Регистрация    Влез    Форум    Въпроси/Отговори

Начало форум » ПФК ЦСКА - раздел само за ПРИВЪРЖЕНИЦИ на ЦСКА » История




Автор Съобщение
 Заглавие: Великите футболисти на ЦСКА
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:32 
 
легендите на ЦСКА.
ПОМАГАЙТЕ!
:twisted: :lol:


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:32 
 
ЦАНЕВ РАЗХВЪРЛЯ “СИНЯТА” ОТБРАНА В ПОЗИ ОТ “Кама сутра”


Кольо лъга защитата на Левски едно кафе време, преди да вкара най-великия гол в българския футбол
Никола Цанев е уникален. Той е единствения футболист у нас, който владее еднакво добре три спорта. На футбол е многократен републикански първенец. С хокея влиза в националния отбор. А по бокс е двукратен шампион на София и медалист от републиканско първенство. Треньорите просто се бият за Кольо! Според Жоро Соколов в света няма подобно всестранно спортно дарование.Цар Футбол надделява в сърцето на момъка. Левскарите го отмъкват от скромния отбор на “Червено знаме” и веднага заиграва редом до Кукуша, Патрата, Теко Абаджиев и другия вундеркинд – Йогата.

През 1958 г. получава повиквателна и прекрачва съблекалнята на ЦСКА. Първи от новата вълна – Якимов, Гаганелов, Романов, Боби Станков, Пантелей Димитров.

Кариерата му полита като ракета. Новобранецът започва да засенчва и великия Панайотов. За да спаси авторитета на звездата Крум Милев, оставя на Гацо фланелката с номер 9. Но връща ветерана по-назад. А юношата, макар и с номер 8 на гърба, става център-нападател на легендарния ЦДНА.

През 1959 година Цанев е европейски шампион за юноши заедно с Якимов, Котков, Соколов, Пешо Величков и Лейката Димитров. Май само Кольо играе във всички мачове. Рождените дати в няколко паспорта са “сгрешени”. Сред подмладените с една година е и героят на нашия очерк.

По онова време шеф на федерацията е Недялко Донски. Малко е да се каже, че тази футболна номенклатура е привърженик на “сините”. Той е просто болен левскар. Преди уволнението футболният бос привиква Цането. Поставя му въпроса ребром: “Или се връщай в Левски, или ще гледаш националния отбор през крив макарон!” Нападателят остава в ЦСКА, но и Донски спазва заканата си. В крайна сметка българският футбол, пренебрегнал бързаците, изгледа световните и европейски успехи през крив макарон.

Получава се парадокс. В националния отбор не го пускат да припари, защото е цесекар, избягал от отбора на народа. А в ЦСКА е набеден за пета колона на “говедата”.

Тази версия се подхранва не само от запалянковците, но и от ветераните и генералите. Основния аргумент е, че Цанев срещу всички играе жестоко, а на Левски никога не е вкарвал дори и един гол. Кольо е цеденевист от дете. Но от пренавиване не може да направи добър мач срещу вечно вторите.

… 1965 г. Стадион “Славия”. Финал за купата: ЦСКА – Левски. На стидион “Славия” “червената” осмица вкарва гол, който се вижда веднъж на сто години.

Цанев поема топката пред голямата пеналтерия. С финтове разхвърля отбраната, предвождана от Вуцов и Здравков. Излиза сам срещу Бисер. Замахва. Вратарят се хвърля като риба на сухо. Вместо да вкара, нападателят се обръща назад, продължавайки да пълни с трева задниците на всичко синьо, което се изпречи на пътя му. На дузпата Цанев прави “кръгом”. Пак е в голова позиция. Пак не бие. Лъже за трети път оскотялата отбрана. Михайлов отново се хвърля напразно. Кольо го изчаква да стане и мазно му я мушва в обратния ъгъл. Бранителите в синьо лежат по тревата в различни пози от “Кама сутра”.

Стъписаният стадион мълчи. После изригва. За първи и последен път левскари и цесекари аплодират заедно. Соколов си спомня: “Според мен Цанев ни лъга близо 2 минути. По едно време забелязах, че и Гунди като мен седи с ръка на кръста и гледа как Кольо мародерства отбраната ни. Но не само ние двамата наблюдавахме сеир. Всички халфове и нападатели на двата отбора правеха същото – зяпаха как защитниците и вратарят ни лазеха след Никола. На другия ден Левски замина за Швеция, за да играе срещу Юргорден. През целия полет се говорехме кой, как и колко пъти е бил излъган от Цанев.”

Подобна фиеста е правел бразилецът Гаринча, но на приятелски мач, а не на финал за купата при резултат само 1:0 за ЦСКА. Знаменитият гол на Марадона срещу англичаните също бледнее пред шоуто на Цанев.

После Кольо се отприщва и вкарва на “сините” доста голове. Все важни и победни.

Големите си мачове Цанев изиграва с ЦСКА в европейските клубни турнири. Вкарва третия, решаващ гол срещу Ювентус след гигантски слалом между защитниците на “старата госпожа”. Бележи на Малмьо и Партизан (Белград).

През 1967 г. ЦСКА помита всичко по пътя си – Слиема (Малта), Олимпиакос, Гурник и Линфийлд. На полуфинала “армейците” се изправят срещу Интер (Милано) – най-богатия отбор, европейски и световен клубен шампион. На “Сан Сиро” Цанев бие фаул. Първият удар е в стената, вторият – в мрежата. В София “червената” осмица пак бележи от пряк свободен удар. Но съдията отменя попадението под предлог, че бил свирил “двоен”. Третият мач трябва да бъде в Австрия, но домакинството е продадено и той се играе в Италия. Според Цанев “Юда”-та е била Българската футболна федерация, а не ръководството на ЦСКА. Пропускаме единствения си реален шанс да покорим европейски клубен връх. И то в турнира на шампионите.

Все пак от кумова срама Кольо е викан 2-3 пъти в националния. Винаги бележи, участва в разгрома над Югославия с 6:1. Но доктрината “Донски” продължава: информационно затъмнение за силните мачове и хули за средните.

А играта на Цанев изпреварва времето си. Всичко се прави на хокейна скорост. Бие от всяко положение и с двата крака, вкарва с глава. Радва публиката с волета, задни ножици и пети. Кольо отиграва топките в движение, без да ги меси като повечето играчи от онова време. Става голмайстор на България, години наред е капитан на ЦСКА. Упрекват го, че пропуска но той е трети по резултатност нападател на “червените” за всички времена. А като футболен импровизатор може би е номер 1. Липсата на спортна злоба май е единственият недостатък на “червената” осмица….
През 60-те години ЦСКА и Левски си размениха неволно двама големи централни нападатели: Цанев и Аспарухов. И до ден-днешен никой на “Българска армия” не съжалява за избора на Крум Милев.

Съотборникът на Кольо – Пантелей Димитров-Лейката, е категоричен: “Много от звездите на българския футбол от 60-те години днес биха изглеждали “демоде”. Но тогавашния Цанев и сега може да играе във всеки голям отбор по света.””


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:33 
 
СВЕТОВНИТЕ СТАДИОНИ ЗАПОМНИХА ИВАН КОЛЕВ
Международните справочници са категорични – той е първият български футболист от световна класа

Ването: “Пак ще бъдем на върха!”
-Задоволява ли състоянието на ЦСКА в последните години?
-Това е голямата ни болка. Не ни задоволяват нито играта, нито резултатите. Като че ли ЦСКА бе съсипан напълно умишлено. До мен достигна информация, че преди 2-3 години е имало идея нашият отбор изобщо да бъде ликвидиран. Всички ние, които сме дали живота си за ЦСКА, няма да затворим спокойно очи, преди да видим наследниците си да играят като нас. Не бихме се разсърдили и ако ни надминат
Иван Колев е на девето място в анкетата на “Франс футбол” за футболист на Европа за 1959 година, което е по-добро постижение от 8-10 място на Г.Аспарухов.

И досега Иван Колев е в центъра на футболните събития. Изправен и с младежка походка, той прилича на мъж на средна възраст. По нищо не си личи, че започва да играе още през 40-те години. Като футболист той има всичко за нападател от световна класа. Скоростна техника, финт, дрибъл, повратливост. Бяга 100 метра за 10,8 секунди. Треньорите по лека атлетика просто го молят да стане спринтьор.
Но за разлика от повечето бързаци, които се спъват в топката, Иван Колев е на “ти” с нея. Тя му се лепи като муха на мед. Ветеранът и досега не е сигурен кой крак му е по-добър. С десния ударите и пасовете са по-точни и технични. Но шутовете с левачката летят с топовна сила. Центриранията на Колев са образцови. На партньора остава само да си подложи главата навреме.
Обикновено и най-големите крила в света имат един-единствен финт, с който преодоляват пазачите си. А Ванката разполага с 4-5 коронни номера, благодарение на които всички крайни защитници му гледат гърба. Единственото слабо място на Колев е играта с глава. Но за флангови играч това не е кой знае какъв кусур.
Всичко друго е за футболен учебник. А има и две неща, които не прави никой друг в света. Ударите от малък ъгъл са патент на Ванката. Очакващите центриране вратари безброй пъти вадят топката от мрежата, убедени, че са станали жертва на сбъркан пас. Те не знаят, че тази “грешка” е тренирана в продължение на дълги години. Всички футболисти спират топката с гърди или крак. Едни по-добре, други непохватно. И рлед милионите играчи има един единствен, който укротява кълбото ….. със задник. Това е Колев.
Номерът се прави при дълго прехвърлящо подаване. В момента, когато топката тупне зад гърба му, Иван кляка рязко и я затиска на тревата. После я повежда стремително под учудения вой на запалянковците. Трибуните на московския “Лужники” просто експлодираха, когато българинът направи шоуто.
Това стана на мача, посветен на 60-ата годишнина на Лев Яшин. В редовете на световния отбор блестяха Еузебио, Боби Чарлтън, Едуард Стрелцов и други легенди. Но от този трик Колев обра точките. Централната съветска телевизия повтори изпълнението 3-4 пъти. Режисьорите просто не вярваха, че ще им се отдаде да видят нещо подобно. До края на мача обаче българинът още 2 пъти спря топката с ханш.
За бивши футболисти се пише предимно в минало свършено време. Но Иван Колев продължава да прави номера си до ден-днешен на мачовете на ветераните. Затова сегашното време не е граматическа грешка.
Ванката е 12 пъти републикански шампион. Според него това е не само национален, но и световен рекорд. Втори бил някакъв французин с 10 титли.
В “А” група крилото играе от 1949 до 1968 г. Май няма друг такъв случай у нас. Но Колев можеше да бие и рекордите на Стенли Матюс, подвизавал с по терените до 50-годишна възраст. Смъртта на съпругата Гергана прекратява преждевременно една феноменална кариера. Според Иван той е можел да се състезава, без да има спад в играта му, до 44-годишна възраст. А с акъл и рутина би могъл да продължи и още една петилетка.
Такива нападатели като Александър (Чоко) Василев, Спиро Дебърски, Сашо Костов, Васил Митков, Петър Аргиров изиграха много малко мачове в националния отбор. Причината: те бяха леви крила, а на този пост играеше вечният Иван Колев.
В морето от мачове на “червената” единайсеторка почти няма бледи игри. Но все пак се открояват двата гола, вкарани на Лев Яшин на олимпиадата в Хелзинки и Мелбърн. Уви, и в двата случая отбраната не задържа скъпоценната преднина срещу СССР, взета в продълженията. Австралийското поражение от руснаците ни коства олимпийската титла.
Шилото от “Хаджи Димитър” наказа световните шампиони от Германия с два гола. След победата с 2:1 ентусиазираната тълпа носи на ръце реализатора от стадион “Васил Левски” до Народното събрание.
С фланелката на ЦСКА вкарва хеттрик на Динамо (Букурещ), разгромен с 8:1 за КЕШ. Тогава на практика ЦСКА бие националния отбор на Румъния. Следват обедите над Цървена звезда, Атлетико (Мадрид), елиминирането на Ювентус и Партизан (Белград).
Официално в актива на крилото се водят 75 мача и 25 гола за националния отбор. Но самият Колев твърди, че практически изиграва 78 мача, в които има 27 попадения. Не е сигурен дали статистиците са прибавили към актива му и мачовете в олимпийския отбор.
Иван Колев е световен военен шампион. ЦСКА (Москва), Стяуа, Легия са практически националните отбори на своите страни. На финала българските “армейци” побеждават унгарския Хонвед – тогава най-силния отбор в света. С Грочиш, Цибор, Хидекуди, Пушкаш и Кочиш в редиците си.
Според Колев в началото на 50-те години ЦДНА е челник в европейския клубен футбол. Но за съжаление турнирът за купата на европейските шампиони започва, когато ядрото на отбора е надхвърлило 30-те години.
Големите отбори направо наддават за Колев. Атлетико (Мадрид) слага 250 хил. Долара, Барселона вдига мизата на 300 хил.долара. От френския Реймс му предлагат сам да си определи трансферната сума и заплатата. На 2-3 пъти Иван не се явява на последните срещи с мениджърите.
Френската футболна енциклопедия включва Колев сред 100-те най-велики футболисти в историята. А един австрийски футболен справочник пише кратко и ясно: “Той е първият български футболист от световна класа”.
Малцина знаят, че легендата игра на две световни първенства и три олимпиади със сърдечен порок. В началото на кариерата му лекарите предупреждават крилото, че ако не се откаже от футбола, ще умре на игрището.
Но умряха лекарите. А Бог отреди по-друга съдба на Иван Колев.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:34 
 
