” пропаганда, ЦСКА е спуснат с парашут и “Указ на БКП”, за да стане първенец още на първата година.

Как в действителност стоят нещата. В България до сезон 1948/1949 (с изключение на три години между 1937 и 1940) няма структурирано и разделено в дивизии и групи (по подобие на сегашното) национално първенство. Не съществуват “А”, “Б” и “В” национални групи. В различните години има различен на брой спортни зони (области), съставени на географски принцип. В тях се играе по системата есен-пролет (обикновено от октомври предишната година до май-юни на годината, в която се излъчва шампион на България). Победителите (от 6 до 49 отбора в различните години) се срещат в мачове на пряка елиминация до определяне на шампиона в един или два финални мача – най-често от май/юли до септември/октомври.
1948 година Септември е сред първите три в І-ва Софийска група. Чавдар е начело в класирането на втора. При обединението им в Септември при ЦДВ (ЦСКА), този тим продължава в първенството на София с квотата на Септември, така както през 1944 година ПСК”Левски” се състезава с квотата на довоенния и прекратил съществуването си октомври 1944 С.К.”Левски”. Септември при ЦДВ печели право за участие в подборните серии за излъчване на национален първенец, преминава 1/8, 1/4 и 1/2 финалите и на финала побеждава “Левски”.
Същото се получава и с други клубове – Спартак Вн, Локомотив Сф, Черно Море, Ботев, Локомотив Пловдив и т.н. По онова време преобразуванията са често срещани. Толкова често, че рядко един отбор се запазва с непроменено име повече от няколко месеца. Да приемем ли, че и те, включително ПСК “Левски” след 1944, са “незаконно влезли в А групата, без да са играли във В и Б” (при несъществуващи А, Б и В групи), както се изразяват лаиците от Подуяне?

2. Не е нормално да си девет пъти поред шампион. Военните отбори са оказвали помощ.

Абсурден подуянски мит. Съвсем нормално е, когато си най-добър, да ставаш шампион.

Дотук не се е намерил подуянски футболист от 50-те години, който да твърди, че ЦДНА е бил по-слаб от Динамо. Напротив, всички признават превъзходството на чудесно балансирания и окомплектован армейски тим. Единствено болни фантазьори като Ж.Михайлов и Т.Русев, изказват предположения, че когато си най-добър, нямаш право да ставаш шампион, защото “не е нормално и никъде го няма”. А дали никъде го няма? Розенборг е 10 пъти поред шампион на Норвегия. Селтик и Рейнджърс – по 9. Динамо Киев – 9. Андерлехт, от 1948 (първи трофей) до 2004, е в почти същото положение като ЦСКА по отношение на завоюваните титли.
Ненормалното е не да си бил 9 пъти поред шампион, защото това е слава и гордост, а да изказваш публично подобни недомислици.

На пункта “помощ от военните отбори” се спряхме подробно в няколко предишни теми. Нищо общо с действителността. Военните отбори не са подпомагали ЦСКА, по начина описван от подуянските агитатори. Срещу Тракия през 80-те години ЦСКА (и Средец) има много по-малко победи от Левски-Спартак и Витоша.
Ще допълним нашите стари теми с годината 1951. ЦСКА прави едно равенство и две загуби (от Спартак София) в 22 мача. Равенството е с ДНА (Пд) – 0:0. Разликата между ЦСКА и Спартак София (втори) е една точка. Ако Спартак Сф е бил победил аутсайдерите Торпедо Русе на свой терен (Торпедо печели рекордно малко точки и инкасира рекордно много голове в цялата история на “А” РФГ), ремито на ЦСКА с ДНА би се оказало фатално. Защо, ЦСКА не е “взел” двубоя с ДНА? Защо, след като е прегазил всички противници, единствено ДНА се оказва костелив орех за него? Защото е играл честно.
Няма да се връщаме на първенството от 1953 година, когато при една точка разлика от Динамо, ЦСКА губи от ВМС (Вн) с 0:1 и завършва наравно 0:0 втората среща, а с ВВС от София си разменя по една победа. Подобни събития наблюдаваме и при по-сетнешните първенства.

Че вероятно е имало нерегламентирани действия през всичките години, имало е. Както ги има навсякъде в Европа и в България. Да припомним, че отборите на Спартак-Пл, Спартак-Вн, бяха към Районните управления на МВР, а Локомотив Сф и Локомотив –Пд редовно правеха “интересни и оспорвани” двубои с “Левски-Спартак”. Но всичко, случвало се до 1989 година, бледнее пред ставащото в годините след 10-ти ноември и особено след навлизането на една руска групировка във футбола. За което свидетелства и Дончо Донев (играл в ЦСКА преди промяната), който в прав текст заяви (цитат по памет): “Случилото се в последните сезони, го е нямало никога”

3. Петолъчката.

За най-сигурен признак, че ЦСКА не е скъсал с комунизма, подуянци сочат петолъчката. И любопитстват – какво символизира петолъчката.

Символиката на петолъчката я разгледахме старателно в отделна тема, която се намира в архива. Няма да повтаряме изнесеното там. Освен на комунизъм, петолъчката е символ на редица други неща, описани в Encyclopaedia of Traditional Symbols, 1978, Thames & Hudson, London.
Има и друга страна на въпроса. Традицията. Отбор без традиция е като дърво без корени. ЦСКА 50 години е играл с петолъчка на фланелките, няма как да се откаже от нея заради прищевките на шепа лумпени. Славия Прага също носи петолъчна червена звезда, пък това не и пречи. Не вярваме на някой в Чехия да му е хрумвало да назове Славия “комунистически” отбор.
А какво ли ще си помислят пивоварите от “Хайнекен” (виж емблемата им), ако научат, че подуянци свързват червената петолъчка само с комунизъм? Със сигурност седмици наред ще се превиват от смях.
Интересно е още, че подуянци се хвалят като отбор, който никога не е сменял герба си и никога не е поставял червена петолъчка в своята емблема, за разлика от другите български клубове след 1944. Което още веднъж идва да покаже, че те не познават собствената си история. В тази връзка, не е лошо “сините” да се вгледат по-отблизо в емблемата на “Динамо” София от 1949 до 1957. На върха, над буквата “Д”, красиво свети изящна червена петолъчка.

Като контравъпрос бихме поставили на вниманието на подуянци следното:
Какъв отбор е този, който има за собственик международен престъпник (М.Чорни), перач на пари на съветската комунистическа партия, председател на УС (Г.Марков) е един от най-активните доносници на ДС, адвокат (Т.Батков) е бивш комсомолски секретар в Димитровски РК, а изп.директор по финансовите въпроси (Баждеков) - бивш функционер в Ленински РК на БКП?

4. ”Доброволна” смяна на името.

ЦСКА е упрекван и по линия на промяна на имената. Какво означавало Септемврийско Знаме? Защо сме си сменяли името.
Истината е проста. Промяна на имената съпътства развитието на абсолютно всички родни клубове.