ПЕТЪР ЖЕКОВ

До “ерата Стоичков” бате Петьо беше българинът №1 в анкетите на “Франс Футбол”
Така нареченият “футболист на века” Г.Аспарухов при най-доброто си класиране в анкетата за футболист на годината в Европа беше включен в листата на … един чужд журналист
(от вестник “Лидерът”, 14.05.2001, автор В.Василев)
“Невероятният голмайсторски талант на Петър Жеков създаде много проблеми на онези, които изграждаха “мита Аспарухов”. Когато започна тази кампания звездата на ЦСКА, играчът на когото трябваше да бъде противопоставен Гунди беше Димитър Якимов. Митата не беше партиен член и по тази точка синият център-нападател имаше предимство.
Изключително техничният Якимов беше наречен от “синята” публика Мито Дъвката, защото забавял играта. Така се пишеше поне докато головете се вкарваха от Аспарухов – независимо дали това бяха 27 гола в републиканското първенство или два гола срещу Белгия. Тогава не се питаше кой е дал головия пас – Соколов, Якимов или Иван Колев. Когато Жеков започна да ниже голове – 36 в нашето първенство, 3 срещу ГДР, 2 срещу Югославия започнаха обясненията, че по-важни били головите пасове на Якимов, Начко Михайлов или Янчо Димитров. През това време и Митата Якимов успя да спечели една голмайсторска титла, а вкараните от него голове достигнаха 151 – с един повече от тези на Аспарухов. Що се отнася до головете на Жеков в българското първенство – 253, то едва ли някой ще може да подобри това постижение. Всъщност противопоставянето на Аспарухов на Жеков или на Якимов бее плод по-скоро на желанието на някои хора “тяхното момче” да бъде “отгоре” с цената на всичко. Какви бяха отношенията между футболистите може да се види от начина, по който Гунди поздрави Жеков за двата му гола в Белград срещу силния отбор на Югославия /с Шокич, Юсуфи, Басович, Шекуларец и др. звезди в състава/ през 1966 г. “Браво Петьо! Ех, защо и аз нямам такова спокойствие… ” Така или иначе добрите лични отношения между футболистите не спряха онези, които си бяха “навили нещо на пръста”. Те продължиха дейността си с десетилетия. Така се стигна до един унизителен за българския футбол факт.
За футболист на века беше избран играч, оценен само от един чужд журналист в най-успешната си година. За отбор на века някои посочиха отбор с една единствена победа като гост в турнира за купата на европейските шампиони срещу Дюделанж /Люксембург/.
След като головете не свършиха работа, за да се поддържа “легендата” Гунди започнаха да ни обясняват какъв невероятен престиж имал той в чужбина. Така наред с честите напомняния, че Аспарухов е бил в десетката на Франс футбол през 1965 г. се забравяха имената на Петър Жеков и Иван Колев, класирани там съответно през 1969 г. и 1957 г. Истината е, че най-доброто класиране на Гунди в престижната анкета беше през 1965 г., когато той раздели 8-10 място с Воронин и Мацола. Тогав Аспарухов получи 9 точки. Пет от тях бяха благодарение на първото място, което му даде българския участник в анкетата, а четири получи за втората позиция в лисатта на един португалски журналист. През 1969 г. Петър Жеков спечели 14 т. и зае девето място в същата анкета. Жеков беше включен в листите на Ж.Милчев – втори /4 точки/, Л.Филатов /СССР/ - също втори, а В.Салинер /Испания/ и В.Либерт /Швеция/ го поставиха на трето място.
Жеков е участвал и в други класации на Франс Футбол. През 1978 г. по случай десетгодишнината на турнира за златната обувка /трофей, който бате Петьо спечели през 1969 г./ беше направено класиране за най-добрите европейски стрелци през този период. То беше такова:
1.Г.Мюлер – 13 т.
2.Еузебио – 10 т.
3.П.Жеков – 10 т.
През 1973 г. Жеков, тогава носител на бронзова обувка, взе участие в церемониите по връчването на годишните награди н Франс Футбол. Най-голямата атракция беше турнирът по вкарване на дузпи, в който се състезаваха Жеков, Еузебио, Питърс-капитан на английския национален отбор и Хулсхоф-защитник от отбор №1 за годината Аякс /Амстердам/. Турнирът, в който всеки, освен като изпълнител на дузпи трябваше да показва класа и като вратар, беше спечелен от Жеков.За отбелязване е, че Герд Мюлер успя да вкара само един гол, след пет изпълнения на дузпи, когато българският голмайстор беше на вратата. Спечелените от Жеков отличия са изключително много – той е шест пъти голмайстор на България, капитан на олимпийския отбор, който през 1968 г. спечели сребърни медали в Мексико, балкански клубен шампион с Берое, шампион на България с ЦСКА… Но със сигурност и той, и българския футбол щяха да имат още успехи, ако не беше кампанията за омаловажаване на постигнатото от Жеков, за да може да бъде създаден “митът” за Аспарухов. Факт е, че най-големият успех на българския национален отбор през 69-те години дойде тогава, когато Гунди беше контузен и Жеков можа да играе в половината от мачовете на националите за европейско първенство.
Най-големият успех на българския национален отбор през 60-те години беше четвъртфинала за европейско първенство през 1968 г. Този успех е с по-голяма стойност от предпоследните места на световните финали в Чили /1963 г./ и Англия /1966 г./, не само защото тогава българите за първи и засега единствен път се наредиха сред осемте най-силни отбора на стария континент, но и защото отборът ни постигна на четвъртфинала една забележителна победа срещу бъдещия европейски шампион Италия. Квалификациите за това първенство започнаха още през 1966 г. След като Жеков беше дебютирал с националната фланелка през декември 1965 г., 1966 беше първата година за него като национал. През нея той игра шест пъти за България и вкара седем гола – един срещу ОАР /сега Египет/, в мача ОАР-България 2:2, два срещу Югославия в мача Югославия – България 0:2, още два срещу “плавите” в България – Югославия 6:1 и два в първия квалификационен мач за европейско първенство България-Норвегия 4:2. Тези голове не бяха достатъчни, за да получи Жеков признанието на създателите на “митове и легенди”, но ортопедичните проблеми, които Аспарухов имаше с хлътналото си стъпало дадоха шанс на Жеков за изява като център нападател на България, за разлика от по-сетнешните му редки включвания като крило или резерва. Така след мача с Норвегия Жеков игра още три пъти в общо осемте мача, които изиграха националите за европейско първенство. Участвайки в половината срещи българския реализатор №1 стана голмайстор на този най-успешен за времето си български отбор. Освен двата гола срещу Норвегия той вкара и по един гол на Италия /в София/ и на Швеция /в Стокхолм/. Голът, който той отбеляза за победата срещу Италия с 3:2 беше исторически - за първи път от седем години Италия получаваше три гола. В изключително важния сблъсък в Стокхолм, България се наложи с 2:0. Жеков не само отбеляза единия гол, но стана и съавтор на другия, който беше реализиран от Дерменджиев. След едно виртуозно двойно подаване, при което Жеков върна топката на Чико с външен фалц шведите бяха поставени в мат и дори тяхната публика дълго аплодира майсторството на Жеков и Дерменджиев.
Още много може да се говори за Жеков – една от големите легенди на ЦСКА. Например, как при една контрола в Гърция, срещу отбора на Янина, ръководството на червения отбор реши да не включва Жеката в състава, с оглед на лошия терен и здравословните проблеми, които имаше нашият голмайстор през зимата на 1974 г. Тогава гръцката публика поиска да види Жеков и започна да скандира името му. След като скандиранията не умилостивиха “червените” шефове, гръцките запалянковци събраха огромен куп пари в един чаршаф и го предложиха на българите. Въпреки това Жеков не влезе в игра. Това беше пример, че за ЦСКА футболните стойности трябва да имат предимство пред финансовите изгоди.”




ПЕТЪР ЖЕКОВ


До “ерата Стоичков” бате Петьо беше българинът №1 в анкетите на “Франс Футбол”.