Положението в ЦСКА е следното:
След възстановяването на военния отбор на АС-23 през 1948, под името на Септември при ЦДВ, още същата година отпада “Септември”. Защо – не е известно. Предполагаме, за улеснение.
ЦДНВ става ОНВ 1950 година, когато динамовци на Ц.Драгойчева правят неуспешен опит да изхвърлят ЦДНВ от новата “А” група. Следващото прекръстване съвсем не е доброволно. 1953 ЦДНА е превърнат в ОСГ – отбор на софийския гарнизон, заради решение на федерацията, поднасящо титлата на тепсия пред Динамо. На кого е било потребно, освен прехвърлянето на “червените” играчи в Сб.Отбор, да се закача и името на ЦДНА, остава загадка.
Обединението с “Червено знаме” София (зонални групи) става причина за добавката “Червено знаме” към ЦСКА през 1964 година.
1969 година А.Солаков прокарва решение в Секретариата на ЦК на БКП, с което цели превръщането на “Левски” в суперотбор. Подуянци заграбват “Спартак”. ЦСКА “Червено знаме” е не по своя воля обединен с 9-ия в Северната “Б” група Септември София. На общото събрание е гласуван компромисен вариант, който включва елементи от наименованията на трите отбора (ЦСКА, Червено знаме и Септември) – ЦСКА “Септемврийско знаме”.
Следващото преименуване, отново не по желание на ЦСКА, е през 1985. Тимът е прекръстен на “Средец”, след изстъпленията на разбесувалите се подуянски футболисти на финала за купата. Цяло лято “червените” играчи скитат немили-недраги по Софийските села, недопускани до стадион “Н.Армия”. България и Европа са в шок от отнемането на едно от най-славните имена във футболната история на континенталните надпревари.

5. Влизането в “А” група за сметка на ДНА-Пловдив.

По тази точка ще се съгласим, че не е било правилно. Няма как да казваме на черното бяло. Не сме лескари и познаваме добре историята. Не можем да заявим, че такова събитие не се е случвало. След неуспех на ЦДНВ в кв.турнир се прави реорганизация на военните отбори, в резултат на която на мястото на ДНА в А група е включен ЦДНВ.

Но искаме да запитаме. Къде е трябвало да играе “Динамо” след доказано, дори с изявления още в онази епоха, нареден мач с Академик 1:1 в последен ден от квалификационен турнир за попълване на “А” група-1949 година? В “Б” група, нали? При положение, че Динамо откровено “ляга” на Академик и се опитва да изхвърли ЦДНВ от елита, но федерацията не ги отстранява от участие в бъдещата “А” републиканска група, защо “армейците” да се съобразяват с футболната централа, която не прави необходимото да ги защити от своеволията на “сините”?

Когато се разглежда този мит, не трябва ли да се позачудим, как въобще “Левски” от 1923 година се добира до участие в първенството на София. С фалшификация и оказване на натиск на федерацията. Изваден с едно решение, “Левски” е върнат с друго. Какво би станало с този отбор, ако 1923 година футболните администратори са имали малко повече твърдост? Упражнението се повтаря 1935. Пак вадят “Левски” за допуснати множество служебни загуби и отказ от игра, но впоследствие левскарите са върнати в софийската дивизия. Да не напомняме за финала за купата от 1996 година и умопомрачението, налегнало Лафчис и 10 000 “сини” лумпена на стадион “Васил Левски”. А паническото несанкционирано от БФС бягство, единствено по рода си в света, от дерби-мач с ЦСКА за купата на лигата?

6. Не е нормално 10 футболисти от един клуб да обличат националната фланелка в един мач.

Забележката за многото играчи в представителната единайсеторка на България е повече от смехотворна. Използването й като доказателство за “Отбор на БКП” е комично.

Нямаше да е нормално един клуб да има 10 футболисти в нац.отбора, ако този клуб не е най-силен в страната. При това положение бихме се съгласили, че не е редно. Но когато от 1951 до 1962 ЦДНА е 11 пъти шампион, 4 пъти носител на КСА и записва невероятни за нивото клубните ни тимове международни успехи, десет национали състезатели са повече от нормални.
Другото обвинение е за мач с ФРГ от 1980 година, когато 9 “червени” са в първия отбор. България влезе в двубоя с ФРГ - 1980 след вътрешни титли на ЦСКА и елиминиране от армейците на няколко класни европейски отбора. В същото време “Левски-Спартак” отпадна от АЗ67. Какво е странното, че 9-ма (и един като резерва) от българският лидер, взривил футболна Европа с отстраняване на актуален носител на КЕШ (Нотингам), попадат сред избраниците на националния треньор. Кой да вземат? Играчи на “Левски-Спартак”?
Да си представим, съвсем хипотетично да предположим, че “Левски 1914” стане шампион тази година, уверено води през декември на 2004 в следващото първенство и в турнира на ШЛ победи в два мача носител на трофея. Ние с две ръце бихме гласували България да излезе с 9-10 “сини” състезатели в някоя квалификация.
Напълно редно е ако си най-добър, да излъчваш най-много играчи за “А” отбора.

Съществуват обаче и далеч не толкова познати и не така широко коментирани факти. В първи официален мач на международното поле губим от Австрия с 0:6 – 1924 година. 9 от играчите са от “Левски”, независимо че не той, а Владислав, е най-добър български отбор по онова време. Следващата среща е на Олимпийските игри в Париж с Ейре. Нова загуба с 0:1 и отново 9 лескари в състава. Трети мач с Турция 1:2 – 8 от 11 са от “Левски”. На какво отгоре?
Друг не дотам известен факт е, че в две от трите най-срамни загуби на България – Испания 0:13 (1933), Румъния 0:7 (1933) и Унгария 0:9 (1947), “сините” преобладават в отбора. 1933 година те са петима и в двата мача, срещу 3-ма слависти, 2-ма от АС 23 и един от ФК 13. 1947 година лескарите и локомотивците са по четирима, но влизат и още двама от Локомотив.
До 1944 масово пренебрегвани са варненци, които имат 3 силни клуба, шампиони на България.

И ако е нормално, когато си най-можещ и най-добър, да имаш най-много представители в националния отбор, то абсолютно на противоположния полюс е да нямаш такива, ако си сред челниците.
За пример сме избрали квалификациите за СП от 1977 година с Ейре - 2:1 в София и 0:0 в Дъблин. В софийската среща от Левски-Спартак - 5, Локо-Сф-3, Славия- 4, ЦСКА – 1. В Дъблин “Левски-Спартак” и Славия са с по 4, ЦСКА и Локо Сф – по 2.
И ако това не е съвсем нередно, то какво да кажем за 22.02.1978. В Глазгоу срещу Шотландия не излиза нито един “армеец”. Повтаря се цялата 1978-ма. И с Румъния на 03.05-БП, и с Дания на 11.10-ЕП-кв. ЦСКА не е представен в нац.отбор, а от Левски-Спартак присъстват редовно по 5-6 човека. При поглед към таблицата за класирането от 1978-а, е видно, че Локомотив е шампион, ЦСКА втори, “Левски-Спартак” – 3-ти, Марек-ЦСКА 1:0 финал за купата.
Нормално ли е ЦСКА да е представен с нула играчи в този период? Не.
Не е нормално още на 06.06.1979 на стадион “В.Левски” Англия да ни размаже с 0:3 в ЕП-кв., като от “Левски-Спартак” взимат участие 7-на, а от ЦСКА един и то вратар - Й.Филипов.

Заключителни изречения по Стълб №2.

По този стълб митовете и лъжите са най-много. Не се и надяваме, че сме изчерпали всичко. Бихме припомнили обаче на “сините” пропагандатори, че ЦСКА не би имал 11-то място в първенството на България 1964, ако беше отбор на БКП. “Левски” никога не е слизал по-долу от 6-тото.
Когато ЦСКА е играл силно, когато е имал добри футболисти и подходящ треньор, ЦСКА заслужено е печелил титли. Подплатявал е успехите си с превъзходни изяви на международната сцена. Обратно, при несполучлив подбор на изпълнителите – ЦСКА е изпадал в кризи. Като тези от 1949-1950, 1962-1965, 1976-1979, 1983-1986.

Предполагаме, че подуянци трудно ще бъдат убедени да спрат с измислиците, но материалите са адресирани към феновете на ЦСКА. Да знаят, какво представляват т.нар. подуянски “факти”. И да защитават името на ЦСКА от несправедливите обвинения.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:34 
 
Времето изпепели мита, че сините са “отборът на народа”


Напоследък младите хора в България се самоопределят като армейци

“Дълго време ръководството на “Левски” стоеше зад удобния мит, че тимът от “Герена” е “отборът на народа”. Популистката теза висеше толкова странно и неадекватно в публичното пространство, сякаш привържениците на другите отбори, и най-вече на ЦСКА, нямаха по презумция моралното право да принадлежат съм същия този български народ. Дълги години от “Герана” едни и същи, познати до болка елементарни призив – ние сме България, а България е “Левски”! Всички други са измет! Дори се разправяха басни кака в ерата “Тодор Живков” ЦСКА бил фаворизираният отбор, докато “Левски”, винаги е бил борчески и свободолюбив тим”, гинел под ботуша на комунистите!! Сякаш “сините” си нямаха Борис Велчев, Ангел Солаков и Димитър Стоянов, както и друго могъщо лоби на най-високо ниво! Наивниците и лековерните трябваше да бъдат прилъгани, защото криворазбраната “синя” дипломация нямаше много алтернативи за черпене на дивиденти и разширяване на базата с привърженици.
Мнозина не могат например да се примирят още, че напук на всички прогнози феновете на ЦСКА стават все по-многобройни, а тези на “Левски” се топят. “На “Герена” прибраха духовата музика и заради друго – просто звукът на фанфарите ставаше все по-смешен, след като през последните години името на клуба бе замесено с хора, преследвани и нарочени като международни аферисти. Ние не сме специалисти и не знаем дали Чорни е чист като момина сълза, но не е тайна, че срещу него текат разследвания на няколко фронта. Оттам иде и първият извод, че какъв щ да е този “отбор на народа”, след като се дирижира от лица с твърде съмнителна репутация.
Иначе ако става реч за сравнение в отношението на някои медии към двата гранда, то “Левски” наистина бе и в някаква степен остана “отборът на народа”. Дори в онези далечни тоталитарни години БНТ например надълго и нашироко показваше всеки мимолетен триумф на “сините” и не спазваше никакви програмни схеми, когато трябваше да се покаже поредното закриване на шампионата. Тогава левскарите бяха във вечния фокус на изнасиленото всеобщо внимание, докато имаше сезони, когато картината за ЦСКА, бидейки отборът шампион, така и не достигаше до зритилети у нас. След един мач например вместо обичайното директно предаване на церемонията по връчване на титлата, комунистическата БНТ, по заповед от БКП, отряза камерите и пусна някакво детско филмче.
Най-яростна кампания по налагане мита за всенародната обич възникна покрай смяната на режима. Тогава някой си даде ясна сметка, че може да яхне народното недоволство с пасове към футболния терен. Младите пък трябваше да бъдат подманени с йезуитските измислици, че “Левски” е отборът на страдалите.
Особен активен беше Лафчис, който като типичен византиец не се умори да повтаря кака народът коренопреклонно върви след “Левски”, защото “Левски” бил идея и т.н. Лафчис бръщолевеше така, за да удържи властта си в дебелашкото заиграване с тръпката на феновете, че едва ли не трябва да го следват като неотменимия фюрер.
В “Левски” не могат да се примирят и с историческия летопис. Защото ЦСКА по традиция даваше, дава и ще продължи да дава най-добрите български футболисти в чужбина. Нещо повече – сред мениджърите с право битува правилото, че който иска да продаде играч зад граница, трябва да мине през Университета на Борисовата градина.
В кампанията за това кой от двата тима трябва да претендира за народната любов бяха замесени дори имената на Гунди и Стоичков. А, кажете – кой е по-великият футболист? Ако трябва да бъдем честни, то и двамата са големи, затова и несравними. Глашатаите от “Герена” обаче не се посвениха да използват името на Аспарухов като разменна монета при уреждане на въпроса кой е над всички. И към кой клуб принадлежи.
Най-интересното е, че през последните няколко сезона ЦСКА печели електорат точно сред младите, тези които дълго и безуспешно бяха ухажвани за “синята” футболна идея.
Младите разбраха лъжата и се самоопределиха. Те избраха “червената” футболна барикада и не позволиха да станат жертви на мръсната пропаганда по въпроса за народния отбор. Защото всеки има право да избере своя отбор. Пък и хората знаят в себе си и сърцата си кой е техният отбор на народа. Другото са евтини спекулации, които сеят непримиримото семе на враждата между ЦСКА и “Левски”.
От такава война просто няма нужда. Ако на “Геран” се свестят и покажат най-сетне европейско мислене, добре. Ако обаче родължаат да въртят изтърканата плоча за “отбора на народа” и да раздухват сапунените мехури, то нямат никакви шансове да спечелят и зрънце от тази народна любов.”


Диагноза


Цял ден се колебая дали да не се занимавам с глупости или все пак да обърна внимание на едно интервю, с което ни е зарадвал “7 дни спорт”. Умопомрачителното интервю на окръжния прокурор в Кюстендил Ангел Байрaктарски. Накрая все пак се реших. Защото лекотата, с която могат да бъдат формулирани пред по-широка аудитория някои тези от подуенския фолклор е опасна за общественото здраве. Тя е предпоставка за възпитаване на безотговорност и олигофрения.

Пада, сериозно пада нивото на газетата на батушката, г-да “червени” фенове. Покрай заглавия от типа “Локо (Пд) гази 3:0, дърпа”, в които се разкрива цялата неподражаема прелест на българския език и покрай подобни интервюта на редови лефскари, в които те успяват да излеят душата си, а нас да оставят в недоумение.

Това ли са хората, които следва да бъдат блюстители на реда и законността в страната и не е ли крайно време родолюбивата част от народните избраници да приеме един закон, с който да запрети на луди лефскари да бъдат назначавани на отговорни държавни служби? Защото народът още помни делото на Бъки Валяка, на м-р 10% и на най-младия син на Партията. Все отявлени лефскари, които, подобно на прокурор Байрактарски, също обичаха определени неща.

И понеже интервюираният е окръжен прокурор и понеже подобна длъжност не бива да бъде поверявана на всекиго, да видим какви качества притежава прокурор Байрактарски и да се запитаме докъде сме я докарали.

ЛОГИЧНОСТ. При всяко положение един прокурор задължително трябва да притежава строен мисловен процес, подчинен на логиката. Да видим дали това е достъпно на блюстителя на закона от Кюстендил?