Така нареченият “футболист на века” Г.Аспарухов при най-доброто си класиране в анкетата за футболист на годината в Европа беше включен в листата на … един чужд журналист.

“Невероятният голмайсторски талант на Петър Жеков създаде много проблеми на онези, които изграждаха “мита Аспарухов”. Когато започна тази кампания звездата на ЦСКА, играчът на когото трябваше да бъде противопоставен Гунди беше Димитър Якимов. Митата не беше партиен член и по тази точка синият център-нападател имаше предимство.
Изключително техничният Якимов беше наречен от “синята” публика Мито Дъвката, защото забавял играта. Така се пишеше поне докато головете се вкарваха от Аспарухов – независимо дали това бяха 27 гола в републиканското първенство или два гола срещу Белгия. Тогава не се питаше кой е дал головия пас – Соколов, Якимов или Иван Колев. Когато Жеков започна да ниже голове – 36 в нашето първенство, 3 срещу ГДР, 2 срещу Югославия започнаха обясненията, че по-важни били головите пасове на Якимов, Начко Михайлов или Янчо Димитров. През това време и Митата Якимов успя да спечели една голмайсторска титла, а вкараните от него голове достигнаха 151 – с един повече от тези на Аспарухов. Що се отнася до головете на Жеков в българското първенство – 253, то едва ли някой ще може да подобри това постижение.

Всъщност противопоставянето на Аспарухов на Жеков или на Якимов бе плод по-скоро на желанието на някои хора “тяхното момче” да бъде “отгоре” с цената на всичко. Какви бяха отношенията между футболистите може да се види от начина, по който Гунди поздрави Жеков за двата му гола в Белград срещу силния отбор на Югославия /с Шокич, Юсуфи, Басович, Шекуларец и др. звезди в състава/ през 1966 г. “Браво Петьо! Ех, защо и аз нямам такова спокойствие… ” Така или иначе добрите лични отношения между футболистите не спряха онези, които си бяха “навили нещо на пръста”. Те продължиха дейността си с десетилетия. Така се стигна до един унизителен за българския футбол факт.

За футболист на века беше избран играч, оценен само от един чужд журналист в най-успешната си година. За отбор на века някои посочиха отбор с една единствена победа като гост в турнира за купата на европейските шампиони срещу Дюделанж /Люксембург/.

След като головете не свършиха работа, за да се поддържа “легендата” Гунди започнаха да ни обясняват какъв невероятен престиж имал той в чужбина. Така наред с честите напомняния, че Аспарухов е бил в десетката на Франс футбол през 1965 г. се забравяха имената на Петър Жеков и Иван Колев, класирани там съответно през 1969 г. и 1957 г. Истината е, че най-доброто класиране на Гунди в престижната анкета беше през 1965 г., когато той раздели 8-10 място с Воронин и Мацола. Тогав Аспарухов получи 9 точки. Пет от тях бяха благодарение на първото място, което му даде българския участник в анкетата, а четири получи за втората позиция в лисатта на един португалски журналист. През 1969 г. Петър Жеков спечели 14 т. и зае девето място в същата анкета. Жеков беше включен в листите на Ж.Милчев – втори /4 точки/, Л.Филатов /СССР/ - също втори, а В.Салинер /Испания/ и В.Либерт /Швеция/ го поставиха на трето място.

Жеков е участвал и в други класации на Франс Футбол. През 1978 г. по случай десетгодишнината на турнира за златната обувка /трофей, който бате Петьо спечели през 1969 г./ беше направено класиране за най-добрите европейски стрелци през този период.

То беше такова:
1.Г.Мюлер – 13 т.
2.Еузебио – 10 т.
3.П.Жеков – 10 т.

През 1973 г. Жеков, тогава носител на бронзова обувка, взе участие в церемониите по връчването на годишните награди н Франс Футбол. Най-голямата атракция беше турнирът по вкарване на дузпи, в който се състезаваха Жеков, Еузебио, Питърс-капитан на английския национален отбор и Хулсхоф-защитник от отбор №1 за годината Аякс /Амстердам/. Турнирът, в който всеки, освен като изпълнител на дузпи трябваше да показва класа и като вратар, беше спечелен от Жеков.За отбелязване е, че Герд Мюлер успя да вкара само един гол, след пет изпълнения на дузпи, когато българският голмайстор беше на вратата. Спечелените от Жеков отличия са изключително много – той е шест пъти голмайстор на България, капитан на олимпийския отбор, който през 1968 г. спечели сребърни медали в Мексико, балкански клубен шампион с Берое, шампион на България с ЦСКА… Но със сигурност и той, и българския футбол щяха да имат още успехи, ако не беше кампанията за омаловажаване на постигнатото от Жеков, за да може да бъде създаден “митът” за Аспарухов. Факт е, че най-големият успех на българския национален отбор през 69-те години дойде тогава, когато Гунди беше контузен и Жеков можа да играе в половината от мачовете на националите за европейско първенство.

Най-големият успех на българския национален отбор през 60-те години беше четвъртфинала за европейско първенство през 1968 г. Този успех е с по-голяма стойност от предпоследните места на световните финали в Чили /1963 г./ и Англия /1966 г./, не само защото тогава българите за първи и засега единствен път се наредиха сред осемте най-силни отбора на стария континент, но и защото отборът ни постигна на четвъртфинала една забележителна победа срещу бъдещия европейски шампион Италия. Квалификациите за това първенство започнаха още през 1966 г. След като Жеков беше дебютирал с националната фланелка през декември 1965 г., 1966 беше първата година за него като национал. През нея той игра шест пъти за България и вкара седем гола – един срещу ОАР /сега Египет/, в мача ОАР-България 2:2, два срещу Югославия в мача Югославия – България 0:2, още два срещу “плавите” в България – Югославия 6:1 и два в първия квалификационен мач за европейско първенство България-Норвегия 4:2. Тези голове не бяха достатъчни, за да получи Жеков признанието на създателите на “митове и легенди”, но ортопедичните проблеми, които Аспарухов имаше с хлътналото си стъпало дадоха шанс на Жеков за изява като център нападател на България, за разлика от по-сетнешните му редки включвания като крило или резерва. Така след мача с Норвегия Жеков игра още три пъти в общо осемте мача, които изиграха националите за европейско първенство. Участвайки в половината срещи българския реализатор №1 стана голмайстор на този най-успешен за времето си български отбор. Освен двата гола срещу Норвегия той вкара и по един гол на Италия /в София/ и на Швеция /в Стокхолм/. Голът, който той отбеляза за победата срещу Италия с 3:2 беше исторически - за първи път от седем години Италия получаваше три гола. В изключително важния сблъсък в Стокхолм, България се наложи с 2:0. Жеков не само отбеляза единия гол, но стана и съавтор на другия, който беше реализиран от Дерменджиев. След едно виртуозно двойно подаване, при което Жеков върна топката на Чико с външен фалц шведите бяха поставени в мат и дори тяхната публика дълго аплодира майсторството на Жеков и Дерменджиев.

Още много може да се говори за Жеков – една от големите легенди на ЦСКА. Например, как при една контрола в Гърция, срещу отбора на Янина, ръководството на червения отбор реши да не включва Жеката в състава, с оглед на лошия терен и здравословните проблеми, които имаше нашият голмайстор през зимата на 1974 г. Тогава гръцката публика поиска да види Жеков и започна да скандира името му. След като скандиранията не умилостивиха “червените” шефове, гръцките запалянковци събраха огромен куп пари в един чаршаф и го предложиха на българите. Въпреки това Жеков не влезе в игра. Това беше пример, че за ЦСКА футболните стойности трябва да имат предимство пред финансовите изгоди.”


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:37 
 
Димитър Пенев

Димитър Пенев беше изключителен защитник. Той е единственият футболист на ЦСКА, когото спортните журналисти благоволиха да изберат за футболист на годината между 1962 и 1981 година. Пената получи тяхното признание на категоричното си превъзходство в двубоите с Аспарухов. Двубоите между двамата започват още, когато Пенев играе в Локо Сф. За това какво е било съотношението на силите в техните двубои може да се съди по отбелязаните или неотбелязани голове от нападателя. В по-голяма част от мачовете за първенството в онези години в-к"Народен спорт" поставяше оценки. Понякога те бяха давани в цифри, а понякога чрез поставяне на една или две звезди.
Ето пълният списък на двубоите между Пенев и Аспарухов, както и головете, които Гунди е успял да отбележи, когато срещу него е бил Пената със съответните оценки за играта им:
1963 година:
Пролет: Ботев Пд - Локо Сф 0:0
Оценки:Пенев- 4; Аспарухов- 3 ; Аспарухов- без гол.
Есен: Локо Сф - Ботев Пд 0:0
Пенев- 5; Аспарухов- 3(без гол).

1964 година:
Пролет: Подуяне - Локо Сф 1:1
Пенев- 5; Аспарухов- 4(без гол)
Есен: Подуяне - ЦСКА 1:0
Няма оценки, Аспарухов без гол.

1965 година:
Пролет: Подуяне - ЦСКА 3:0
Аспарухов- 2 гола
Пенев- няма звезда; Аспарухов **
Финал за КСА: ЦСКА - Подуяне 3:2
Аспарухов без гол
Няма оценки

1966 година:
(през пролетта се изиграват два мача между ЦСКА и Подуяне, тъй като мачът от есента на 1965 година е отложен)
Пролет: ЦСКА - Подуяне 1:0
Пенев- **; Аспарухов- няма звезда и е без гол.
Подуяне - ЦСКА 0:3
Пенев- **; Аспарухов- няма звезда и е без гол.
Есен: ЦСКА - Подуяне 3:1
Аспарухов не играе.

1967 година:
Пролет: ЦСКА - Подуяне 1:1
Пенев- **; Аспарухов- без звезда и без гол
Есен: Подуяне - ЦСКА 1:1
Пенев- *; Аспарухов- без звезда и без гол


1968 година:
Пролет: ЦСКА - Подуяне 0:0
Пенев-**; Аспарухов- без звезда и без гол
Есен: Подуяне - ЦСКА 7:2
Пенев- без звезда; Аспарухов- ** и три гола

1969 година:
Пролет: ЦСКА - Л-С 3:1
Пенев- **; Аспарухов- без звезда и без гол
Есен: ЦСКА - Л-С 4:2
Аспарухов- 1 гол(от дузпа)
Пенев- *; Аспарухов- без звезда
Финал за КСА:ЦСКА - Л-С 2:1
Аспарухов без гол. Няма оценки

1970 година:
Пролет: Л-С - ЦСКА 5:2
Пенев и Аспарухов без звезди и без гол на нападателя.
Есен:ЦСКА - Л-С 2:2
Пенев- **; Аспарухов- * и отново без отбелязан гол

1971 година:
Пролет: Л-С - ЦСКА 1:0
Аспарухов без гол. Няма оценки.
КСА(1/4-ФИНАЛ) ЦСКА - Л-С 2:2(4:5 след дузпи)
Аспарухов без гол. Няма оценки.