Пети въпрос: “Кой е най-великият мач на Левски?”. Отговор: “Имам бегъл спомен от 7:2 срещу ЦСКА през 1968 г. Може би това е най-великият мач на Левски…7:1 също е нещо много голямо.”
Седми въпрос: “Споделяте ли мнението, че най-големите европейски успехи на Левски са победите над ЦСКА?” Отговор: “Това е много дълга тема. Левски има редица международни успехи.”
Къде е тук логиката и има ли такава. Къде е тук точният и коректен отговор на въпроса. Може ли, след като най-великият мач в твоята история е победата срещу ЦСКА със 7:2, да има нещо друго, някаква друга победа над друг европейски отбор, който да бъде по-значим и тя да бъде с по-голяма стойност? Естествено, че не, естествено, че логика няма, прокурор Байрактарски не владее това качество на мисълта, не се притеснява от това, както не се притесняват и онези, които са го назналичили на тази толкова отговорна длъжност. Естествено, че и на нас, сблъскалите се с този парадокс, не ни остава нищо друго освен да възкликнем: Горко ти, майко Българийо.

КУЛТ КЪМ ИСТИНАТА. По силата на закона, прокурор Байрактарски е овластен да вменява вини, да бъде в състояние да определя истината и да изхожда от нея. Цялата негова изповед обаче от начало до край е изпълнена с покушения срещу онова, което би следвало да бъде за него свещено. Истината. Обаче не е. Защото ако беше, той нямаше да си позволява да формулира откровени глупости от рода на “На практика ЦСКА няма по-големи успехи от Левски на международния терен. “ Мисъл, която по своето съдържание е толкова абсурдна, че дори не се нуждае от репликиране. Обаче този човек е прокурор. И това вече е страшно.

ЗДРАВОМИСЛИЕ. При всяко положение, за да успяваш да се ориентираш в житейските казуси и да можеш да претегляш поведенията, трябва да си стъпил здраво на земята и да си недостъпен за въображаеми и имагинерни идеи, да не говорим за откровени лъжи. Да не стигаш до преценки без да имаш съответните основания. Това обаче на прокурора от Кюстендил не е достъпно. И той с огромно удволствие е цитирал една лъжа от подуенския фолклор, за която не сме получили и няма да получим дори едно смислено доказателство. Лъжата, че през епохата на социализма ЦСКА е представлявал тоталитарният режим, а Лефски свободата и демокрацията. И кой при това положение е овластен в Кюстендил да следи за законноста? И къде отиваме тогава?

САМОМНИТЕЛНОСТ . Какво се получава, когато държавата е поверила в ръцете на някого огромна власт, а той по своята същност е само един самовлюбен и самомнителен индивид? Къде тогава остават шансовете на онеправданите, на оклеветените, на охулените, да стигнат до справедливост? Прокурор Байрактарски, както се оказва от интервюто, е готов да спори с всекиго, застъпвайки откровени нонсенси и лъжи. Като тези, че ЦСКА е стигнал до полуфиналите си в КЕШ, преодолявайки непретенциозни съперници, че те били обичали, а ние сме били мразели, че отборът на армията е възникнал на крилете на класовата омраза и всякакви други глупости и простотии, които могат да съществуват само в Подуяне и да бъдат разпространявани от болни мозъци. И ако тук, в тази среда, прокурор Байрактарски няма качествата и аргументите да може да спори с нас, какво се получава, когато неговата абсурдност и самомнителност, убедително демонстрирани в това интервю, в окръжната прокуратура на града Кюстендил вече са подкрепяни от силовите структури на държавната машина? Получават се предпоставки за произвол и за покушения срещу справедливостта. Всичко онова, което толкова убедително и толкова продължително констатираме в живота покрай нас.

Разбира се, лично аз можех да си спестя отвращението да тълкувам безумията, които газетата на батушката незнайно защо е решила да ни предложи. Можех. Но проблемът е сериозен. Защото лефскарщината е в състояние бавно да прониква и сериозно да руши. Тя винаги е успявала да вземе връх в критичните периоди от нашата история, когато култът към истината, към морала и справедливостта, са изтласкани от общественото съзнание и обществения интерес. Защото лефскарщината е диагноза. Заболяване, срещу което противоборството е хем трудно, хем задължително. За всеки, който подхожда към общественото здраве с отговорност и загриженост.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:35 
 
Главата на рибата


Твърде дълго ние бяхме клеветени и охулвани. Твърде дълго ние се надявахме, че делата ще бъдат тези, които ще говорят кой какво е бил и какво е вършил. В подобно очакване дочакахме да ни нарекат “червени” боклуци”. Точно нас, гордостта и славата на родния футбол.

Изправени пред камарата от лъжи, ние, истинските “червени” фенове, тези, които имаме задължения не към ръката, която ни храни, а единствено пред своята съвест и пред нашия избор да бъдем свободни и горди личности, избрахме пътя на борбата. Борбата в името на истината и на честта, защото няма по-голямо достойнство от това да защитаваш несправедливо поруганите и да заставаш срещу порока в многобройните му форми и превъплащения.
Любима практика от страна на нашите опоненти, хора, нещастни откъм история и откъм таланти в служба на благословена от морала кауза, е да ни свързват с комунистическата партия. Твърде елементарно като подход, защото все някога ще им се наложи да отговорят и на въпроса: Кои са основанията на тази тяхна версия? Нещо, на което без никакво съмнение, не ще успеят да дадат подходящ отговор. Най-малкото, защото не успяха да го направят и до сега.

Изправени пред вулгарната демагогия на жалки писарушки, опитващи се да вменяват вини на хора, които могат да бъдат единствено образци на доблестта и на достойнството, качества напълно непознати в страната Лефскария, на нас не ни остава друго освен да се придържаме строго към фактите и към истината. Включително и по отношение на онези, които са били част от висшия ешалон на комунистическата партия, но които са имали съвестта и морала да не прекрачват онези норми, зад които започва позора. За тях, но и за нас, защото нашият народ има една много точна сентенция за онези механизми, според които морала на управляващите се претворява и в делата на ежедневието – “Рибата се вмирисва откъм главата.”

Добри Джуров.
Едва ли може да бъде случайно, че обвиненията на всички онези, които се опитват да ни унизяват по тази линия се ограничават до простия факт, че Добри Джуров е бил член на Полтибюро на БКП. И слава Богу. Защото, ако не притежавахме подобен човек, способен да ни ограничи и предпази от ДС, и ние нямаше да имаме възможността да бъдем това, което бяхме и без никакво съмнение щяхме да повторим съдбата на отбора, позволил си да се противопостави на милиционерския терор – “Берое” от Стара Загора. Извън това, за нас точно личните качества на отделните персони винаги са били определящи, поради което никога не бихме си позволили да слагаме знак за равенство между хора като Добри Джуров и Ангел Солаков. Що се отнася до онова, което ги отличава, ние, всички ние, които споделяме “червената” кауза, имаме нов исторически повод да бъдем горди, че нашата съдба, независимо от епохите и техните политически доминанти, завинаги си остава достойнството. Нещо, с което не могат да се похвалят нашите опоненти.

В тази връзка, за нас са от изключително значение всички спомени от онази епоха, по които можем да бъдем в състояние да реставрираме образа на отделните хора. Следвайки това, за мен са впечатлителни спомените на полк. Цветан Стойновски, първият инструктор на сина на бай Добри Чавдар Джуров:
“ Аз съм първият инструктор на Чавдар Джуров. Баща му падна от власт и почина. Смени се и системата. Най-лесно ми е да кажа, че загиналият е некадърник, когото ми натрапиха да обучавам. Но няма да си кривя душата. Той беше роден летец. В цялата си практика имах трима виртуози. Единият е Чавдар, другият – космонавтът Георги Иванов и третият – алжирецът Бестанджи…
Злобарите се опитаха да го изкарат плейбой. А Чавдар е възпитан спартански. От 5-годишен искал да му шият униформи. Родът му е от Плевенско. Познавам чичовците му. Единият е тракторист, другият – шофьор на автобус. Говорим за братята на Добри Джуров!
Веднъж го питам: “Баща ти дава ли ти пари?” Той си призна, че не го спонсорират. Бай Добри все му повтарял, че парите развалят човека. Взех го от тях с “Вартбург”-а си за полетите. Майка му даде 30 лева. За месец и половина изхарчи 10! Не пиеше и не пушеше.
Ходил съм му на гости, докато живееше при родителите си до турското посолство. Очаквах краката ми да потънат до коленете в някакви килими.
Обаче се изненадах. Бях влизал в много по-луксозни жилища. Елена Джурова миеше чиниите. Нямаше слугиня. Ходеше сама да пазарува. Връщаше се щастлива и се хвалеше на майка си: “Добре, че продавачът ме познава та ми избра хубави дини!”
Бай Добри също не се големееше. Когато им гостувах, оставаше да си говорим до среднощ. Министърът не пиеше, но за мен отваряше бутилки. Веднъж ме почерпи с много хубаво токайско вино…
За катастрофата нямаше официална версия. Двамата не са летели ниско и не са хулиганствали. Те вероятно са влезли в стръмна спирала…
На 14 юни бях на почивка. Съобщиха ми за инцидента от кабинета на Джуров. Отидох в дома му. Когато влязох, той и съпругата му бяха разпръснали всички снимки на Чавдар и ги разглеждаха.
След погребението адютантът извика мен, инструктура по парашутизъм Георги Филипов и командирите на сина си в Джурови. Бай Добри ни каза: “ Кажете на хората да си стоят на местата спокойно. Сведете до минимум подобни инциденти.” Тези негови думи внесоха успокоение в армията. Мнозина очакваха, че за катастрофата ще хвърчат глави.”

Начко.
Негово интервю публикувано в ММ от 4 ноември 1999г.:
“Това бяха за нас двубоите на годината. При “червените” играеха големи футболисти, а в тези мачове ние искахме да се докажем. В тези битки ЦСКА никога не са действали грубо, нечестно, а винаги почтено. И затова ставаха футболни спектакли, на които се наслаждаваше публиката, а после следваха дълги коментари. В мачовето Локо Сф – ЦСКА не си спомням някой футболист да е получавал червен картон. В тях цареше джентълменски дух, властваше спортменството на терена… Уважавахме “червените” като противник, защото винаги имаха респектиращи футболисти, които играеха голям футбол…
От ЦСКА искаха да ме привлекат за сезона 1966-1967г. и ми бяха обещали да ме запишат в механотехникума. Бях юноша на любимия ми Локо Сф. За да отида в ЦСКА пропуснах два мача на Локо. Третия го гледах от трибуните. През второто полувреме не издържах и влязох в игра.
Така останах в Локомотив. Иначе Ковачев, Микулаш, Божков, които ме искаха в ЦСКА, въпреки всичко ме записаха в механотехникума Като влязох в игра през второто полувреме за Локо баща ми каза: ”А бе, ти акъл имаш ли?! Сега няма да отидеш в ЦСКА и ще те изгонят от училище!”. Прави чест на тогавашното ръководство на “червените”, че не ме отрстраниха от училището, въпреки че си останах в родния Локо. От ЦСКА ми казаха: “Щом си локомотивец, по-добре си остани в отбора.”

Ангел Солаков.
Разсекретеният Протокол номер 140 от съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП с колегиума на МВР от 13 юли 1971 г.
От стенограмата. Тодор Живков:
“Междувпрочем съобщиха ми, че сега в изборната кампания ти, др. Солаков, си давал големи обещания - за стотици хиляди левове. Откъде разполагаш с такива пари? Угощения даваш! Ние знаем, че комитетът има и секретни параграфи, но пита се: какво е твоето партийно и политическо съзнание, та навсякъде, където ходиш, да даваш угощения! ...
Следващият въпрос е за т.нар. история с "Тексим". Трябва да кажа, че др. Солаков и ръководството на министерството, вероятно не всички, здравата са се оплели в тексимската история. Не се касае за това, че те са се оплели и са се предоверили на полковника от ДС Георги Найденов, а за това, което става след решението на Политбюро. Др. Солаков заяви пред мен, че те няма да водят следствието, тъй като не виждат причини. Просто отказват. Отива при него главният прокурор и го моли да окажат помощ на прокуратурата за провеждане на нормално следствие, тъй като следствените органи са главно при тях. Той съобщава на др. Шопов да се даде пълно съдействие. Няколко дена след това др. Шопов заявява на главния прокурор, че повече от това, което е направил, не може да направи. Очевидно министърът не дава...
Какво става по-нататък? Води се процес. Те се организирали кой да отиде там, предварително го подработва. Аз говоря за групата на "Тексим" в самия съд. Дадена им е свобода да организират коктейли и пр. в съда, което никога не е било в НРБ, да не говорим за буржоазна България. Арестантът си е арестант, прокуратурата си е прокуратура, съдът си е съд. Там се беше създало едно много тежко положение. Аз извиках прокурора и др. Шопов и им наредих да внесат ред съгласно законите в страната. И този ред се въведе през твоята глава, др. Солаков...
Няма да си играем с "Тексим". Това е травматизирало председателят на съда. И вашите органи са го травматизирали под твое ръководство...
Другари, колкото и да звучи парадоксално, др. Солаков се смята за най-добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР, и в някои кръгове на нашата общественост. Той се занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти. Създал е огромен щат (трябва да се види откъде взема пари да го издържа) с високи длъжности и звания. Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван.”