Както се вижда от 14-те мача в които футболистите са оценени, Пенев има по-високи оценки 11 пъти, веднъж двамата са оценени еднакво и само два пъти подуенската легенда с милиционерски пагони на милиционерския Л-С е надиграла Пената. Единият път това става в мач в който Гунди бележи 3 гола във вратата на игралия с комоцио Стоян Йорданов, контузен още в първите минути на мача и нереагиращ срещу ударите на противника. Така подуенци се разписват седем пъти след седем удара в очертанията на вратата, а Гунди най-после се отпушва вкарвайки на празна врата цели три пъти. От 19 мача в които Пенев и Аспарухов са играли един срещу друг, Гунди не е могъл да се разпише в 16 от тях. Разписва се само в три мача, като единия е вече споменатия, в друг го прави от дузпа и само веднъж вкарва два гола в оспорван мач от игра с вратар на вратата.
Пената доминира над Гунди във всички компоненти на играта, но особенно показателно е превъзходството му във въздушните двубои. Играта с глава е най-силното оръжие на Аспарухов. Високият му ръст и отскокът, придобит по време на тренировките на волейбол му дават огромно предимство в този компонент от играта. Пената е с около 10 см. по-нисък и не е тренирал волейбол, но отскокът и маъсторското му пласиране правеха така, че играта на Гунди почти никога не носеше опасност за вратата на ЦСКА.
За превъзходството на Пената в другите компоненти от играта е излишно да се говори много, тъй като Аспарухов е слаб дрибльор, а далеч по-големият футболен интелект на Пената му дава възможност почти винаги да бъде по-добре пласиран, когато към Гунди са подавани ниски топки. В онези години става популярно следното стихотворение:
"Така се Гунди примоли, Гунди влакното агънце:"Соколе, пиле шарено, подай насам топката, едно голче да вкарам отбора от срам да изкарам". Отговаря Сокол, пиле шарено:"Как да ти Гунди подам топката, когато тя е една на терена и е от Пенев пленена!"
Пенев е защитник, който се включва и майсторски в атаките на своя отбор и често бележи голове. Срещу отбора от Герена той се разписва два пъти. Първият път прави това през есента на 1966 година. Пената преминава един по един 4-5 защитници на подуенци преди да опъне тяхната мрежа. В този мач спечелен от ЦСКА с 3:1 Аспарухов не играе. Вторият гол на Пенев срещу подуенци е в решаващият мач през пролетта на 1969 година в спора за титлата. Тогава след първият съдийски сигнал на унгареца Бирчек, Пената навлиза на няколко метра в противниковата половина. Гунди го гледа безучастно. Армейският защитник изстрелва изненадващ снаряд към "синия" вратар Михайлов и ЦСКА повежда с 1:0. Сектор"Г" триумфира с лозунгите:"Ей ги купи, ей ги две, Лефски само ги виде" и "Сини мръвки със калъфки".

От всичко казано до тук е развенчан категорично опита на сините манипулатори, които наляво и надясно прокламират, че пишем срещу Гунди само защото бил страшилище за армейската врата. Ядно се вижда, че Гунди твърде рядко бележи във вратата на ЦСКА, но разбира се и за головата суша, която по принцип от 1966 година до края на кариерата му го следва неотклонно сините идеолози си имат също обяснение. А то е, че головете които Жеков бележи независимо дали срещу него е вратарят на бразилския Сао Паоло, Лев Яшин или който и да било вратар по света не са изобщо важни и показател за футболната класа на един централен нападател. Но за хората, които са далеч от облъчването на синята лумпениада по простото обяснение е, че реалната футболна класа на Гунди е напълно съизмерима с неговите шофьорски заложби.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:38 
 
Крум Янев – малкият диригент на голямата червена филхармония

“Целият славен тим на ЦДНА получил предложение да обикаля света по подобие на баскетболния “Глоубтротърс”

Янев-Колев, Колев-Янев и гооол.” Този рефрен е бил на мода във всички медии през 50-те. Крум Янев взима топката някъде от центъра и започва да литка един по един съперниците си, докато намери своята футболна половинка Ването Колев някъде пред или встрани от вратата. При всички случай следва най-неприятното за противниковите вратари – да вадят топката от мрежата.
“В началото бях доста стреснат, когато се озовах до големите звезди в “армейския” отбор. Аз бях обикновен войник, а до мен играеха вече утвърдени национали. Всичко съм постигнал с много, много труд”, разказва Крум Янев. Раждането на прочутия дует Янев-Колев не става ей така, просто от въздуха, а на калните и прашни тренировъчни игрища под зорките очи на треньора Крум Милев и негови помощник Борис Трънков. Тези моменти Янев си ги спомня до ден-днешен: “С Ването понякога оставахме два часа след тренировките, за да заучаваме нашите си комбинации, с които на мач бяхме неуловими и резултатни. Тези занимания ни сплотиха много. Постоянно бяхме заедно и на срещите на ЦДНА, и в националния тим. Толкова често, че дори и със семействата си понякога се виждахме по-рядко. С него и до ден.днешен сме като братя.”, говори с много топлота бате Крум.
Всеки играч на “червените” има своя звезден час в пребогатата история на ЦСКА. За Янев това са трите мача с Атлетико (Мадрид) за КЕШ през есента на 1958 г. Първият рунд от трилогията е на стадион “Висенте Калдерон”. Той оживява образно в спомените на Янев. “Паднахме наивно с 1:2. Като че ли сега изтичвам до тъча и казвам на Крум Милев, че ще се върна в средата на терена, за да запазим равния резултат 1:1. Чичето обаче беше сигурен, че ще ги бием насред Мадрид и ни каза да продължим да играем красиво и нападателно. Имахме подплатено самочувствие на голям европейски отбор, но получихме наивен гол и загубихме първата среща. В София стадионът бе препълнен въпреки студеното време. Бихме ги с 1:0. По новите правила ние трябваше да сме крайни победители, но тогава не важеше правилото за гол на чужд терен. Така се стигна до третия решаващ мач в Женева и там Жоро Найденов, Бог да го прости, направи чудеса. С изкълчено рамо спасяваше всичко. Не можа обаче да ни опази от пристрастията на съдията Моле, който отмени гол на Иван Колев пре 1:0 за нас. Накрая загубихме с 1:3, но стадион “Шармий”, на който сега играе Мартин Петров за Сервет, ни ръкопляскаше, защото ние бяхме моралните победители”, разказва “червената” легенда и очите му святкат, сякаш срещата е завършила преди секунди.
Крум Янев се гордее със своя внук, който носи неговото име. И пак се вживява: “Никой не му е показвал как се правят шпагати, а ги прави перфектно. Притежава уникална футболна злоба”, допълва легендата на ЦСКА. Покрай първите стъпки на внука си във футбола Янев се връща и към своите дебютни моменти в ЦСКА. Той се учи от унгарските образци – Пушкаш, Кочиш, Цибор. На всичкото отгоре ЦДНА е побеждавал славния Хонвед с футболните светила, преди те да избягат от Унгария след кървавите събития през 1956 г.
Като всеки футболист на “червените” по онова време, който потенциално е бил готов да играе във всеки класен европейски тим, и Янев има подобни спомени: “Имаше много моменти, в които ни желаеха да останем в чужбина или поединично, или дори целият тим. Така след три турнира в Швеция през 1953, 1954 и 1955 г. първият мениджър в Европа, французинът от полски произход Юлиус Украинчик, ни направи уникално предложение. Той бе уредил целият тим на ЦДНА да остане в Швеция и да обикаля в Европа и по света подобно на баскетболния “Харлем Глоубтротърс”. Щеше да осигури стабилно бъдеще на всички нас. Бяхме станали епопея, след като в Швеция победихме бразилския Сантос с титулярите му. Върнахме се обаче в България заради семействата си. Невероятно предложение получихме всички играчи на ЦДНА и когато спечелихме бронзовите медали с “А” отбора на олимпийските в Мелбърн през 1956 г.”, връща лентата назад Янев.
50-те години са невероятни за ЦСКА. В България тимът е пълен хегемон, а в странство отборът вае своя неповторим блясък на отбор, за който мачовете със световните гиганти са единствената живителна сила. В този период на невероятна международна слава за ЦДНА дербитата с Левски са били нещо като по-сериозни вътрешни контроли. За такъв случай се сеща футболната легенда: “През 1953 г. целият тим на ЦДНА бе мобилизиран да се подготвя за световното в Швейцария. Титулярите бяхме извадени от първенството и на наше място играеше войнишкият състав. Въпреки това момчетата се представиха много добре и завършиха на второ място на точка от Левски. За директния сблъсък със “сините” обаче от техния клуб поискаха да излезем с титулярния състав. И така на 23 септември 1953 г. ги натупахме с 5:0, а Кирчо Ракаров им вкара гол от центъра. Трябва да кажа обаче, че спортната злоба си оставаше само на игрището. С много от тях и до ден-днешен се поздравяваме като достойни съперници”, заключава Янев(
Крум Янев напуска футбола през 1960 г., след като е контузен тежко в мач срещу Локо (Сф) от десния бек на “железничарите” Васил Методиев–Шпайдела. Остава споменът за двойката Янев-Колев, която не беше за един ден. Вече трето поколение запалянковци и специалисти свалят шапка на най-великия български футболен дует, в който Крум Янев беше малкият диригент на голямата червена филхармония."


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:40 
 
Христо Стоичков


В световния футбол две личности си оспорват трона на футболен крал - Пеле и Марадона. Безспорният номер едно на Източна Европа по постижения в отборен и личностен план е Христо Стоичков. Разбира се и той си има своите опоненти, като Пушкаш, Масопуст, Ф. Албер или О. Блохин. Само застъпниците на Пушкаш обаче биха могли да извадят солидни аргументи в защита на своя идол, съпоставен със Стоичков.

Много е трудно за едно момче от Източна Европа да пробие в света на големия футбол, а само истински гений може да накара цял свят да говори с възхита за него, само гений може да накара феновете на противниковия отбор да го мразят повече от всичко на света, само велик гений може да накара другите велики в света на футбола да те почитат и да ти се кланят.
Мишел Платини и до днес смята признанието на Ицо, че е бил един от идолите му за нещо възхитително. За Платини това да бъдеш идол на гениалния Стоичков е едно от най-големите и скъпите признания, които френския футболен гений е получавал някога.