Зума.
Христо Бонев служи като войник в ЦСКА през 67-68г. След уволнението никой не е в състояние да го задържи на Армията и той се връща в родния Локо Пд. Малцина обаче знаят, че през 1971г., благодарение на Ангел Солаков, се създава организация за неговото картотекиране в Лефски-Спартак. Как стоят нещата около всичко това.
След привличането на Котков, министърът на вътрешните работи се заема с вербовката и на друга родна звезда. Христо Бонев.От есента на 1971г. пловдивчанинът трябва да обелече синята фланелка. Ангел Солаков се договаря за трансфера с първия секретар на окръжния комитет на БКП в Пловдив Костадин Гяуров-Кочо, брат на знаменития бас Николай Гяуров. В българската федерация по футбол са като в небрано лозе.
Вербуването на Зума в разгара на първенството е безпрецедентно нарушение. Груба демонстрация на сила е фактът, че то става зад гърба на централата, която е поставена пред свършен факт. Притиснати от Кочо Гяуров, окръжният съвет на БСФС и дружество “Локомотив” дават съгласие за преминаването на звездата си. Данаил Николов заявява на Солаков, че картотекирането преди края на шампионата е незаконно.
Шашмата се прави през пролетта на 1971г. През юни обаче са насрочени парламентарни избори. В пловдивската листа начело е членът на Политбюро Тано Цолов. Този път срещите не преминават формално. На всички предизборни сбирки пловдивчани пищят от кражбата на Бонев. Този път майните не дрънкат номенклатурата за квартири и асфалтирани улици, а си искат Зума.
Междувременно Кочо Гяуров е свален като първи секретар на Пловдивски окръг. Правят го шеф на профсъюзите. През юли пада и Ангел Солаков. Така трансферът остава без своите инициатори и покровители. Бонев е уволнен от МВР и остава в Локото. Благодарение на смъртта на Аспарухов успява и да се измъкне елегантно от ситуацията. Заявява, че искал да премине в Левски-Спартак , за да рита с Аспарухов.

Това е истината. Истината за достойните хора и за манипулаторите. Горчивата за някои истина за това, че има в Подуяне едно жалко отборче, което винаги е вършило всичко най-недостойно в родния футбол като никога не е пропускало да набеждава и да фабрикува лъжи. Жалките дела на това недоразумение не успяха да родят нищо значимо в неговата история. След всички реституции и реабилитации, които се извършиха в тези последните години, е време да бъде реабилитирана и истината. И не само заради тези, от които вече не зависи нищо.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:36 
 
Кой е репресиран и кой репресор до 1989 г.?

Няколко години се втълпява, че отборчето от Подуене е дисидентски тим. Фактите в шампионат-1953 и други години сочат точно обратното. През 1953 “Левски”, тогава Динамо, под крилото на своя официален ръководител Цола Драгойчева, използва подкрепата на БКП за да смени името на ЦСКА и да унищожи тима на Армията, която няма и никога не е имала нищо общо с нито една партия или режим в България. Разбулването на миналото показва, че търсещите доказателства за дисидентстването на сините са на погрешна следа, а охотно декларираната репресия не е нищо повече от маскировката на палача в образа на жертва. Един отбор е тероризирал първенствата по футбол постоянно, опитвайки се по нечестен път да придобие незаслужени почести и този отбор е любимеца на всички власти “Левски”.
В началото на 1953 година под натиска на Цола Драгойчева, с решения на БФС и БКП, славното “ЦДНА” е трансформирано в безличното “Отбор на софийския гарнизон“. От състава са извадени и включени в създадения специално за случая “Сборен отбор” 10 играчи: вратарят Стефан Геренски, защитниците К. Ракаров, Г. Енишейнов, М. Манолов, полузащитниците и нападателите Ст. Божков, Ат. Цанов, Г.Стоянов, Кр. Янев, Ив. Колев и П. Панайотов.

На разположение на треньорите Крум Милев и Борис Трънков остават едва 12 състезатели, повечето твърди резерви. Това са - един вратар Г. Кекеменов, трима защитници Г. Цветков, Димитров, Панайотов, полузащитници – 0 /нула/ и нападателите П. Михайлов, М. Янков, Хр. Цанев, Ст. Стефанов, Б. Боянов, Ал. Костов, Т. Тодоров, А. Миланов. Поради липсата на футболисти от средната линия нападатели са принудени да играят като халфове през по-голямата част от сезона. В различни периоди в националните отбори са привиквани още П. Михайлов, М. Янков и Ст. Стефанов. Нерядко е било проблем събирането на 11 футболисти, които да започнат съответният двубой. ЦДНА не е бил единствения потърпевш и единствената мишена. От Ударник (София) са извадени трима - М. Горанов, Н. Иванов, Д. Ташков, а по различно време и Тр. Петков, П. Патев, Гр. Ахтимов, Игн. Игнатов, Й. Йосифов, Велев. Локомотив (София) се разделя с Г. Василев, П. Аргиров и Благоев. Спартак (София) със Соколов, а за нуждите на Б националния отбор и с П. Дончев, Т. Диев и Г. Николов. От “Левски” в Сборен отбор и други национални формации фигурира само 1 футболист – Л. Хранов.

С осакатен състав и отсъстваща халфова линия “Отбор на софийския гарнизон” прави всичко възможно да се задържи в челото, но сините здраво дърпат конците на шампионата. Разбити са най-силните конкуренти на Динамо – ЦДНА /шампион/, Спартак /вицешампион/, който заплаща с изпадане от групата, Ударник и Локомотив. Това обаче не е достатъчно за постигане на желаното от Динамо лидерство. В края на месец май 1953 таблицата се оглавява от Сборен Отбор – 22 т., следван от Спартак (Пловдив) – 14 точки, Динамо – 13 точки, Спартак (Плевен) – 13 точки, Отбор на Софийския Гарнизон – 12 точки и Ударник – 11 точки. С нов декрет Сборният Отбор се изважда от състава на А група и получените резултати се анулират. За целта се променя “Наредба за провеждане на първенствата и турнирите по футбол през 1953 година”, което е безпрецедентно вмешателство. Най-странното е, че футболистите от “Сборен отбор” нямат право да се завърнат в предишните си клубове. Шампионата е административно прекратен и един месец не се играят срещи за да се озаптят страстите на недоволните привърженици на футболната игра от цяла България. След прекрояване на класирането на върха изскача Динамо – 15 точки (при набрани 13 т. преди промяната), пред Спартак (Пловдив) – 14 т. и Спартак (Плевен) – 13 т. Пътят към първото място е разчистен и Динамо бавно, но сигурно трупа актив. На 30.08 с указ е изключен отборът на град Дупница, за инциденти на срещата с Миньор, което носи служебни 2 точки за Динамо – 0:3 /служ./ в Дупница /на този негостоприемен терен тимът на Софийския гарнизон е измъкнал успех с 2:1/. Към средата на септември Динамо е начело с 34 точки, при 8 неизиграни двубоя. Тимът на софийския гарнизон изостава на цели 7 точки от Динамо и има в запас 9 срещи. Уверени в спечелването на титлата и разчитащи на добрата работа със съдийския апарат, Динамо “позволява” на “Отбор на Софийския гарнизон” за предстоящото дерби да включи в редиците си играчите от Сборния отбор, но не и да върне името си. Следват отново тайни заседания и за последните 7-8 мача същото “разрешение” от Динамо получават Ударник (София), Локомотив (София) и Спартак (София).

За голяма изненада на Ц.Драгойчева и партийната върхушка, младият отбор на Софийския гарнизон сразява Динамо с 5:0. Справедливостта възтържествува. Датата 23.09.1953 завинаги остава като символ на триумфа на онеправданите над произвола на властимащите. Страната дълго ликува, а канцеларията на армейския клуб е зарината с поздравителни телеграми. Убедителната победа не стига на червените да вдигнат най-високото родно отличие. Решаващи се оказват загубените точки от военните тимове на ВВС (София) - 0:3 и ВМС (Варна) – 0:1 и 0:0 в София. Съдбата обаче е подготвила нов шанс за реабилитация на истината. В България гостува Спартак (Москва), шампион на СССР, с 5-6 национални състезатели. На 20 ноември новоизпечените “шампиони” Динамо напускат терена с позорно наведени глави– 1:3 от Спартак (Москва). След 9 дни, пред 50 000 българи, административно захвърления на второ място и скандално преименуван “Отбор на Соф.гарнизон” надделява с 1:0 над мощните руснаци. Утешението за армейските играчи е, че Историческата наука и българските футболни фенове свързват 1953 година със звучната плесница /5:0/ на 23 септември и резултатите от мачовете със Спартак (Москва) – “шампионското” 1:3 и победата на ЦСКА 1:0, а не с придобитата вследствие на задкулисни машинации синя титла.

Това е картината от дисидентстването на “Левски”. Низ от изваждания и преименувания на противникови футболисти и отбори, административни укази и актове издадени в тъмните канцеларии на Държавна Сигурност. При подобен вътрешен фон, съчетаващ враждебното отношение на отговорните партийни и футболни фактори, ЦСКА е трябвало да се бори за изграждане на международния авторитет на страната.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:37 
 
Реабилитация на истината. ЦСКА до 10 ноември 1989 година

След като се видя кой кого е репресирал в материала за подареното на Динамо и неговата предводителка Ц.Драгойчева първенство през 1953, както и в материалите на Gawain, идва ред на отговор и на другите скалъпени от “синята” пропаганда "обвинения": военните отбори и привличането на състезатели.
Статистиката от срещите между ЦСКА и военните отбори през 1953 година е недвусмислена. Отборът на софийския гарнизон печели само 3 от 8 възможни точки от ВМС (0:1 и 0:0) и ВВС (0:3 и 1:0), представляващо загуба на общо 5 точки което коства първото място в крайното класиране, където “червените” завършват с 42 т. срещу 43 т. на Динамо. Простата аритметика подсказва, че ако действително събитията са се развивали по сценария на трите криминални “сини” години 2000-2002, ЦСКА е трябвало, въпреки Ц.Драгойчева, да се поздрави с краен успех.
Едната точка е решавала съдбата на шампионската титла през 1953, но тя по никакъв начин не е преотстъпена от по-малките “армейски” клубове на ЦСКА. Точно обратното. Отборът на военно морските сили от Варна /ВМС/ завършва реми на стадион “Народна Армия”. Кой би се усъмнил в победа на ЦСКА с цената на шампионската купа над провинциален тим насред София?
В друг сезон от 50-е години - период изтъкван на преден план с особена ожесточеност от “сините” драскачи като пример за задкулисни игри между военните състави в България, още по-добре личи подчертано коректното и да го назовем с модерното “феърплей” поведение на военните клубове. Думата ни е за 1957 година. В крайното класиране ЦДНА - отбор на деполитизираната армия, е с 34 т., а вицешампиона Локомотив Сф с 33. Срещите на ЦДНА с Черно Море приключват при 1:1 и 0:0, а със Славия 1:3 и 3:0. Забележете, в тази напечена и нагорещена до крайност обстановка, моряците не само не се предават без бой, а отмъкват и точка в София. Което за една бройка да се окаже фатално за амбициите на ЦДНА за нова титла. Решаващо значение придобиват преките двубои между Локомотив и ЦДНА - 0:2 и 0:3 за “червените”. Но, какво би се получило, ако в някои от “дербитата” ЦДНА беше загубил или завършил “хикс”? Хипотеза, съвсем вероятна и нелишена от логика. Титлата отиваше в Локомотив (при равенство в едни от двата преки двубоя Локомотив набира 34 точки срещу 33 за ЦДНА). Интересно кое ли е пречило на ЦДНА, ако действително е имал в запас възможности за въздействие върху част от тимовете в “А” група, да вземе една победа в София над варненци?
Същото е и 1955 година. ЦДНА завършва с ВВС 0:0 и 3:1, с ДНА Пд 1:1 и 1:1, Ударник София 1:0 и 0:1 и ВМС 0:1 и 3:0. С просто око се вижда, че мачовете са равностойни, оспорвани и с трудно предвидима развръзка.
Безспорно обаче най-впечатляващ е сезон 1963/1964 година. Тогава ЦСКА е в сериозна криза и претърпява редица промени. Тимът завършва 11-ти, позиция непозната за “дисидентите” от кв.Подуяне за 1944 - 1989 г., като разочарованията дебнат “армейците” и в дуелите с отборите на Сливен - разменени победи 1:3 и 7:0, и Славия - 2:3 и 1:3.

Цялата гореизложена историческа ретроспекция трябва да е достатъчна, за да се разбере от футболната общественост, че мачовете на ЦСКА с различните военни състави винаги са протичали по правилата на мъжката и безкомпромисна игра.

По въпроса за привличането на играчи, прилагаме списък с футболистите на ЦСКА от произволно подбраните (но отново от 50-те) години 1953, 1954 и 1955.

Съставът на насилствено преименувания в Отбор на Софийския гарнизон ЦДНА за 1953 г. е:
Георги Кекеменов, Георги Цветков, Димитър Димитров, Панайотов, Петър Михайлов, Михаил Янков, Христо Цанев, Стефан Стефанов, Боян Боянов, Александър Костов, Тодор Тодоров, Ангел Миланов
и отмъкнатите по заповед на Ц.Драгойчева в Сборен отбор Стефан Геренски, Кирил Ракаров, Георги Енишейнов, Стефан Божков, Атанас Цанов, Манол Манолов, Гавраил Стоянов, Крум Янев, Иван Колев, Панайот Панайотов, Димитър Миланов.
Общо 23 играчи, 10 от които неизползвани пълноценно.

Пълният състав за следващата 1954 г. е:
Стефан Геренски, Георги Цветков, Георги Енишейнов, Манол Манолов, Кирил Ракаров, Стефан Божков, Гавраил Стоянов, Атанас Цанов, Димитър Миланов, Михаил Янков, Панайот Панайотов, Стефан Стефанов, Иван Колев, Петър Михайлов, Крум Янев, Христо Цанев, Ангел Миланов, Александър Костов, Тодор Тодоров и Христо Андонов.
Общо 20 играчи.
Единственият нов юношата Христо Андонов (вратар), който изиграва само няколко мача.
Няма ги четирима от предишната година.

Състезателите взели участие в шампионатни срещи през 1955 година са:
Георги Цветков, Георги Енишейнов, Манол Манолов,Кирил Ракаров, Стефан Божков, Гавраил Стоянов, Димитър Миланов, Панайот Панайотов, Стефан Стефанов, Иван Колев, Петър Михайлов, Крум Янев, Христо Андонов, Георги Найденов и Георги Димитров.
Общо 15 футболисти.
От предходния футболен сезон ги няма седмина. Част от тях подсилват ВМС Варна и Спартак София в замяна на Георги Димитров и Георги Найденов
Новите са двама. Легендарният вратар Георги Найденов (по онова време голобрад юноша) от Спартак София и националът с 5 мача през 1953 и 0 през 1954 г. Георги Димитров от Варна.