През 1992 г. Ван Бастен е избран за футболист номер 1 в Европа и получава Златната топка на "Франс футбол". Втори е мегазвездата на Барселона- Христо Стоичков. Българския футболен майстор, който е известен и с лошия си нрав, когато стане въпрос за несправедливост, нито за момент не пропуска да се оплаче пред медиите по цял свят как е бил ощетен. В същото време Ван Бастен, който е роден две години преди Ицо и има в актива си още две подобни отличия заявява в свое интервю, че винаги се е възхищавал от играта и гения на Ицо и това бил един от неговите футболни идоли. Признание от футболист като Бастен, което не се нуждае от коментар.

През 1994 година по време на СП един бразилски журналист заявява, че ако Стоичков е бил роден бразилец, то той щял да бъде втория по признание след Пеле, наравно със Зико. Можем спокойно да му вярваме, че говори искренно, защото гениални футболисти като Ицо дори във футболни страни, като Италия, Германия или Англия се раждат веднъж на 100 години.
За признанието на легендарни футболисти, като Марадона, Кантона и други към Стоичков е говорено много. За това, че Ицо е идол на едно цяло поколение обикновенни футболни фенове, хора на изкуството и дори футболни критици по цял свят, също е говорено и се знае не малко. Все пак Стоичков е най-великия футболист в историята на два големи клуба- ЦСКА(един от 30-те най-големи отбора в историята на Европа) и Барселона(в топ 10 на европейския футбол за всички времена). Малцина са футболистите, успели да достигнат до подобно постижение.
Ако погледнем реално, Стоичков не е блестящ техник като Зидан, няма скоростната техника на Фиго, но той има нещо, което малцина притежават. Той има невероятен хъс, който компенсира някой компоненти от играта му в които Ицо изостава от останалите гении или е на средно равнище. Този хъс в комбинация с кинжалния му удар и невероятния демараж(едва ли има и десетина футболиста в историята на футбола с подобен взривен старт от място) му отредиха място сред най-великите в историята на тази игра. Ицо е редом до Кройф, Бекенбауер, Еузебио, Пушкаш, Платини, Зико, Бастен, а над него са само двамата футболни крале- Пеле и Марадона.

За 4 години с екипа на ЦСКА, футболния гений постигна 3 титли и 3 купи, спечели в личен план Златна обувка и се нареди сред 5-те най-талантливи млади футболисти на Европа до 23 години на "Гуерин спортиво". Ицо и Любо бяха събитие за футболния живот в цяла Европа. Любо бе нарочен за Ван Бастен от Изтока, а Стоичков бе просто уникален и несравним. Те накараха Европа да говори за футболните таланти от България. Скоро Ицо щеше да накара света да олицетворява България със нейния най-велик футболен гений.

Барса преди Стоичков имаше в актива си едва 10 спечелени шампионски титли или средно по една на десетилетие. Идването на футболния Христос в столицата на Каталуния промени нещата тотално и сбъдна мечтите на каталунците за пълна хегемония над омразния Мадрид и неговия Реал. За пръв път в своята история Барса наложи тотална хегемония и спечели 4 поредни титли. Мечтаната КЕШ стана най-после факт. А признанието на света, че именно Ицо е най-големия в най-великия отбор на Барса за всички времена са Златната и Сребърна топка, спечелени от Стоичков в годините на двата играни финала за КЕШ от каталунците.

Журналистите в Европа видяха в лицето на Стоичков, двигателя донесъл славата на Барселона. За 6 години с екипа на Барселона той достигна до 5 титли и една КЕШ. Преди Ицо за близо 100 години Барса бе достигнала едва до 10 титли и нито веднъж до КЕШ. Със заминаването на Стоичков си заминаха и успехите от гордостта на Каталуния, а днес ФК"Барселона" търси новия Стоичков за да върне радоста на хората по трибуните. След като не можаха да намерят негово копие сред сегашните футболисти по света, шефовете на клуба се обърнаха към оригинала с молба да се завърне като ръководител и надеждата, че присъствието му в клуба ще помогне. Ние също се надяваме, че Ицо ще успее и на новото поприще, защото мястото на подобни гении е в света на футбола, а успехите на Стоичков вдигат имиджа на България. Защото Стоичков е лицето на България и най-известната личност по света в историята на нашата изстрадала Родина.

България е малка страна и е истинско събитие, появата на гений от подобен калибър. Той не е Цар на българския народ, както писа едно испанско издание преди няколко дни. Стоичков не се нуждае и от паметници приживе. Той дори не се нуждае от признание от своите собствени сънародници. Подобно признание и почит по света Ицо е получил достатъчно. Стоичков просто желае уважението, което е заслужил и нищо повече. А всеки, който се смята за истински българин е длъжен да му го даде, защото никой българин в най-новата ни история не е прославил толкова много родината и не е постигнал толкова много.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:40 
 
МАНОЛ МАНОЛОВ – ИМЕ СТАНАЛО СИМВОЛ

Легендарният армейски бранител остава еталон за защитник

Живот, отдаден на червения клуб

Когато през пролетта на 1962-ра се провежда церемонията по награждаването на ЦДНА със златните медали в шампионата на България, един човек се радва на деветата поредна титла със сълзи в очите. Предстои неговата раздяла с червената фланелка. Фланелка, която Манол Манолов е носил с чест и отговорност цели 14 години. Симулията напуска отбора, на който е дал толкова много като състезател, с високо вдигната глава. Високият му несломим дух на железен бранител е бил еталон за играта на мнозина защитници от България и чужбина. Раздялата с любимия клуб обаче е само временна, защото десетина години по-късно Манолов ще застане на треньорското кормило на червените, за да ги поведе към други големи успехи. Радостта от победите като състезател ще се превърне в радост от победите на възпитаниците му.
Неразделна част от митологията на армейския клуб ще остане завинаги свързана с името и футболните подвизи на еталона за защитник с номер 3 Манол Манолов. Мнозина са бранителите в България и чужбина, които не се притесняват да възкликнат: “Искам да съм като Манолов!”. Заедно с Кирил Ракаров, Никола Ковачев, Георги Енишейнов, Симулията изгражда здрав бент пред вратата на Георги Найденов. Всеки от защитниците осъзнава огромната отговорност, която е легнала на плещите му. Отговорността, която е главната причина успехите на ЦДНА да блестят така ярко върху страниците на историята. Манолов, като че ли в най-голяма степен трябва да се притеснява дали във вратата на ЦДНА няма да падне някои гол. Като последен в защитата той следи всяка стъпка на противниковите нападатели, да бъде навсякъде където е необходимо, да предугажда всеки техен ход, да изчиства всяка топка в краката на свой човек или по-далеч от собствената врата, да извършва нарушение, когато играта на противника трябва да бъде спряна. Много са задачите на централния защитник и Манол Манолов полага огромни усилия организацията на армейската отбрана да бъде на ниво. И го прави. Почти десетилетие и половина. Е, понякога се случва голът да падне по негова вина или да направи някой ненужен фаул, но такава е орисията на защитника. Да изпива най-често горчивата чаша на допуснатия гол заедно с вратаря на отбора. Защото предотвратените голове никой не ги брои. Всеки гледа под лупа само грешките на отбраната и вратаря.
Грешките в играта на Симулията са далеч по-малко от перфектно отиграните положения, от предотвратените голове, от изчистените опасни топки от противниковите крака. Когато Манолов излиза на терена, привържениците на ЦДНА са по-спокойни и по-уверени н победата на своите. Головете, които ЦДНА допуска по времето на вратаря Жоро Найденов и защитниците Ракаров, Енишейнов, Ковачев и най-вече Манолов са твърде малко. Твърде малко, за да “попречат” на армейските нападатели да бележат гол след гол. А във футбола освен вкараните голове се броят и допуснатите, нали?
Манол Манолов има едно от най-достойните места сред героите на червените успехи от 1948 до 1962 г. Години на десетки шампионски титли и купи, на паметните двубои от турнира за КЕШ срещу “Динамо” /Букурещ/, “Цървена звезда” /Белград/, “Вашаш” /Будапеща/, “Атлетико” /Мадрид/, “Барселона”, “Ювентус” /Торино/, “Малмьо”, “Дукла” /Прага/. Симулията е от големия тим на ЦДНА, който плашеше чуждия си съперник на зеления терен така, както никой друг български отбор никога не го е плашил.
От Манолов футболиста – до Манолов треньора.
Дългият състезателен път на големия бранител на ЦДНА преминава на терена и в съблекалните на стадион “Народна армия”. А когато през лятото на 1969 година Симулията става старши-треньор на ЦСКА, едва ли някой е можел да се сети за по-добър възможен избор от този. На треньорското кормило на най-успелия български клуб застава човек, който е готов да работи с цялото си сърце и енергия за любимия отбор.
<b>Винаги дисциплиниран и радетел за спортен морал и себераздаване, Манолов изисква максимум от състезателите си и не търпи хленчещите и лабилните. Пред името ЦСКА всички са равни и компромиси не могат да бъдат правени</b> – това е своеобразното “символ верую” на Симулията. И той не му изневерява нито за секунда. За Манол Манолов звезди в отбора няма, а единственото което има значение е доколко състезателят се раздава на терена и тренировките. Защото предстоят 90 минути, през които противникът няма да се жали нито за миг.
И успехите не закъсняват – ЦСКА става шампион за 1971, 1972, 1973 г. Армейците печелят и Купата на Съветската армия за 1972, 1973 и 1974 г. Над всички успехи обаче стои отстраняването на трикратния носител на КЕШ “Аякс” /Амстердам/ на 7 ноември 1973 г. Тогава целя София не спи до зори. А Манол Манолов е на седмото небе от успеха на играчите му. Футболната общественост не може да забрави и успехите на ЦСКА в клубните турнири срещу “Панатинайкос” /Атина/, “Сваровски Вакер” /Инсбрук/, както и достойните битки с “Бенфика” /Лисабон/ и лондонския “Челси”.
Признанието на Европа и България за треньорските успехи на Манолов никога не могат да бъдат изтрити от историята. Винаги изискващ максимума от подопечните си, Симулията по-често е намръщен и суров, отколкото усмихнат и либерален. Може би има и недоволни от неговата взискателност и стриктност в тренировъчния процес, може би някои ще го обвинят, че не намери общ език с индивидуалния гений Димитър Якимов, но взаимоотношенията между треньора и играчите винаги са били съпътствани от трудности и неравности. За сметка на това колко пъти, когато футболистите на ЦСКА са демонстрирали недостатъчно отговорност и самовзискателност към себе си и името ЦСКА, старите цесекари са възкликвали: “Ех, де да ви беше треньор Симулията, как щеше да ви оправи за нула време!” Така ще го запомнят в ЦСКА – винаги сериозен и напрегнат в името на работата и успеха в любимия клуб.
Манол Манолов има и още един треньорски мандат в ЦСКА – през 1984-85 г., когато отборът се намира в труден период – в сребърния миманс и без победа над кръвния враг. След изиграни пет кръга през есента на 1984 г. ЦСКА има едва точка и заема последното място в класирането. Но Симулията запретва ръкави и прави почти невъзможното -–макар и на 60 години, той отново се раздава за червения клуб и го изкачва до второто място, а ЦСКА печели Купата на Съветската армия и Купата на България. При това след победа срещу “Левски” през юни 1985-та, която червените фенове чакат безкрайно дълго – цели две години.
През август миналата година Манол Манолов отпразнува своята 75-годишнина. Винаги изправен и горд като скала, той не пропуска мач на ЦСКА. Защото голямата му житейска любов е една – футболът. А преките свидетели на играта му и днес биха могли да кажат: ”Едно време исках да бъда като Манолов!”