Преведени на нормален език листите с футболистите на представителния армейски отбор за случайно избраните от нас 1953, 1954 и 1955 означават, че ЦДНА е играл с постоянен и много слабо променян в годините отбор. Гръбнака на тима е стабилен. Имената на участниците в титулярната единайсеторка се знаят наизуст от почитателите на футболната игра в цяла България, пък и в Европа. Основно се залага на работата с юноши от провинцията. Което е една от предпоставките за добрите резултати постигнати от армейците по българските и световни терени. Въртят се предимно резервни играчи, а привличането на национали не е на почит. Когато все пак се трансферират футболисти със записани мачове за националната гарнитура, то клубовете, откъдето пристигат споменатите състезатели, биват компенсирани справедливо и несимволично.

Рефрена за облагодетелствания ЦСКА в периода до 1989 и всички други фантасмагории на “сините писатели” не издържат на проверката на документите. Сателитната верига сред отборите на бюджетна издръжка към различните армейски подразделения - т.нар. “малки братчета”, играчите по линия на военната повинност и дисидентстването на “Левски” са съшити с бели конци лъжи, които се фабрикуват от определени лица, преследващи неясни цели. В тази връзка, а и като заключение, е редно да споменем, че заплатата като член на комисия в Подуяне трябва да се оправдава, разбира се, но не и с цената на арогантни и груби измислици.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:38 
 
Митът армейска сателитна система


За нас, които се интересуваме от това, което действително се е случвало в миналото, които се интересуваме от истината за миналото, не следва да има теми страшни и непозволени, теми, които да избягваме, теми и страници, които да не отваряме. Един от най-често срещаните упреци от страна на нашите противници през годините е бил този, че ние, ЦСКА, сме развили стройна система от сателитни отбори, отбори под шапката на МНО, благодарение на които сме почвали всяко първенство с пълен актив. Така ли в действителност стоят нещата и прави ли са нашите недоброжелатели? Дали са стоели в позиция “мирно” останалите военни отбори срещу нас или са играли в зависимост от това какво могат към съответния момент?
През периода 51-62г., период, в който печелим 11 титли и заради който най-често се съмняват в почтеността на нашите действия, ние сме играли точно 20 пъти срещу военните Черно море от Варна и пловдивския Ботев. В тези 38 двубоя /шампионата от 1958г. се провежда само в един кръг/ ние сме регистрирали 24 победи, 11 равенства и 3 загуби. Средното крайно класиране на тези отбори в края на съответния шампионат е 8-о място. Когато тези два отбора са завършвали в призовата тройка, срещу тях ние имаме следния актив: 3 победи, 3 равни и 2 загуби, което идва да подскаже, че тези наши резултати са тясно обвързани и с моментните възможности на противниците ни. Изводът, който може да направим за този период е категоричен. Ние нямаме пълен актив срещу военните Черно море и Ботев. Отборите са играли срещу нас и това е добре видно всеки път, когато тези отбори са имали по-класен състав, но и не само тогава.

Извън тази манифестация на неопровержимите факти, не може да не направим и някои други изводи. Така напр. през 1953г., когато по административен път е забранено на нашите най-добри футболисти да се борят за поредната ни шампионска титла и ние участваме в първенството с втория си състав, в крайното класиране завършваме само на една точка след Лефски. Точно в това първенство срещу отбора на Черно море, трети в класирането, ние постигаме едно равенство и една загуба. Всеки би могъл да пресметне с тези три точки кой би финиширал първи през далечната 1953г. Прави впечатление, че винаги, когато не сме ставали шампиони в този толкова силен за нас период с категорична разлика, сме губели и точки от военни отбори. Шампионат 51г. 0:0 с Ботев Пд /10-и/, крайно класиране: ЦДНА – 37т., втори Спартак Сф – 36т. Шампионат 57г. 1:1 и 0:0 с Черно море /9-и/, крайно класиране ЦДНА 34т., втори ЛокоСф 33т.

Тенденции ние да сме изпадали в привилегировано положение благодарение на други военни отбори отсъстват и по-нататък в нашата история. Така например през 62/63г., когато оставаме трети в класирането след Ботев Пд, губим и двата пъти срещу този отбор с по 1:2. Същото едва ли може да се каже за нашите противници. Така например в шампионат 77-78г., в мач решаващ шампионата, Лефски и Локото правят театър за публиката за 3:3. Шампион с точка пред ЦСКА става отборът на железничарите. В следващото издание на първенството шампион е Л-С с 43т. пред нашия отбор, който има 40. Ние сме победени два пъти от Локото, които от своя страна имат загуба и равен срещу “сините”. В същия този шампионат срещу военните отбори на Тракия, Черно море, Сливен и Славия, ние регистрираме 3 победи и 5 равенства. С тези 5 загубени точки бихме завършили първи.

Споменавайки тези данни, следва и да отчетем, че след 1964г. Ботев и Черно море за няколко години престават да бъдат към МНО. Т.е. ако е имало подобна система, ако се е разчитало на това тези отбори да помагат, ако ЦСКА именно на това е дължал привилегировавното си положение в родния футбол, няма никаква логика и тази система да бъде взривявана.

Интересно е да проследим и мачовете на Лефски с отбора на Спартак непосредствено преди 69г., когато, благодарение на дейността на влиятелни лескари и преди всичко на шефа на футболния съюз от онова време Недялко Донски и министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, се появява отборът Лефски-Спартак. В четири шампионата от 64 до 68г. в преките двубои “сините” регистрират 6 победи и само две равенства, при положение, че в последните три издания Спартак е имал твърде силен отбор и е завършвал винаги четвърти в крайното класиране.

Въпросните тенденции на честна наша игра и на странно поведение на някои военни отбори срещу отбора на ДС се засилват особено през 80-те години. Така напр. през 87/88г. ние сме втори в класирането на две точки от шампиона Л-С. Срещу отбора на Тракия, трети в крайното класиране, постигаме една победа и една загуба. Срещу отбора на Сливен, осми в края на първенството, също победа и загуба. Л-С печели и четирите мача срещу тези отбори съответно с по 1:0 срещу Ботев Пд и 3:0 и 4:0 срещу Сливен.

Крайният извод, до който ни доведе краткия наш исторически преглед, е недвусмислен - в миналото, в епохата на комунизма, ние не успяхме да открием тенденция относно това, че военните провинциални отбори са съществували в позиция на точкодарители спрямо отбора на ЦСКА. Напротив, в тези двубои, в зависимост от моментното си състояние военните от провинцията са постигали по-малки или по-големи успехи, като тези успехи в редица случаи са ни попречили да финишираме първи. Този извод ни кара да направим още едно заключение за това как всред подуенската общност разбират футболната игра, как стигат до техните си изводи за характера на спортните битки в един нетолкова далечен период. Очевидно в пространството наречено Подуяне, пространство любимо за родната милиция, няма разбиране за това какво представлява историята и още по-малко липсва култ към истината. Инсинуациите, откровените лъжи, невежеството отдавна и единствено са на въоръжение в този отбор. Там не четат и не тачат достойното минало на достойните хора. Това, което вирее там, е само и единствено лъжата и цинизма. Крайно време е и ние, “червените” фенове, да се обърнем към нашата славна история и с помощта на фактите да строшим зъба на клеветата и да въздадем справедливостта. На достойните – уважението и честта, на недостойните – позора и безчестието.


Върнете се в началото 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 
 Страница 1 от 4 [ 111 мнения ] Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща




Начало форум » ПФК ЦСКА - раздел само за ПРИВЪРЖЕНИЦИ на ЦСКА » История


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

 
 

 
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  


cron