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:42 
 
ДИМИТЪР МАРАШЛИЕВ – ПРЕДТЕЧАТА НА ТИЕРИ АНРИ

Месецът е юни. Годината 2000. Играе се срещата от европейското първенство между Франция и Дания на стадион “Ян Брейдел” в Брюж. Французинът Тиери Анри направи невероятен спринт по левия фланг в стил свръхзвуков влак покрай сащисаните датски футболисти и онемялата публика. Такъв не е виждан. Да, ама не.
Връщаме лентата 30 години назад. На стадион “Народна армия” и на стадион “Васил Левски” една дългокрака фурия със смешна патрава походка с издадени навън ходила минаваше като вятър покрай българските защитници. Този футболист се казваше Димитър Марашлиев, известен като Марата. Марашлиев е роден през 1947 година. От 1964 г. до 1966 г. играе в Хеброс (Харманли). В същата година на 8 февруари се ражда в Кършияка едно бебе Христо, което след почти 20 години ще заиграе също в Харманли и ще бъде най-голямата надежда на българския футбол, преди да отлети в космическите висини. Да се върнем на Марашлиев-старши. Преди да дойде при “червените”, за малко е състезател на Спартак (Пд). В ЦСКА играе точно 10 години до 1976 година. Има 250 мача в “А” РФГ и 74 отбелязани гола. Става шампион на България за 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 година. Носител е на купата на Съветската армия през 1969, 1972, 1974. Участник е на финалите на световното първенство през 1970 година.
Марашлиев има само 8 мача в “А” отбора. Определено вина имат лефскарите по върховете, а когато става въпрос за националия отбор, неговото име не се свързва здраво с него. Но когато сегашните треньори на ЦСКА се питат: “Абе има ли футболист, който да вкарва редовно голове на Левски и в европейските клубни турнири”, винаги яркият пример е Димитър Марашлиев. Апогеят на Марата е на 7 ноември 1973 година, когато в 68-ата минута на 1/8 финала за КЕШсрещу Аякс, спечелен от ЦСКА с 2:0, бележи първия гол след страховит удар с глава и хвърля в екстаз 70 000 “червени” зрители на Националния стадион. В същото издание на турнира Марашлиев оставя трайни спомени. На 19 септември 1973 година на 1/16 финалите срещу австрийския шампион Сваровски Вакер ЦСКА печели с 3:0 в София, а Марашлиев бележи първия гол. След това на четвъртфинала през пролетта срещу Байерн лявото крило пак слага своя голов отпечатък. В първата среща в Мюнхен на 5 март 1974 година баварците побеждават “армейците” с 4:1, като Марашлиев изравнява резултата в 21-ата минута. На 17 септември 1975 година пак за КЕШ ЦСКА бие Ювентус с 2:1 в София първия мач, като втория гол Марашлиев бележи в последната 90-а минута. Преди това Денев и Анастази си разменят по едно попадение.
Тънката струна, на която Марашлиев играе с армейските фенове, са неговите незаменими голове срещу Левски. Той не се съобразява дали това е за първенство, или за тогавашната купа на Съветската армия. Така например на финала за КСА през 1969 година на 30 април първото попадение з победата на ЦСКА срещу Левски с 2:1 е дело на лявото крило. На 5 юли 1972 година в мач за първенството ЦСКА побеждава с 2:0 и отново Марашлиев бележи гол. Култова е срещата на 24 март 1973 година, когато “армейците” бият с 2:1 вечния съперник след попадение в 90-ата минута на Жеков, като Панов преди това е изравнил в 88-ата минута. Преди това в 59-ата минута след разстрелващ диагонален удар Стайков е безпомощен за 1:0 за армейците след шут на ….. на Марашлиев. Невероятното ляв крило има звездни мигове и срещу другите отбори. Така например, когато през 1972 година ЦСКА смазва Славия с 6:0 за първенството, той участва с гол. Същото става и малко по-късно, когато армейците бият белите с 3:0 и пак Марашлиев се разписва този път с две попадения. Привържениците на “червените”, които помнят като слонове, се сещат за датата 2 април 1972 година. На този ден ЦСКА побеждава традиционно трудния си съперник Локомотив (Сф) след кански мъки с 2:1. Победният гол вкарва Марашлиев със страхотен диагонален удар под гредата от 25 метра. Двадесет дни по-късно на 22 април е победен силният по онова време състав на Академик (Сф) с 5:2 и отново до обичайния хеттрик на Петър Жеков на светлинното табло откъм сектор “Г” е изписано името на Димитър Марашлиев.
Марашлиев завърши кариерата си в Черно Море. Кръвта вода не става и неговият син Христо също се озова в школата на ЦСКА. В едно интервю той ще каже: ,,Огорчен съм, че не ме признаха в родния ЦСКА, но никога няма да изневеря на първата си футболна любов”. Баща му също търпи разочарования, защото вижда как се разпада военният тим, в който млади таланти вместо да набиват крак на плаца, имат възможността да съхранят футболната си дарба. Под претекст, че липсват пари, школата вегетира. Дори и апелът към медиите не трогна никого от висшите военни. По този повод Димитър Марашлиев казва: ,,Жалко, минаха годините, в които се обръщаше внимание на младите. Дано по-скоро някои хора, които се въртят във футбола, разберат, че най-големите пари са не от готовите наемници, а отгледаните рожби в своя клуб.”
Горчилката на Димитър Марашлиев минава заради две неща. Защото вижда, че синът му е честен и принципен в едно първенство като българското, в което парите поне досега се ценяха повече от таланта. И другот е признанието на феновете. А то е запечатано в техните спомени. Димитър Марашлиев се изстрелва по лявото крило като мълния и следва гол. Ако тогава българските играчи можеха да излизат в чужбина, сигурно някой мастит чуждестранен журналист щеше да се сети, че преди появата на Тиери Анри е имало и друга фурия, която радваше очите и чувствата на милионите цесекари. Когато Димитър Марашлиев-Марата винаги е пробождал вратите на европейските колоси и най-вече на левскарите.”


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:46 
 
Керимов - кавалерът на червената роза

"Какъв е този нападател, който и от два метра не може да вкара? Нека чуем Георги Велинов: "Вече бях вратар на младежкия национален отбор, когато се заговори, че в Пловдив има един страшен талант. Казвал се Керимов, можел да прави всичко с топката, освен да я изяде, и щял да бъде включен в тима за турнето в Танзания.
И в един прекрасен ден той се появи. Беше облечен в кървавочервен панталон с широки маншети и с дълго кожено манто с цвят на узряла вишна. Сякаш заминавахме за Северния полюс, а не на 55-градусова жега в Африка... Мургавият пловдивчанин с вид на тореадор не разговаряше с никого. По-късно научих - Зума му казал, че младежките национали са големи кодошлии и непременно ще му извъртят някакъв гаден номер. В самолета пловдивчанинът се свря някъде в дъното и притихна. Зума го бил инструктирал да седи далече от прозорците на самолета, защото страшно духа и ще изстине. А когато пристигнахме на летището в Танзания, новоизлюпеният национал с гордост декларира 2 долара, 20 гръцки драхми и 5 турски лири, които май бяха от времето на Кемал Ататюрк. Христо Бонев му казал, че в чужбина без пари си загубен. Там, в джунглата на Танзания, научих две важни неща - че виното от палмови листа не става за пиене и че Керимов е футболист. С главно Ф. Няма да се правя на специалист и да говоря за елегантния му дрибъл, за мекия като кадифе глезен, за виртуозната му техника. Просто ще ви разкажа за мача ни с местния шампион с красноречивото име Младите лъвове. Керима - малко по-бял от танзанийците, направо ги побърка. В един момент той лъга трима защитници в продължение на близо минута, без топката да падне на земята. Всичко това стана на площ, не по-голяма от носна кърпичка, а тримата танзанийци приличаха на огромни октоподи -двуметрови чудовища с дълги, мускулести крайници и поне с един нюанс по-черни от Ибрахим Гай..." Ружин Иванов Керимов е роден на 120 метра югоизточно от стадиона в "Лаута". На 9 години мургавият хлапак прави истински чудеса с топката в подготвителната група. На 17 години той вече е ляво крило в мъжкия отбор на Локо (Пд) и играе в нападение заедно с Бонев и Гочето Василев. Малко по-късно Керимов поема на Запад - 158 км до София, където облича фланелката на ЦСКА, а след това тръгва към Европа с крачки от 7 мили, както казват англичаните. Впрочем за албионците тепърва ще стане дума. Един филибелияв царството на Робин Худ Нотингам, края на 70-те години. Поредният мач от английския шампионат. На "Сити Граунд" вали като из ведро. Подгизнали до мозъка на костите си, в един момент зрителите започват да скандират: "Брайън, спри дъжда! Брайън, спри дъжда!" Мениджърът на Форест Брайън Клъф става от резервната скамейка и с вид на гръмовержец бавно се приближава към тъчлинията, вдигнал гневно ръка към небето. Вярвате или не, но само след няколко минути поройният дъжд спира и топли слънчеви лъчи огряват стадиона... Това е само един епизод от футболната митология на Острова, в която за Клъф е отредена цяла глава. И не без основание - под негово ръководство Нотингам само за 5 години измина пътя от трета дивизия до титлата на Англия и купата на европейските шампиони. Когато скромният автор на горните редове за първи път видя Клъф, англичанинът беше пиян. Датата бе 15 септември 1980 г., мястото - летище София. Не, знаменитият мениджър не залиташе - той приличаше на английски моряк, чийто кораб след дълго и опасно плаване най-после е пуснал благополучно котва в Дувър и вече е изпил първите 5-6 бири... Събрал всичките си познания от езика на Шекспир, зададох възможно най-баналния въпрос: - Мистър Клъф, какво очаквате от първия мач за КЕШ между ЦСКА и Нотингам? Нула внимание. Клъф гледаше към терминала за пристигащ багаж и целият му външен вид изразяваше безпокойство дали тия тъмни балкански субекти не са му гепили нещо. Най-после дългоочакваният куфар пристигна и аз повторих въпроса си. Клъф изръмжа нещо от рода на "А, бе, момче, я се разкарай с тия шибани въпроси!" Не се отчаях, тогава бях млад, амбициозен и с малко тарикатлък проникнах на пресконференцията в Японския хотел, която мениджърът на Форест даваше само за английски журналисти. Леко изтрезнял, облечен с анцуг с неустановен цвят и с островърхи турски чехли с пискюли, обути на бос крак, Клъф бе повече от лаконичен и пред своите сънародници: "Мач като мач. Обикновено побеждава по-добрият. А всички знаят кой е най-добрият отбор в Европа!" На 17 септември 1980 г. Цецо Йончев и компания откъснаха първия кичур от скалпа на Брайън Клъф. Публичната екзекуция бе след 2 седмици, в царството на легендарния Робин Худ. Човекът, който натисна копчето на "червената гилотина", се казва Ружин Керимов. В 33-тата минута на реванша той сътворява истински карнавал в типичен бразилски стил. С неудържим и в същото време изящен дрибъл преминава всички поданици на Нейно Величество, които се изпречват по пътя му. След това спокойно, сякаш изпълнява елемент на учебно упражнение на базата в Панчарево, търкулва топката в далечния ъгъл на вратата на Питър Шилтън. На "Сити Граунд" става тихо като в катедрала. 30 000 далечни потомци на Робин Худ не могат да повярват на очите си: откъде се взе този мургав тип с лице на Сатана и с дяволски дрибъл? Та той се подигра с пялата защита, за която Клъф твърди, че е по-сигурна от сейфа на английската национална банка. А великият Питър за първи път в своята блестяща кариера получава такъв гол. Вторият е след 6 години в Мексико и негов автор е Диего Армандо Марадона. Точно 22 години след голямата футболна битка край Шеруудската гора Керимов с библейска простота разказва за мача на своя живот: "Ми, те, англичаните, са високи, руси и лесни за лъжене, щото са малко глуповати. А-а, да, сетих се. Тогава при гола излъгах и Вив Андерсън, но той е негър..." Поема за лорд кепимов Емил Венков, проспериращ бизнесмен на средна възраст, има своя оригинална рецепта за антистрес. Всеки път, когато животът му нанесе жесток удар, той се прибира в своя огромен апартамент в близост до "Витошка", целува съпругата си и двете очарователни дъщери и моли да го оставят сам. След това се заключва в кабинета си и пуска щорите. В настъпилия мистичен полумрак Венков, подобно на африкански шаман, изпълняващ древна магия, свещенодейства - налива си пълна чаша "Джони Уокър", отпива традиционния пръст уиски и запалва цигара "Кент". После вади стар касетофон, останал още от студентските години, и пуска още по-стара касета с пълен запис на мача Нотингам - ЦСКА. От времето и от многобройните превъртания лентата е толкова изтъняла, че на 33-тата минута от записа се чува само: Керимов! Керимов! 1:0 за ЦСКА... На другия ден след този малък ритуал Емо е зареден с голяма доза положителна енергия и е готов да посрещне философски всички превратности на съдбата. Другият герой също се казва Емил. Става въпрос за Емил Вучев - колоритен радомирец от китното селце Дрен. Човек с безброй професии, той винаги е поставял в своята скала на житейски ценности на първо място ЦСКА, а на второ - Керимов. Преди всеки важен мач на "армейците" Вучев носеше на своя любимец огромен буркан с мед и орехи с железния аргумент: "Трябва да го подсиля! Керима е фрашкан с техника, но е слабичък и няма даян". На 1 октомври 1980 г. след последния сигнал на Нотингам -ЦСКА започва луда нощ за "червена" България. Емил Вучев изхвърча като ********* от апартамента си, пали волгата и с бясна скорост се понася към Южния парк. В същото време в панелен блок на безкрайните софийски "Младости" Вальо "Поета" Василев трескаво пише "Поема за лорд Керимов". Римите може би не са съвършени, но чувствата са искрени, защото извират от сърцето. Пристигнал в Южния парк, под прикритието на нощта, Емо не оставя нито една роза. А когато Керимов и останалите герои от Нотингам кацат на летище София, пред тях е разстлан огромен килим от червени рози. От стотици червени рози, по които има и капчици незасъхнала кръв от ръцете на стария цеденевист Емил Вучев... финал с мирис на шкембе чорба В новото време кавалерът на Червената роза Ружин Керимов върти бизнес и кара червена "Тойота". Не, не бързайте да завиждате - според злите езици тя е от времето на последните шогуни. Неслучайно Керимов я смени с тъмночервено "Волво", което пък е по-старо и от тойотата. Колкото до бизнеса му, той е съобразен с географската ширина, на която живеем, и с особеностите на балканската народопсихология. Казано по-просто - той е арендатор на шкембеджийница. Сега внимавайте, това не е скрита, а явна реклама и абсолютна истина - шкембето при Керо е само дамар, с много чесън и с толкова лют пипер, че още след първите лъжици виждате обратната страна на луната. Ако имате късмет и за-варите в заведението неговия мургав собственик, той може да ви разкаже "за гарнитура" 1001 футболни истории. А ако го няма, просто си поръчайте едно шкембе. Това е, господа, духайте и сърбайте!"


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 14:52 
 
Моля модераторите, заключете темите и не пускайте говежди лайнари и цигански отрепки да цапат темите за великите играчи и мачове на ЦСКА.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Яну 29, 2005 21:51 
 
свалям ти шапка, пич. нещо наистина стойностно и подплатено с факти. на това му викам родова памет, за пример на онези за които цска днес е само болка. нека знаят 4е е имало и големи в нашия отбор. още веднъж ЕВАЛА.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 16:44 
 
аз не съм автор

Aвторите:
Валентин Василев
Валентин Серафимов
Валентин Маринов
Параграф 22
Иван Виденов
Gawain
stoicho_29shampion
Attack
RedorDead
J.S.Bach
Георги Атанасов
ivi4-cska
ivi4bg
М.Любомиров
и др.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Фев 12, 2005 17:02 
 
Гениалният Георги Денев


Ние никога няма да забравим славата, която ти и останалите футболисти на ЦСКА донесохте на България! Докато ни има нас, милионите верни фенове, спомена за вас и за стореното от ЦСКА ще съществува. Напук на всичко и въпреки всички, които желаят унищожението на най-достойния български ОТБОР - ЦСКА.

Георги Денев - визитна картичка

Роден на 18.04.1950 година. Започва кариерата си в Кърпачев /Ловеч/ 1965- 1968, преминава през Спартак /Плевен/ 1968-1969, а от лятото на 1969 година е в състава на ЦСКА.


Георги Денев е може би най-работоспособният и бърз футболист играл някога за ЦСКА и представителния тим на България. Има над 250 официални мача с червената фланелка, в които е отбелязл 84 гола.

Шампион с ЦСКА 5 пъти – 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 год.

Носител на купата с ЦСКА 3 пъти – 1972, 1973, 1974 год.

1/4 финалист за КЕШ с ЦСКА – 1974 год.

Записал е 49 мача с националния отбор. Участник на СП`74 в Германия.


“Георги Денев – футболистът, който не спираше да атакува

Георги Денев е звезда, която винаги ще напомня за красивото във футболната игра. Неговите импровизации и неразгадаеми за противниковите бранители ходове не могат да бъдат изтрити от съзнанието на многобройните любители на най-популярната игра в България и Европа. Претъпканите стадиони в страната в началото на 70-те знаят, че Денев може всичко с топката в краката си. Да спринтира, да финтира, да стреля убийствено и да преследва настоятелно целта, която е поставена пред всеки един нападател – да пробие защитата и да подаде или вкара гол. Жоро обаче не само знае как да постигне всичко това, той го прави и с невероятен финес, а често и поднася топката на колегата в центъра на чуждото наказателно поле, за да падне поредния гол на ЦСКА и сектор “Г” мощно да изригне в буря от екстаз.

Феновете на ЦСКА от средното поколение рядко могат да посочат име на по-любим футболист за времето, прекарано на “Армията”, от това на Георги Денев. Те могат да разказват с часове за футболните подвизи на червената десетка, които са изковали безупречната репутация на Жоро в митологията на червения клуб.

“Знаеш ли, много играчи са ме възхищавали, но това, което правеше Денев го можеше само той и никой друг.”, казваше ми веднъж един фен на ЦСКА. “Когато мачът върви някак си монотонно и не виждаш как може да падне гол, така и изведнъж Денев ще взриви трибуните. Взима топката, понася се към вратата – някои път по крилото, друг път през центъра, ще излъже неколцина, ще навлезе в пеналта и ще вкара гол. Просто гениално! Ей така, от нищото! А знаеш, че футболът е колективен спорт. Жоро знаеше какво може с топката и използваше способностите си. Колко мача е решил сам, колко пъти се е нагърбвал с отговорността и е успявал. Затова винаги ще го помним”, завършва носталгично фенът.

Нима е необходимо да говорим повече след такива думи? Хем искрени, хем ласкави. Думи, казани за Жоро Денев.

Като неделима част от тима на армейците от 70-те години, Георги Денев акостира в Борисовата градина в началото на шампионата през сезон 1969/1970г. В първата си година в ЦСКА Жоро не успява да стане шампион. Въпреки това Денев бързо става титуляр и записва 17 срещи и 1 гол. През 1971-ва идва и първото шампионско злато за Жоро – той вече е един от най-силните козове в нападението на армейците, записва участие във всички мачове от първенството и отбелязва 6 гола. Асистенциите му към головите постижения на Жеков и Якимов също не са за пренебрегване.

На 4 ноември 1970 г. Денев прави и европейски дебют – в мача срещу силния Челси в турнира за КНК на “Стамфорд Бридж”, който ЦСКА губи с 0:1.

Мнозина ще запомнят невероятния нападател с №10 с това как сам би Байерн и Ювентус след като им отбелязва по един гол, които дълго ще се помнят.

На 20 март 1974 г. ЦСКА приема баварците в София, след като е отстъпил в Мюнхен с 1:4. При 1:1 Георги Денев взривява трибуните с невероятен гол в 48-та минута, който връща надеждите на България за обрат. Срещата завършва 2:1 за ЦСКА, но победата е авторитетна и ценна, защото е постигната срещу тима, който три поредни години ще окупира европейския клубен връх. А човекът, който не спира да тормози бъдещите световни шампиони Рот, Ханзен, Брайтнер и Бекенбауер и др. до последния съдийски сигнал е именно Георги Денев.

На 17 септември 1975 г. ЦСКА пада от великият “Ювентус” с 0:1 десетина минути преди края на срещата, която се играе пред 65 000 на “Васил Левски”. И тогава, в 80-та минута идва часът на Денев. Той успява да оползотвори центриране в наказателното поле на “Старата госпожа” и прави хладнокръвно 1:1. В последната минута Марашлиев довежда нещата до 2:1 за армейците и победата вдига стадиона на крака. Всички очевидци на този двубой обаче не могат да забравят безспорния принос на Жоро Денев за обрата на мача. Международното признание за червената десетка за жалост не могат да изстрелят Денев в орбитата на големия футбол, който със сигурност би се обогатил от играта му. Времената на “желязната завеса” отрежда съдба на Георги Денев като Артист на вътрешната сцена.

Той е боготворен от агитката и никой не може да задуши безрезервното любов на феновете, когато Денев твори на терена. Неговият устрем към гола, бързината и финтът му нямат равни в България в периода 1972 – 1977 година. Един от най-честите потърпевши от Жоро са защитниците и вратарите на “Лефски”, които изпитват истински страх, когато той поемеше топката и се понесеше към вратата им. Знаменателен момент е победата на ЦСКА с 3:1 през пролетта на 1976-та, когато “сините” биват изместени от върха благодарение на вдъхновената игра на Денев.

Националният тим на България също придобива по-голяма сила, когато Георги Денев се подвизава в нападението на трикольорите. Мнозина още въздишат по тандема Денев-Бонев, който е сред най-добрите за времето си на Стария континент. Жоро е сред титулярите на световното първенство в Германия през 1974 г.”

Талантът на Денев обаче остава непризнат от оцветената в “тъмносиньо” тоталитарна преса. Виртуозът, чийто качества бяха оценени от най-авторитетните европейски спортни издания, поставили Денев сред 10-те най-технични и добри играчи за 1974 г., никога не е имал честта да вдигне приза за футболист №1 на годината. Огромният грях на родната журналистическата гилдия към Георги Денев, завинаги ще остане да тежи на съвестта на “сините” медиини марионетки.

През 1978 г. изпращат Жоро на гурбет в Гърция. Бляскавата кариера на Денев в България завършва по един малко незаслужен начин. Още един гений остава неразбран. Остава любовта на фена. Фенът, който никога няма да забрави какво можеше Жоро Денев.”


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Нед Юли 30, 2006 00:18 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Фев 19, 2005 16:18
Мнения: 32
Местоположение: софия
извинетеме ако греша но не видях името на много велик ветеран а имено МИТАТА ЯКИМОВ
от дядо съм чувал ( дядо е болен лефскар ) ,че го е гледал и се е радвал на играта му и ми казваше ,че такъв играч не се е раждал на планетата

за съжеление не мога да намера или по точно не съм попадал на по подробна информация за него


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пет Апр 20, 2007 10:23 
 
Легендата Георги Денев ще гостува днес в рубриката LIVECHAT!
Пет, 2007-04-20 09:20

Легендата на българския футбол - Георги Денев ще бъде днес поредният гост в рубриката на Sport1.bg - LIVECHAT.

Бившият футболист, дал много на националния отбор на България и ЦСКА, ще бъде в редакцията в 12.30 часа и тогава той ще отговаря на въпросите на читателите на сайта.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пет Апр 20, 2007 20:55 
Offline
легенда
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 16:55
Мнения: 13936
Местоположение: The Spion Kop
ДЕНЕВ...КУЧЕТО...НОСИЛ МИ Е ТОЛКОВА РАДОСТНИ МОМЕНТИ,КОИТО АКО ОПИСВАМ..ЩЕ изтрия буквите на клавиатурата..много пове4е от Ицо,например..а и той игра в ЦСКА 9 години все пак,а не 5...

_________________
Walk on, walk on with hope in your heart, And you'll never walk alone, You'll never walk alone


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Апр 21, 2007 10:46 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 06, 2006 23:29
Мнения: 2930
Red,
Той е Кралят! Спомняш ли си, че свинщината го нарекоха "куче". Както и Стоичков по-късно, впрочем. Но за нас Гошо Денев беше най-големия аристократ на терена. Веднъж Илийката Илиев беше изкомандвал в кръчма: "Стани! Влиза Кралят!" А на вратата - усмихнатия красавец и Господар на терена. Прав си - невероятно много радост и наслада. Велик и недооценен! Безценен! Кралят Денев!
Преди време предложих преди всеки мач да надъхваме футболистите ни редувайки техните имена с тези на най-заслужилите. Може би това ще амбицира младите и новите в отбора, когато ги сравняваме с легендите. Мечти, а!
Но хубави спомени.

_________________
Само ЦСКА!®
"ЦСКА е в „А“ група и е по-чист от всякога!"


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пон Апр 23, 2007 21:45 
Offline
легенда
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 16:55
Мнения: 13936
Местоположение: The Spion Kop
Така е...а навремето публиката на ЦСКА се раздвои..ДЕНЕВИСТИ и АНТИ-ДЕНЕВИСТИ...Аз бях от първата гилдия.Тоя Жоро как разнасяше говедата по терена..нема ве4е такива игра4и и мъже,за жалост :evil:А с Илийката развяхме ПЪРВОТО знаме на ЕС на Армията..и едва не се стигна до бой..бяхме в ядрото на сектор-В и некви дърти клошари се ядосаха..да ,ама и ние се ядосахме.. та славната..все още милиция се наложи да се намесва.. 1990та... :lol:

_________________
Walk on, walk on with hope in your heart, And you'll never walk alone, You'll never walk alone


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Май 19, 2007 00:53 
 
Голмайсторите на ФК ЦСКА до 2000 година

Голове Голмайстор Години
144 Петър Жеков 1968-1975
141 Димитър Якимов 1960-1973
118 Никола Цанев 1959-1970
96 Спас Джевизов 1976-1984
90 Иван Колев 1950-1967
87 Димитър Миланов 1948-1960
85 Ивайло Андонов 1991-1998 с прек.
83 Христо Стоичков 1984-1998 с прек.
80 Стойчо Младенов 1980-1986
75 Любослав Пенев 1986-1989
73 Димитър Марашлиев 1966-1976
68 Панайот Панайотов 1950-1964
68 Георги Денев 1969-1978
63 Божил Колев 1970-1979
61 Лъчезар Танев 1983-1995 с прек.
58 Аспарух Никодимов 1964-1975
54 Цветан Йончев 1975-1984
50 Крум Янев 1950-1960
48 Георги Славков 1979-1986 с прек.
48 Радослав Здравков 1980-1986
46 Петър Михайлов 1951-1958
45 Стефан Божков 1948-1960
43 Емил Костадинов 1985-1998 с прек.
37 Пламен Марков 1975-1985
36 Стефан Т. Стефанов 1948-1959
36 Цветан Атанасов 1966-1976
33 Петър Михтарски 1994-1996
32 Георги Димитров - Джеки 1977-1986
29 Иван Ранков 1960-1965
27 Георги Димитров - Червения 1955-1959
27 Стефан Михайлов 1972-1975
25 Петър Жабов 1995-1998
24 Димитър Пенев 1965-1977
21 Георги Георгиев 1988-1996 с прек.
20 Бончо Генчев 1997-1999




чесно казано това според мен не е много вярно .


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Нед Май 27, 2007 05:29 
 
Ми добре хора а тогава защо Димитър Бербатов липсва от листа някой да ми каже а.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Нед Май 27, 2007 07:47 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 12, 2004 01:54
Мнения: 2552
Местоположение: София България
Заото той е легенда на Байер Леверкузен и Тотнъм за това , а за нас няма даже гол и срещу лески ! :? :? :roll:

_________________
КУПЕТЕ СИ АКЦИИ - ЗА ДОБРОТО НА ЦСКА СОФИЯ ! АЗ СИ КУПИХ - НЕ БОЛИ !


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пет Апр 18, 2008 12:31 
Offline
вдига купата
вдига купата
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 06, 2006 23:29
Мнения: 2930
ЧРД на Краля Денев! Здраве и успехи!

_________________
Само ЦСКА!®
"ЦСКА е в „А“ група и е по-чист от всякога!"


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пет Апр 18, 2008 15:21 
 
cskaveteran написа:
Заото той е легенда на Байер Леверкузен и Тотнъм за това , а за нас няма даже гол и срещу лески ! :? :? :roll:


Като се замислим наистина е така 8) :-o


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пет Апр 18, 2008 17:35 
Offline
гледа мача
гледа мача

Регистриран на: Съб Сеп 29, 2007 19:53
Мнения: 1288
Е какво от това , че няма гол срещу Уефски ??? :?

_________________
!!! Ц С К А !!!


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Съб Апр 19, 2008 12:39 
 
Izvinete me, che pisha na latinica /v Italia sum, a sega sum sednal na nqkakuv laptop s nemski Windows, haha/, no tursih iz razlichnite podforumi i ne otkrih tema za anketata podeta ot saita za izbiraneto na nay-dobrite igrachi po postove.

Ta vuprosut mi e koga e krayniqt srok za uchastie v anketata?

Mejdudrugoto, statisticheskite danni za GALIN IVANOV sa pooburkani neshto. Pishe, che e igral za CSKA sredata na veka, a toy nosi chervenata fanelka ot 95-ta dokum 2001/2002 nqkude.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Чет Апр 24, 2008 12:01 
 
Ivan Peev написа:
Izvinete me, che pisha na latinica /v Italia sum, a sega sum sednal na nqkakuv laptop s nemski Windows, haha/, no tursih iz razlichnite podforumi i ne otkrih tema za anketata podeta ot saita za izbiraneto na nay-dobrite igrachi po postove.

Ta vuprosut mi e koga e krayniqt srok za uchastie v anketata?

Mejdudrugoto, statisticheskite danni za GALIN IVANOV sa pooburkani neshto. Pishe, che e igral za CSKA sredata na veka, a toy nosi chervenata fanelka ot 95-ta dokum 2001/2002 nqkude.


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Чет Апр 24, 2008 13:59 
Offline
гледа мача
гледа мача
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 14, 2008 11:45
Мнения: 1036
Местоположение: Oranjestad,Aruba
Абе Коки48,кой си ти и защо отново не цитираш източниците си?Кажи ми откъде си взел оная информация за онзи материал озаглавен "Левски и ЦСКА след 9.09.1944г.? :roll:


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пон Май 05, 2008 00:54 
 
Иван Колев.
Димитър Якимов.
Петър Жеков.
Стоичо Младенов.
Христо Стоичков.
Това ми е идеалната Петорка. :wink:


Върнете се в началото 
 Заглавие:
 Мнение Публикувано на: Пон Май 31, 2010 15:17 
Offline
ще си купи билет
ще си купи билет
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 05, 2009 20:57
Мнения: 476
Местоположение: Града с трамваите
Един футболист,напълно олицетворяващ четирите букви.ВЕЛИК !! Мир на прахта му


Върнете се в началото 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 
 Страница 1 от 8 [ 238 мнения ] Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща




Начало форум » ПФК ЦСКА - раздел само за ПРИВЪРЖЕНИЦИ на ЦСКА » История


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта

 
 

 
Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  


cron